Решение № 3603 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16467/2011 г.
ВАСПетчленен състав13.03.2012 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 14657/10.11.2011 г., по адм. д. № 5107/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3603 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16467/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 14657/10.11.2011 г., по адм. д. № 5107/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Иван Стойков Иванов от гр. Гълъбово срещу Заповед № К-3227/22.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Ответникът Иван Стойков Иванов, в писмена защита и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 233 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Иван Стойков Иванов, Заповед К-3227/22.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 7 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като посочените в нея нарушения, водещи до налагането на дисциплинарното наказание са недоказани. Решението е правилно. Видно от процесната заповед Иван Иванов е наказан за две деяния, квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина, а именно неправомерно изготвяне на докладни записки до главния изпълнителен директор на "ТЕЦ-Марица-изток-2", по повод на които са наградени с по 400 лв. от дружеството седем служители на служба в противопожарна безопасност, с което са се облагодетелствали и че във връзка със седмицата на пожарната и аварийна безопасност неправомерно са изискани и усвоени за тържествена вечеря 8 281 лв. За издаване на процесната заповед е послужила справка за проведено дисциплинарно производство, в т. 4.6 на която, като нарушение на дисциплинарно отговорното лице, е отразено и изготвяне на докладни до главния изпълнителен директор на ТЕЦ и получаване на суми по 400 лв. от наградени служители, в смисъл, че е кореспондирал директно с ръководството на дружеството, с което е превишил делегираните му права. При правилно прилагане на закона и обосновано тричленният състав е приел, че докладните записки са регистрирани в областната дирекция, поради което не би могло да се направи извод за кореспондиране директно, при неспазен принцип на централизъм в организацията и управлението на МВР. Освен това изготвянето на посочените докладни не обосновава извършено тежко нарушение на служебната дисциплина и при приемане, че е нарушен принципа на централизма. Награждаването на съответните служители е от друг орган, не е награден Иванов, освен това липсват основания да се приеме, че това е неправомерно облагодетелствуване от тези лица, както правилно е приел тричленният състав. При провеждането на дисциплинарното производство не е засяган въпросът за посочената сума от 8281 лв. в заповедта, по дисциплинарната преписка и по делото липсват както и каквито и да било първични и други счетоводни документни, от които да се направи извод, че е злоупотребено с тях от дисциплинарно отговорното лице, поради което правилно е прието, че и това въведено в заповедта деяние е недоказано. като се има предвид изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано тричленният състав е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като не са доказани въведените в нея тежки нарушения на служебната дисциплина от страна на привлеченото лице към дисциплинарна отговорност. Решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК Не се установяват и такива от извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК. Решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК