Решение № 49 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1567/2010 г.

Решение № 49 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1567/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Д. М. И. за отмяна на влезлите в сила решение от 3.12.2004 г. по гр. д. № 2247/2003 г. на Б. районен съд, решение № II-96 от 29.04.2008 г. по гр. д. № 198/2007 г. на Б. окръжен съд и решение № 86 от 11.08.2010 г. по гр. д. № 3576/2008 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с които е уважен предявения от В. Х. Х. против К. Х. И. ревандикационен иск. В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезата на чл. 304 ГПК. Ответникът по молбата В. Х. Х. оспорва същата, а К. Х. И. не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С решенията в частта, за която се претендира отмяна, е разгледан ревандикационния иск на В. Х. Х., основан на твърденията, че е закупил от [фирма] право на строеж за процесните магазин и склад на 8.12.1997 г.; със съдебно решение от 2.10.2000 г. договора за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство между К. Х. И., С. В. Р. и В. Н. Р. от една страна и [фирма] от друга, е развален, но преди постановяване на решението процесните обекти са били изградени със средства на ищеца в груб строеж. Съдът е приел, че развалянето на договора за учредяване на суперфицията не засяга правата на третото лице В. Х., които са придобити преди вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а по повод възражението на ответниците, че правото на строеж е погасено по давност, а съществуващата сграда е изградена изцяло с техни средства - че давностният срок е започнал да тече на 27.07.1999 г., искът е предявен на 30.07.2003 г., а правопогасителното възражение е направено за пръв път на 28.02.2005 г., след като сградата е завършена през 2004 г. и съответно правото на строеж е преобразувано в право на собственост върху склада и кафе-магазина. Молителят Д. М. И. е представила доказателства /удостоверение за граждански брак № 085520 от 1.09.1975 г. на Градски народен съвет-Бургас/, че е в брак с ответника К. Х. И. от 1.09.1975 г., както и, че по договор за учредяване право на строеж от 11.06.2003 г. К. Х. И. е поел задължението да построи цялата сграда като придобие собствеността на определени обекти, включително и процесния кафе-клуб. Поддържа, че след като спорът е касаел обект, построен по време на брака с общи средства, то е следвало да бъде конституирана като страна по делото, тъй като съвместната собственост при съпружеската имуществена общност налага и съвместна легитимация на съпрузите по делото. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, т. е. само ако силата на присъдено нещо на решението му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните права, вкл. чрез предявяване на същия иск или чрез оспорване в друго производство на правата на участвуващите в производството по делото лица. Следователно легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. В случая липсва необходимо другарство между молителят Д. М. И. и ответникът по спора К. Х. И.. Спорът по делото е касаел реализирането на учреденото на [фирма] и закупено от него от В. Х. Х. право на строеж, което e различно от правото на строеж по договора от 11.06.2003 г. и не попада в обхвата на съпружеската имуществена общност. Докато съществува учредено право на строеж, единствено носителят му може да придобие собствеността върху обекта, който е негов предмет, поради което без значение за спора за собственост е кой и с какви средства осъществява строителството. В съдебното производство, по което са постановени решенията, чиято отмяна се иска, е разгледано именно придобиването на правото на строеж по договора от 8.12.1997 г и преобразуването му в право на собственост преди заявяването на правопогасителното възражение, че правото на строеж е погасено по давност, тъй като не е реализирано в продължение на пет години, а този спор не касае общи на двамата съпрузи права, поради което молбата за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като Д. М. И. възстанови на В. Х. Х. направените в настоящото производство разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат Б. Ж.. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение