Решение № 4650 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6315/2015 г.

Решение № 4650 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6315/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Съдебното производство е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Образувано е по касационна жалба подадена зам. председателя на Държавната агенция за бежанците чрез юриск. Славова срещу решение № 2386 от 06.04.2015 г. по адм. дело № 668/2015 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която по жалбата на Уалид Амин, гражданин на Ирак, е отменено издаденото от този орган решение № 8469/24.11.2014 г., в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че на цялата територия на Ирак е налице безогледно насилие, без да се вземе предвид че касаторът е кюрд и би могъл да ползва от вътрешното разселване с оглед по-спокойната обстановка в Иракси Кюрдистан. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Ответникът - Уалид Хабиб Амин, чрез пълномощника си адв. Лисичкова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението. Подробни доводи излага в писмен отговор към касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните, прие че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Административният съд е установил, че Уалид Хабиб Амин, гражданин на Ирак, е подал до Държавната агенция за бежанците молба за закрила вх. № 536400-15064/07.08.2014 г. С решение № 8469/24.11.2014 г. зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Като причина за напускането на Ирак чужденецът посочил, че първоначално живеел със семейството си в село Асехе, а след това се преместил със сестра си да живее в гр. Дахок за да може да продължи образованието си. През 2011 г. започнал работа за да издържа семейството си и по тази причина прекъснал обучението си. Когато групировката "Даеш " активизирала дейността си напуснал Ирак легално защото неискал да служи в армията. В България преминал нелегално през Турция. Пояснява, че срещу него не е оказвано насилие, не е членувал в политически партии или организации, не е бил съден или осъждан и семейството му продължава да живее в с. Асехе. С обжалваното решение зам. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут. Според изложените в решението мотиви, молбата неоснователна, тъй като причините, с оглед на които се търси закрила, са от личен характер и не попадат в обхвата на закона. Чуждият гражданин не е доказал основателни опасения от преследване в държавата по произход. Не съществували и предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, поради това, че иракският гражданин не е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както и на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въз основа на сведенията в справка № 01-10290/25.08.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на Държавната агенция за бежанците е прието, обстановката в Ирак като цяло е сложна поради действията на организацията "Ислямска държава" в част от страната, но в района на Иракски Кюрдистан обстановката не достига до степен на безогледно насилие, обуславящо субсидиарна закрила за жалбоподателя. Липсват фактори, които да сочат опасност за него лично, а и той не прави такива изявления. Административния орган е приел още, че самото присъствие на територията на Ирак не може да обуслови наличие на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ и е отказал такава. Административният съд при извършената проверка на обжалваното съдебно решение е приел, че оспореният административен акт е издаден в кръга на правомощията на административния орган, делегирани със заповед № 03-751/11.12.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Съдът потвърдил преценката на органа, че по отношение на кандидата не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политически убеждения. Затова отхвърлил жалбата в частта срещу постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец. В частта, в която административният орган отказал да предостави на бежанеца хуманитарен статут, съдът е отменил оспорения административен акт по съображения, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел още, че не са изяснени относимите факти и обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т 3 от ЗУБ относно ситуацията в Ирак, която по смисъла на § 1, т. 7 от ЗУБ се явява държава по произход за жалбоподателя. Счел е, че административния орган не се е съобразил със ситуацията в Багдат в който район обстановката се определя като такава на насилие, гражданска война и остри разделения. Изводът, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и няма изключителна степен на насилие, се основавал само на данни за обстановката в Иракски Кюрдистан. Доказателствата сочат на извода, че положението в Ирак като цяло и конкретно в столицата Багдат може да бъде определена като силно нестабилна, с ширещи се прояви на насилие. Направен е подробен анализ на дейността "Ислямска държава" и въоръжените конфликти които тази организация прави в цялата страна за да я дестабилизира. Цитирани са и множество сведения от средствата за масова информация. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но е бил нарушен материалният закон. Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че изтъкнатите от кандидата за закрила обстоятелства, на които се основава молбата му - нежелание да постъпва в армията, невъзможността да си намери работа и лошата обща обстановка в Ирак, не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. За установяване на положението в държавата Ирак към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка, изготвена от Дирекция"Международна дейност" отдел "Информация и анализи". В справката е отбелязано, че Ирак има тежки проблеми като: политически мотивираните, сектантските и етническите убийства, включително извършените от терористични организации, издевателства, както от страна на държавни органи, така и от нелегални групировки, липса на прозрачност в работата на държавния апарат. Населението е както следва: 80% араби, 15% кюрди и 2-5 % други етнически групи, но основния проблем е дейността на джихадистката организация " Ислямска държава", която усилва сектантското разделение (между шиити и сунити) и дестабилизира като цяло страната. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Фактът, че в Ирак продължава да живее семейството на кандидата за статут, са допълнителни аргументи срещу наличието на необходимост от търсената закрила. След като иракският гражданин не попада в рискови групи и не сочи факти за тежки и лични заплахи, отправени към живота или личността му, административният орган законосъобразно е отказал да му предостави статут. Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която е отменено решение № 8469/24.11.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Уалид Хабиб Амин. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата му срещу решението и в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд