Решение № 3506 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2018 г.

Решение № 3506 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Димитров от [населено място], чрез адв. Георгиева като процесуален представител, срещу решение № 458 от 09.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2378/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването му против виза за проектиране № 58/17.07.2017 г. издадена от главен експерт - архитект в отдел "Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура" на община Бургас на основание чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Претендира отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената виза за проектиране, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - главният архитект на община Бургас и Е. Ангелова не вземат становище. Ответниците - Г. Асъмова и И. Асъмов, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на решението и предлага делото да се върне за ново разглеждане предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че визата за проектиране е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административната процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че са изпълнени условията на чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, тъй като с предвидената пристройка на жилищна сграда не се променят начинът и характерът на застрояването, спазени са и устройствените параметри за имота по действащия подробен устройствен план. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗУТ компетентен да се произнесе по искане за издаване на виза за проектиране е главният архитект на общината. В случая главният архитект на община Бургас е делегирал на основание § 1, ал. 4 ДР ЗУТ това свое правомощие на длъжностни лица - архитекти в отдел "Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура". В производството по оспорване на индивидуални административни актове, с какъвто характер е оспорената виза за проектиране, е приложим редът на АПК. В него съдът конституира страните служебно – чл. 154, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК ответник по жалбата е органът, издал оспорения административен акт. В конкретния случай това е главен експерт - архитект в отдел "Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура" на община Бургас. В качеството на ответник по жалбата в първоинстанционното производство неправилно е конституиран главният архитект на община Бургас, на когото са връчвани призовките и съобщенията по делото. Същият не е страна в административното правоотношение и не е издател на визата за проектиране. Съдебното производство е проведено с участието на ненадлежна страна и без да е конституиран административният орган, постановил оспорения административен акт, с което съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК. Това налага обжалваното решение да се отмени като неправилно, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд с участието на надлежните страни в процеса. По исканията за присъждане на разноски дължи произнасяне първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,