Решение № 15817 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2020 г.

Решение № 15817 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 245 – чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на С. Димитров от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 6067 от 18.10.2019 г., постановено по адм. дело № 8494/2019 г. от Административен съд София–град. Искането е с правно основание чл. 246, ал. 1 от АПК. С него се развиват съображения, че решението, чиято отмяна се иска е било постановено в производство, в което С. Димитров не участвал, въпреки че имал качеството на заинтересована страна, като същото имало сила спрямо искателя и било неблагоприятно за него. По тези доводи е направено искане за отмяна на влязлото в сила решение. Претендират се и разноски. Ответниците по искането – кметът на Столична община (СО), район "Люлин", и М. Николова, не изразяват становище по искането. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като предявено в изискуемата се форма съгласно чл. 241 вр. с чл. 247 от АПК, в рамките на сроковете по чл. 240 вр. с чл. 247 от АПК, и касае влязло в сила съдебно решение. Разгледано по същество, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, е неоснователно. Видно от данните по делото, с решение № 6067 от 18.10.2019 г., постановено по адм. дело № 8494/2019 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на М. Николова срещу заповед № РЛН 19-РД09-255 от 4.07.2019 г. на кмета на СО, район "Люлин". С нея на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е прекратено наемното правоотношение с М. Николова и членовете на семейството й (синовете й В. Димитров и искателя С. Димитров) за общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес]. Наемното правоотношение, което е прекратено с оспорената пред административния съд заповед № РЛН 19-РД09-255 от 4.07.2019 г. на кмета на СО, район "Люлин", е по договор за наем от 20.05.2008 г., сключен между Столична община, район "Люлин" (като наемодател), и М. Николова (като наемател). А договорът за наем от 20.05.2008 г. е възникнал от заповед № ЖН 04-М-015 от 17.08.2007 г., с която в общинското жилище са настанени М. Николова и членовете на семейството й - синовете й В. Димитров и искателя С. Димитров. Настоящият състав прецени, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Касае се не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. Законодателят е признал правото да се иска отмяна на влязло в сила решение и от лица, неучаствали по делото, като по този начин е осигурил средство за защита от неблагоприятните последици за тях, когато те не са били конституирани като страна, въпреки, че е трябвало да бъдат конституирани и техните права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от постановеното съдебно решение по обжалвания административен акт. За да бъде активно легитимиран да искат отмяна на решението, за искателя следва да са налице трите кумулативни изисквания на закона: да не е участвал като страна в процеса - т. е. да не е бил конституиран като страна в процеса; да е имал обезпечено право на участие по делото и решението да има неблагоприятно действие за него. В случая е налице само първата предпоставка, а другите две предпоставки не са налице, предвид следното: На първо място С. Димитров не е сред лицата, които имат признато и гарантирано право на участие в производството по адм. дело № 8494/2019 г. на Административен съд София - град. Страни по това производство според чл. 153, ал. 1 от АПК са оспорващият М. Николова и органът, издал административния акт - кметът на Столична община, район "Люлин". С. Димитров е бил засегнат от заповед № РЛН 19-РД09-255 от 4.07.2019 г. на кмета на СО, район "Люлин", с която е прекратено наемното правоотношение за имот, в който също е бил настанен като член на семейството на М. Николова. Но искателят С. Димитров не е упражнил обезпеченото му по закон право да обжалва тази заповед. В производството по адм. дело № 8494/2019 г. С. Димитров не е и заинтересовано лице, тъй като такива са лицата, за които съдебното решение би се отразило неблагоприятно. В случая при отмяна на административния акт съдебното решение според чл. 177, ал. 1 от АПК би имало действие и по отношение на С. Димитров. А при отхвърляне на жалбата – какъвто е случаят, неблагоприятното засягане правата на С. Димитров е от административния акт, а не от съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на друг оспорващ. По аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. първо от АПК, решенията, с които се отхвърля жалбата срещу административния акт, са установителни по своето правно действие и освен за страните по делото, техните наследници и правоприемници, те не обвързват заинтересованите от акта трети лица, които нямат интерес и право да искат неговата отмяна. Изключение от това правило е налице само в хипотезите, при които неделимостта на спорното административно правоотношение обуславя разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо трети лица и това е изрично уточнено в ТР № 1/2001 г. по адм. дело № ТР-1/2000 г. на ОСС на ВАС. В случая това изключение не е налице, тъй като административно правоотношение не е било неделимо. Фактът, че всеки от настанените в общинското жилище лица са могли да обжалват самостоятелно заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, е показателен за липсата на неделимост на спорното административно правоотношение. На второ място, решението, чиято отмяна се иска, не е неблагоприятно за искателя. Както вече се каза, неблагоприятното засягане е от заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, а не от съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на М. Николова. Защитата на С. Димитров срещу неблагоприятното засягане е могла да бъде реализирана чрез оспорване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, което той не е направил. По изложените съображения подаденото искане за отмяна е неоснователно, тъй като не са налице кумулативно предвидените в чл. 246, ал. 1 от АПК предпоставки и същото следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора искането на С. Димитров за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 249 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,