Решение № 4247 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2010 г.

Решение № 4247 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Аксаково срещу решение № 880 от 26.04.2010 г., постановено по административно дело № 287/2010 г. по описа на Административен съд - Варна. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основния по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. В откритото съдебно заседание на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Петра Дилова Тодорова не се явява и не изпраща представител. В отговор от адв. Д. Аспарухова, неин пълномощник, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по реда на чл. 145, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от АПК по жалба на Петра Дилова Тодорова срещу отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. № УТ-1-П/70/ от 4.01.2010 г. на кмета на Община Аксаково за издаване на скица за имот № 570 по плана на местност "Кум тепе", постановен по нейно заявление вх. № УТ-1-П/70/ от 29.10.2009 г. В последното оспорващата посочила, че тя й е необходима за трасиране на имота и за представяне пред нотариус, с уточнението, че имот № 570 по стария кадастрален план е идентичен с новообразуван имот № 1722, който е неустановена собственост, а основанието - предоставено право на ползване от АПК върху 600 кв. м в местността "Кум тепе". Съдът отменил като незаконосъобразен оспорения отказ и върнал преписката на административния орган за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - задължил компетентния административен орган да издаде на жалбоподателката исканата скица и определил срок за това. За да стигне до този правен извод съдът приел, че административният орган е дължал поисканата административна услуга, като изложил доводи, че в чл. 483 ГПК (явно е имал предвид чл. 587 от ГПК, чийто текст е възпроизведен в действащия към относимия период ГПК (в сила от 1.03.2008 г.) е уредено производството по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, като по естеството си това производство е охранително и в правомощията на нотариуса е да откаже или издаде нот. акт. Допълнил съображенията като приел, че извън правомощията на административния орган е да преценява придобила ли е молителката правото на собственост или не. Изложил мотиви, че скицата, която се издава от кмета на общината въз основа на заявлението за извършване на административна услуга, е елемент от охранителното производство за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, като правомощията на административния орган, който не е участник в това производство, се изчерпват само с издаването на скицата - извадка от влязъл в сила ПНИ (удостоверяваща неговия номер, площ, граници, местонахождение и пр., както и данните за собствеността от регистъра). Допълнил мотивите със съображения, че едва в хода на охранителното производство, след събиране на всички, допустими от закона доказателства, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителите по отношение на имота, за който е предоставена скицата, издадена от съответния отдел на кметството. Обосновал извод, че отказа да се извърши услугата, като се издаде съответния документ, необходим в охранителното производство, не намира опора в закона, а изложените в него факти са извън обхвата на предпоставките, за които кметът следи при извършването на разглежданата административна услуга. Обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Административното производство е образувано по искане за издаване на скица на подробно описан земеделски имот, за който, видно от писмо изх. № 9400-28 от 23.11.2009 г. на кмета на Община Аксаково заявителката е вписана като "владелец" в разписния лист към кадастралния план от 1990 г. Това обстоятелство обосновава извод, че основният мотив, изложен в оспорения отказ от 4.01.2010 г. на кмета на Община - Аксаково да издаде скица за процесния имот, изложен като фактическо основание за него, не е бил налице. При тези данни по делото съдът правилно е приел, че отказът да се издаде скица съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, поради което подадената жалба срещу него има предмет, годен да бъде обект на съдебен контрол и я разгледал по същество. Правилно е посочил, че правото на заявителя да поиска издаване скица на недвижим имот се обуславя от съществуването на определени права по отношение на самия имот - право на собственост или ограничено вещно право върху имота, както и че исканата административна услуга се предоставя на лице, което е представило доказателства за собственост или учредено право на ползване върху него. Доколкото в случая се касае за бивша земеделска земя в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - т. е. в селищни образувания, то издаването на скици се извършва при спазване правилата на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, което не е взето предвид от съда. Горното налага излагането на допълнителни мотиви. Скицата като документ, удостоверяващ факти с правно значение, може да се издаде само на лица, легитимиращи се като собственици или като носители на вещни права върху имота. Настоящият случай касае втората хипотеза. Освен това имотът посочен в заявлението, е идентичен с новообразуван имот № 1722 по ПНИ на местност "Кум тепе", землище гр. Аксаково, като планът на новообразувани имоти за тази местност е бил одобрен със заповед № РД-07-7706-206 от 8.08.2007 г. на областния управител на област Варна. За процесния имот № 1722 ПНИ е бил обжалван от Стойчо Иванов Атанасов, Добра Иванова Вълкова и Атанас Иванов Вълков и Административен съд - Варна с влязло в сила (на 14.04.2009 г. - преди издаване на процесния отказ) решение от 23.03.2009 г. по адм. дело № 2704/2007 г. отхвърлил тяхната жалба, а видно от регистъра към влезлия в сила план, имот № 1722 е записан на неидентифициран собственик. По тези съображения като краен резултат е законосъобразен правния извод на решаващия съд да отмени оспорения отказ, тъй като в случая административният орган е дължал поисканата административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК. Законосъобразен се явява другият правен извод на първостепенния съд, че в случая административния орган действа при условията на обвързана компетентност и е следвало да издаде искания документ на лицето, за което, с оглед допълнителните мотиви, е налице правен интерес да оспорва отказ по чл. 21, ал. 3 от АПК. С оглед горното, ирелевантни за случая са доводите на касационния жалбоподател, че заявителката не се е легитимирала като собственица, предвид изтичане на срока по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане на предоставения имот, респ. че е преклудирано това право по специалния закон. Оспорващата, в изпълнение на задължението си по чл. 170, ал. 2 АПК е доказала условията за издаване на поисканата скица за имота. Твърденията в касационната жалба, че оспореният отказ "не е унищожаем административен акт" са неоснователни. Разсъжденията в тази насока, изведени от ЗЗД и общата теория на волеизявленията, в случая не намират приложение. Основателни са доводите, че съдът посочил текстове от отменения, вместо действащия ГПК за правомощията на нотариуса в охранителното нотариално производство по чл. 587, ал. 1 от ГПК, респ. неговото постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК . Те обаче не променят извода за законосъобразност на решението. Последният довод в касационната жалба, основан на решение по адм. дело № 5033/2009 г. на ВАС - четвърто отделение, е неоснователен, тъй като фактите по спора в този случай са различни от тези в настоящия - там жалбоподателят не се е легитимирал като носител на вещно право върху имота - нито като собственик, нито като ползвател и затова е прието, че на него правилно му е отказано издаване на скица, респ. извършване на административната услуга. Настоящият случай, както бе посочено по-горе, не е такъв. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба. При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед на изложеното по-горе и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 - 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,