Решение № 4906 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2013 г.

Решение № 4906 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 и следващите от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково против решение № 233 от 5.12.2012 г., постановено по адм. дело № 320 от 2012 г. по описа на Административен съд - Хасково. С обжалваното решение е отменено решение № Ж-48-1 от 21.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № О-26-261-12-00021356 от 15.08.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - гр. Хасково, като е постановено изпращане на преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените от съда задължителни указания. Посочените пороци в жалбата въвеждат касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответницата по касационната жалба - Севгюл Салим Хасан от гр. Димитровград, чрез своя процесуален представител в с. з. оспорва касационната жалба. Подробни съображения в тази насока се излагат в представен по делото отговор. Претендират се направените по делото пред тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура в с. з. дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-48-1 от 21.09.2012 г. на директора на РУ "СО" - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № О-26-261-12-00021356 от 15.08.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - гр. Хасково, с което на Севгюл Салим Хасан от гр. Димитровград е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 0262642, серия Б-2011. С постановено решение Административен съд - Хасково е уважил жалбата, след като законосъобразно е приел, че към момента на настъпване на временната неработоспособност Севгюл Салим Хасан от гр. Димитровград е имала качеството "осигурено лице" по смисъла на легалното определение на допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. По делото е било безспорно установено, че по силата на сключения с ЕТ "Зака - Сезгин Мустафа" трудов договор, считано от 1.06.2012 г. Севгюл Салим Хасан е работник, нает на работа за повече от пет работни дни през един календарен месец. Лицата, задължени да извършват трудова дейност в изпълнение на сключени трудови договори, подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Реалното полагане на труд поне през един работен ден по сключения трудов договор с ЕТ "Зака - Сезгин Мустафа" не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на парично обезщетение по чл. 40 от КСО. Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" на Кодекса на труда (КТ), която определя като правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение сключването на трудов договор между работника и работодателя. От момента на валидното възникване на трудовото правоотношение работникът може да упражни даденото му от закона субективно право по чл. 162, ал. 1 от КТ и да ползва отпуск поради временна неработоспособност. В този случай е неприложима законовата фикция, по силата на която трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. По време на законно ползвания отпуск за временна неработоспособност работникът е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, а по силата на чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО същото време се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и за неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 10, ал. 1 от КСО, както и на § 1, т. 3 от ДР на КСО, са неоснователни. Не се установяват нарушения и при прилагането на чл. 162 от Кодекса на труда. При установяване на наличието на основание за осигуряване, както и на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, материалноправните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО следва да се тълкуват при съобразяване с всички разпоредби на КТ, относими към осигурителните правоотношения по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В случая е било безспорно установено, че за периода от 24.11.2004 г. до 1.06.2012 г. Севгюл Салим Хасан е била в трудово правоотношение с Българска агенция по безопасност на храните към МЗХ, където има над 7 години прослужено време, а по подадена от Севгюл Салим Хасан до управителя на ЕТ "Зака - Сезгин Мустафа" молба с дата 18.05.2012 г. е сключен трудов договор № 3 от 30.05.2012 г. между ЕТ "Зака - Сезгин Мустафа" - като работодател и Севгюл Салим Хасан - като работник, с отбелязване в договора, че работникът е постъпил на работа на 1.06.2012 г. Следователно към 1.06.2012 г. Севгюл Салим Хасан е изпълнявала и двете кумулативно предвидени условия за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност: тя е била осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и е притежавала изискуемия осигурителен стаж с продължителност шест месеца. При редовно сключен трудов договор с ЕТ "Зака - Сезгин Мустафа" за работничката е възникнало правото да ползва отпуск за временна неработоспособност по чл. 162, ал. 1 от КТ въз основа на издадения болничен лист от компетентния медицински орган. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от КТ с наименование "начало на изпълнението" на трудовия договор се отнася за случаите, когато работникът не е постъпил на работа без да е уговорил друго с работодателя. От съществено значение в случая е обстоятелството, че работодателят ЕТ "Зака - Сезгин Мустафа" коректно е изпълнил задълженията си по чл. 62, ал. 4 от КТ и е подал в срок уведомление за сключения трудов договор до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Към 1.06.2012 г. ответницата по касация Севгюл Салим Хасан е изпълнявала условията за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО. Оспорените административни актове, с които изплащането на обезщетението е отказано, са незаконосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. В становище по настоящото дело, касатора е направил възражение за прекомерност на присъдените от първоинстанционният съд разноски в полза на ответницата по касация. На първо място следва да се отбележи, че пред първоинстанционният съд не е било правено такова възражение, поради което правилно Административен съд - Хасково е присъдил сторените и доказани разноски в пълен размер. Пред настоящата инстанция може да бъде правено такова възражение само и единствено относно размера на претендираните разноски направени във връзка с касационното производство. Разноски за настоящата инстанция се претендират и от двете страни по делото. С оглед изхода на делото такива се дължат на ответника по касация Севгюл Салим Хасан, в претендирания и доказан размер - 600 лева. Тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,