Решение № 6040 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1644/2015 г.

Решение № 6040 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1644/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "СВИЛОЗА ЗИК" АД от гр. Свищов, Западна Индустриална зона, представлявано от Р. К. Б. чрез процесуалния му представител адв. Пенов против решение № 499 от 19.12.2014 г. на Административен съд Велико Търново постановено по адм. д. № 212/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 04251300020/15.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден изцяло с решение № 64/7.02.2014 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който за 2012 г. е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 494 550.67 лв., от който, след приспадане на авансово внесен данък в размер на 69 997.84 лв., е определен за внасяне остатък в размер на 424 552.83 лв. и лихви върху него в размер на 23 287.61 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА в съответната част. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор на касационната жалба по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт № 04251300020/15.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден изцяло с решение № 64/7.02.2014 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който за 2012 г. е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 494 550.67 лв., от който, след приспадане на авансово внесен данък в размер на 69 997.84 лв., е определен за внасяне остатък в размер на 424 552.83 лв. и лихви върху него в размер на 23 287.61 лева. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от приетите по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, за ДЗЛ е налице действие, целящо отклонение от данъчно облагане, изразяващо се в опит да се отпише разход от обезценка на вземания, като се насочи печалбата към друго лице - КБД С. А. -Люксембург. В договорa за цесия от 02.07.2007 г. липсва насрещна престация и основание за прехвърляне на вземането. Тази липса не се опровергава от съставените по-късно и приети по делото частни документи: анекс от 28.08.2013 г., който е "неделима част от Споразумението за заем" и декларация от 11.09.2014 г. на актуалните към тази дата директори на КБД АД, според която дружеството трябва да плати сумата от 10 000 000 евро на касатора и задължението за плащане е отразено в счетоводните книги на люксембургското дружество. Установимо от годишния финансов отчет за 2007 г. и 2012 г. на цесионера като основание за съществуващото в баланса задължение от 10 000000 евро е посочено получено финансиране /не цесия/ от "Свилоза-ЗИК"АД до такова заключение е достигнала и в. л. Борисова по приетата ССЕ. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съобразено е с материалния закон - чл. 22, т. 1, чл. 23, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 16, ал. 1 във връзка ал. 2, т. 3 от ЗКПО /в относимата редакция/. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Органът по приходите и съдът са направили обективна преценка на писмените доказателства и са достигнали до заключение, че се касае за временна безвъзмездна финансова помощ по см. на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО /в приложимата редакция. Вземането от "Е. Миролио" АД е "цедирано" на стойност по номиналната, като няма данни за наличие на обективни причини за това, преди изтичане на срока за доброволно изпълнение /02.02.2008 г./, без да е установено същото да е несъбираемо и без да е определен срок за изплащане. По договора за цесията няма предприети действия по събиране на вземания, както и няма извършени плащания за целия период 2007 г. - 11.09.2014 г. Постигнат е негативен икономически ефект, като предприетите от касатора финансови операции са икономически необосновани и водят до намаляване на облагаемата печалба, целящо отклонение от данъчно облагане. Неоснователен е доводът за противоречие на решението с чл. 34 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като след като е установено, че вземане по договор за цесия не съществува, то не може да тече давностен срок, както и не може да бъде обезценено. Остава единствен изводът, че предоставените на КБД С. А. вземания на касатора са временна безвъзмездна финансова помощ, представляваща отклонение от данъчно облагане. Вземането на "Свилоза Ярн" ЕООД, заместено в дълга от "Е. Миролио" АД е прехвърлено на КБД С. А. като основен спорен въпрос е този за възмездността на прехвърлянето. Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се е запознала на място със счетоводството на "Свилоза - ЗИК" АД и е обсъдила ГФО за 2007 г. и 2012 г. на КБД С. А., налични по делото и неоспореното заключението от същата е безспорно - че е налице вземане при "Свилоза - ЗИК" АД от КБД С. А. и съответно задължение на КБД С. А. към "Свилоза - ЗИК" АД в резултат на договора за цесия от 02.07.2007 г. и приложената Декларация от 10.09.2014 г., в която КБД С. А. сочи изрично (т. 3 от декларацията), че съгласно Договор за цедиране на вземания от 02.07.2007 г., изготвен между "Свилоза ЗИК" АД (в качеството си на цедент) и Дружеството (в качеството си на цесионер), дружеството трябва да плати на цедента за вземанията сумата от 10 000 000,00 евро, правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказан фактът на възмездност на вземането към датата на неговото прехвърляне Правилно е приел първоинстанционният съд, че договорът за цесия е недействителен, поради липса на предмет, тъй като в него не са посочени прехвърлените вземания по размер и основание спрямо длъжника. В случай на неяснота, основанието се предполага до доказване на противното. Жалбопадателят е представил последващо споразумение за възмезден характер на цесията с индивидуализиране на насрещна парична престация от цесионера. Но след като договорът за цесия е уговорен като възмезден, с оглед визираната отговорност в т. 3 от същия на прехвърлителя, поради което може да се предполага неговата възмездност, то в този случай непосочването на цена представлява липса на съществен елемент от договора, водещо до липса на основание, което е основание за нищожност по чл. 26 от ЗЗД. Правилно и законосъобразно е приел съдът, че изводът на органа по приходите, че съобразно представените първоначално писмени доказателства в хода на ревизията договор от 29.6.2007 г. за заместване в дълг, договор за прехвърляне на вземане от 2.7.2007 г. и договор за заем от 1.2.2007 г. и споразумение за прихващане на насрещни задължения от 1.5.2007 г. по чл. 103 от ЗЗД имат за пряка правна последица погасяване на всички така посочени задължения, поради което е невъзможна последваща преоценка на вземането на цесия, доколкото изначално може да бъде обезценено само валидно и ликвидно вземане. С оглед на това и последващо анексиране е невъзможно. Проследявайки търговските взаимоотношения между "Свилоза - ЗИК" АД, "Миролио електрисити" ЕООД с ново наименование "Свилоза ярн" ЕООД, "Е. Миролио" АД и КБД С. А. Люксембург, органът по приходите е достигнал до извода, че в случая е налице поведение, целящо отклонение от данъчно облагане чрез поредица от сделки и действия, чрез които "Свилоза -Зик" АД в крайна сметка се опитва да отпише разходи и да заплати корпоративен данък в по-малък размер. Налице е заобикаляне на закона, тъй като от страна на ревизираното дружество чрез поредица от сделки, всяка от които е правно позволена, се цели един правно забранен резултат. Събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства не кореспондират с направените вписвания в Търговския регистър за вписаните промени в регистрацията на "Свилоза Ярн" ЕООД се установява, че на 29.07.2009 г. е вписано увеличение на капитала на дружеството с 19 000 000 лв., чрез непарична вноска на вземането на "Е. Миролио" АД към "Свилоза Ярн" ЕООД. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че от публикуваното Заключение на назначените три вещи лица от съда за изготвяне на оценка на непаричната вноска по чл. 72, ал. 2 от ТЗ се установяват следните допълнителни факти: Със Споразумение за заем от 01.02.2007 г. "Е. Миролио" АД е предоставило на КБД С. А., Люксембург срочен паричен заем в размер на 10 000 000 евро, която сума е ефективно преведена с платежни нареждания от 01.02.2007 г. (1 500 000 евро), от 05.02.2007 г. (6 750 000 евро) и 28.02.2007 г. (1 750 000 евро). Въз основа на представеното Споразумение "Е. Миролио" АД се легитимира като кредитор на КБД С. А. за сумата 10 000 000 евро. С Договор за прехвърляне на вземане от 30.04.2007 г. "Свилоза - ЗИК" АД прехвърля на КБД С. А. вземането си към "Свилоза ярн" ЕООД в размер на 1 000 000 евро, произтичащо от Договора от 19.04.2007 г. (предварителният договор между "Свилоза - ЗИК" АД и "Миролио елекстрисити" ЕООД с ново наименование "Свилоза ярн" ЕООД), въз основа на което КБД С. А. се легитимира като кредитор на "Свилоза ярн" ЕООД за сумата от 10 000 000 евро. Въз основа на горните два документа и Решение на Съвета на директорите на "Е. Миролио" АД от 20.04.2007 г., със Споразумение от 01.05.2007 г. "Е. Миролио" АД и КБД С. А., Люксембург прихващат насрещните си задължения, и двете в размер на 10 000 000 лв., произхождащи от 1/ прехвърлено вземане (от "Свилоза - ЗИК" АД на КБД С. А. - съгласно Договор от 30.04.2007 г.) към "Свилоза Ярн" ЕООД; 2/ задължение на КБД С. А. към "Е. Миролио" АД, съгласно споразумение за заем от 01.02.2007 г. В заключението е посочено и следното "на основание записаното в горните три точки, "Е. Миролио" АД е изпълнило задължението на "Свилоза ЕООД към "Свилоза ЗИК" АД в размер на 10 000 000 евро, произтичащо от Договор от 19.04.2007 г. Същото се потвърждава и от официално писмо от 22.04.2009 г. на изпълнителния директор на "Свилоза - ЗИК" АД до управителя на "Свилоза Ярн" ЕООД, в което се потвърждава липсата на вземане по Договор за покупко-продажба между двете дружества." Поради което изводът на органа по приходите, че за целите на извършваната ревизия"Свилоза - ЗИК" АД е представило на органите по приходите документи, различни от тези, които са били представени на трите вещи лица, назначени от съда за извършване на оценка на непаричната вноска на "Е. Миролио" АД в капитала на дъщерното му дружество "Свилоза Ярн" ЕООД. Това дава основание да се считат за недействителни следните два договора, представени от жалбоподателя в хода на ревизията: Договор за заместване в дълг от 29.06.2007 г. между "Свилоза Ярн" ЕООД /длъжник/ и "Е. Миролио" АД /поемател/ - тъй като заместването е извършено по решение на Съвета на директорите на "Е. Миролио" АД, за което съществува Протокол от заседание от 20.04.2007 г. и Договор за прехвърляне на вземане от 02.07.2007 г. между "Свилоза - ЗИК" /цедент/ и "КБД С. А., Люксембург /цесионер/ - предвид Споразумението за прихващане от 01.05.2007 г. между "Е. Миролио" АД и "КБД СА. и Договор за прехвърляне на вземане между "Свилоза -ЗИК" /прехвърлител/ и "КБД С. А., Люксембург /цесионер/ от 30.04.2007 г., това вземане вече е било прехвърлено и съответно не съществува. Съществуването на тези два договора не се потвърждава от нито един друг документ. Същевременно следва да се посочи, че дори процесното вземане да е реално, от страна на "Свилоза - ЗИК" АД не са предприемани никакви действия за неговото събиране от КБД С. А. Намерението да се изчака изтичане на давностния срок, без да се предприемат действия за събиране безспорно показва поведение, целящо отклонение от данъчно облагане, като този факт следва да се приеме не изолирано, а съвкупно с посочения комплекс от правоотношения между дружествата. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: На основание изменението на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 на ДОПК в сила от 01.01.2016 г. и направеното искане от ответника по касация, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 8104,5 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,