Решение № 341 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1048/2012 г.

Решение № 341 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1048/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Г. Ш. за възобновяване на внчд № 6111/11 г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав. В искането се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция, прилагайки разпоредбата на чл. 68 от НК, е допуснала нарушение на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно. Адвокат М., представляващ осъдения поддържа, направеното от подзащитния му искане за възобновяване и моли за неговото уважаване. Осъденият Ш. поддържа искането си и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С определение, постановено на 15.11.2011 г. по н. ч. д. № 9811/11 г., СРС, НО-9 състав е оставил без уважение предложението на СРП за привеждане в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено на Г. Ш. по нохд № 306/04 г. по описа на РС-Разлог. С определение № 238 от 23.01.2012 г., постановено по внчд № 6111/11 г., СГС, НО, II въззивен състав е отмени изцяло атакуваното пред него определение и е постановил привеждане в изпълнение на основание чл. 68 от НК на наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено на Г. Ш., с влязла в сила на 8.02.2005 г. присъда № 27/24.01.2005 г. по нохд № 306/04 г. по описа на РС-Разлог. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Правните изводи на въззивния съд са формирани в съответствие с вярното тълкуване на законодателната воля на понятието "наложено наказание", при съблюдаване на императивните предписания на чл. 68, ал. 1 от НК и трайната съдебна практика по приложението им. Спазен е принципът на закона за привеждане в изпълнение на отложено наказание, ако деецът е извършил в изпитателния срок друго умишлено престъпление от общ характер, за което макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода. В тази насока, за разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция се е съобразила с предписанията на Тълкувателно решение № 79/83 г. на ОСНК на ВС. Съгласно това решение, за да се прецени дали едно лице е било осъдено на лишаване от свобода или не, трябва да се вземе предвид не наложеното с присъдата наказание, а фактически изтърпяното, с което първоначалното наказание е било заменено, т. е. лишаването от свобода. Действително цитираното тълкувателно решение е постановено по повод наказанията "поправителен труд" и "задължително заселване", които понастоящем не съществуват като самостоятелни наказания по чл. 37 от НК. Тяхната отмяна обаче е синхронизирана с въвеждането на ново по вид наказание "пробация". Следователно, волята на законодателя да замени първите две наказания с пробация, по необходимост води до приложимост и на съдебната практика, постановена по повод изтърпяването и замяната на тези наказания с лишаване от свобода, доколкото пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие, без лишаване от свобода. От изложеното следва, че ТР № 79/83 г. на ОСНК е приложимо и по отношение на наказанието пробация, когато същото на основание чл. 43а, ал. 2 от НК е било заменено с наказание лишаване от свобода. Лицата, спрямо които на това основание е било постановено да изтърпят наказание лишаване от свобода, се явяват осъждани на това наказание, независимо, че то не е било наложено с първоначалната присъда, респективно с определението, с което е било одобрено споразумение за налагане на наказание пробация. По този начин лицето вече се явява с наложено наказание лишаване от свобода и когато деянието, за което е налице това обстоятелство е извършено в изпитателния срок, осъденият трябва да изтърпи и предходното наказание. В конкретният случай, Г. Ш. е бил осъден по нохд № 306/04 г. на РС-Разлог на лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 8.02.2005 г. В рамките на изпитателния срок по това осъждане на 29.01.2008 г., Ш. е извършил друго престъпление, за което по нохд № И-288/08 г. му е наложено наказание пробация. С определение от 13.07.2010 г. по нчд № 2595/10 г. наказанието пробация е заменено с лишаване от свобода за срок от три месеца и двадесет и пет дни. Определението е влязло в сила на 21.07.2010 г. По този начин осъденият Ш. вече се явява лице, което е с наложено наказание лишаване от свобода за деяние, извършено в изпитателния срок на осъждането по нохд № 306/04 г. на РС-Разлог, независимо, че наказанието лишаване от свобода е наложено след изтичане на изпитателния срок и в замяна на наказанието пробация. Следователно налице са предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено с присъда по нохд № 306/04 г. по описа на РС-Разлог. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че определението на СГС е правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение