Решение № 188 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 274/2008 г.

Решение № 188 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 274/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. ДВ бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. С. И. П. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд от 15.03.2006 г. по гр.д. № 5211/2003 г. Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Ответникът О. Л. П. изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 37 състав от 13.02.2003 г. по гр.д. № 6878/2001 г., с което е уважен иска на О. Л. П. срещу С. И. П., В. Ц. К., починала в течение на процеса и заместена от дъщеря си М. К. - В. на основание чл. 17 ЗЗД за установяване, че договорът за дарение, сключен с нот. акт № 169 по нот. дело № 522/1977 г. на нотариалната служба при Софийския районен съд е привиден и прикрива покупко-продажба. Не е било спорно от фактическа страна и е прието от въззивния съд, че страните по делото О. П. и С. П. са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 5.03.1972 г. и прекратен с развод с влязло в сила решение на Софийския районен съд, 92 състав по бр.д. № 3148/2004 г. на 17.01.2005 г. С договор за дарение, оформен с нот.акт № 169/1977 г. на Н. служба при Софийския районен съд В. К. и Г. К. са дарили на племенницата на първата от тях С. П. апартамент в гр.София бул. "Х" № 31-а на I етаж. Впоследствие този апартамент е продаден от С. П. със съгласие на О. П. на дъщеря им Ю. П. с нот.акт № 123/1999 г. на нотариус К. К. вписан в Н. камара под № 64. Правните изводи на въззивният съд са, че относителната симулация при сключването на договора, предмет на нот.акт № 169/1977 г. е разкрита от гласните доказателства и заключението на вещото лице, установило удръжки от трудовото възнаграждение на С. П. Съдът е дал вяра на показанията на свидетелката К като е приел, че тя е установила конкретни обстоятелства във връзка с действителните правоотношения между страните по договора за дарение от 1977 г. Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон. Ищецът О. П. не е страна по договора, за който твърди че е симулативен, затова за него не важи забраната на чл. 133 ГПК (отм.) за разкриване на симулацията с гласни доказателства. Тези доказателства обаче следва да бъдат преки и категорично да установяват прикрито съглашение между страните по договора. Не е необходимо да се установяват пряко конкретните уговорки между договарящите, достатъчно е да се докажат обкръжаващи сключването на договора факти, при съвкупната преценка на които може недвусмислено да се разкрие действителната воля на страните по договора. В случая твърденията в исковата молба са, че половината от стойността на апартамента е платена при сключването на договора с налични средства, а останалата част чрез удръжки от заплатата на С. П. в продължение на десет години за погасяване на жилищен заем, отпуснат от ДСК на дарителката. Съдът е приел, че тези твърдения се доказват от показанията на свидетелката К като е мотивирал изводите си за достоверността на нейните показания с преките впечатления, които тя има, както и във връзка с представените писмени доказателства за получени суми по делба от съпруга непосредствено преди придобиването на жилището и направените удръжки от трудовото възнаграждение на съпругата, установено от заключението на вещото лице. Преценката за достоверността на показанията на свидетелите е право на решаващия съд и не подлежи на инстанционен контрол, след като изводът на съда е мотивиран и са спазени процесуалните правила за цялостна преценка на доказателствата. Обстоятелството, че липсват данни за основанието, на което са правени удръжките не опровергава твърдението на ищеца за плащане по договора, а напротив подкрепя го при съпоставянето на установения общ размер на удържаните суми с гласните доказателства, които съдът е кредитирал. Представената декларация-съгласие на съпруга за разпореждането с имота не може да се приеме за решаваща относно взаимоотношенията между страните по оспорената сделка доколкото от формална страна титулът за собственост към момента на разпореждането не е бил оборен относно придобивното основание. Неоснователен е доводът на касаторката за недопустимост на иска. Вярно е, че установителния иск е субсидиарен, но не може да се отрече правният интерес за ищеца по настоящото дело за самостоятелното му провеждане, след като би могъл да черпи права от възникнала съпружеска имуществена общност само при възмездност на придобиването и в тази връзка той твърди, че дарението е привидно, а действителната сделка е продажба. В съдебната практика се приема, че е допустим иск за обявяване нищожността на акт, който създава външна представа за наличието на признатите с него права, следователно възраженията си ответницата - касатор, а и на третото лице за правните последици във връзка с разкриване на симулацията след извършеното разпореждане с имота могат да бъдат направени в друг процес, в който се релевират субективни права, породени от настоящото решение за разкриване на симулацията. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение