Решение № 16447 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2249/2012 г.

Решение № 16447 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2249/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново при ЦУ на НАП и на "Ванива" ООД град Трявна, подадена чрез процесуален представител адв. Миневска, против Решение № 411 от 4.01.2012 г. на Административен съд град Велико Търново съд по адм. д. № 1090 по описа за 2010 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт /РА/ 04001001118/17.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 489/21.11.2010 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново и в тази част на съдебното решение, с която на дружеството не са присъдени направените по делото разноски независимо от изхода на спора, тъй като за първи път е представил пред съда доказателства, които са повлияли на изхода на делото и които е могло да бъдат ангажирани в административното производство. В касационната жалба на данъчния директор се твърди, че съдебното решение, с която жалбата е уважена, е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани на събраните по делото доказателства фактически изводи относно реално осъществените доставки по процесните фактури. В хода на ревизията не са представени никакви доказателства от страна на доставчика, доказващи реално извършване на фактурираните доставки. Не са представени и достатъчно убедителни доказателства за съществуването на реални наемни отношения между "Рики" ЕООД и жалбоподателя. Неправилно и необосновано е съдебното решение и по отношение на фактурите с предмет доставката на платове между двете дружество. Не са представени доказателства за реално осъществени сделки по тези фактури. Съдът кредитирал заключението на изготвената и приета по делото ССЕ, което е отговорено единствено на въпроси, свързани със счетоводното отразяване на процесните доставки при жалбоподателя, като не е изследвано отражението на доставките в счетоводството на дружеството доставчик. Неправилни и незаконосъобразни са изводите на решаващия съд по отношение на частта по ЗКПО. Ответникът по тази жалба "Ванива" ООД не е взел становище по основателността на жалбата. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в частта му, с която е оставено без уважение искането на дружеството за присъждане на разноски е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Част от предоставените от дружеството писмени доказателства са могли да бъдат събрани едва в хода на съдебното производство. За останалите приходната администрация не е предприела действия за да бъдат събрани в хода на ревизионното производство за което не следва отговорността да бъде прехвърлена на дружеството. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и присъждане на разноските пред административен съд. Ответникът по тази жалба директорът на Д "ОУИ" Велико Търново в писмен отговор оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" и за неоснователност на касационната жалба на "Ванива " ООД. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото неоснователни поради следното: По жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ": За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с оспорения РА незаконосъобразно на дружеството за процесния период е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 10619,00 лева, по фактури с доставчик "Рики" ЕООД като е прието, че не са били налице реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури и са начислени лихви за забава в размер на 2 950,75 лева. Незаконосъобразно с оглед приетата липса на реалност на доставките налице са и основания за преобразуване финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тях. Решението е правилно. Съдът правилно е преценил, че от събраните в хода на производството доказателства може да се направи обоснования извод, че са налице визираните в закона материалноправни предпоставки за признаване на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по процесните седем броя фактури, издадени му от "Рики" ЕООД. По отношение на фактури с № 125 от 14.12.2007 г., № 2/6.03.2008 г. и № 9/9.04.2008 г. са налице достатъчно доказателства, че дружеството - доставчик "Рики" ЕООД е държало на годно основание вещта, която е отдало под наем на "Ванива" ООД. Налице е договор за наем от 2.01.2007 г. между физическото лице Радиван Емин и "Рики" ЕООД, съгласно който договор той в качеството на наемодател предоставя на дружеството за временно възмездно ползване, без определен срок обособена част от Автосервиз основен корпус, застроен в имот № 000224 в землището на град Трявна. Имотът е придобит от наемодателя на правно основание за което обстоятелство не е имало спор между страните. С договор за наем от 1.11.2007 г. същият имот е предоставен от "Рики" ЕООД, като наемодател на "Ванива" ООД като наемател за срок от 10 години. Представени са и доказателство за реалното ползване на този имот от страна на жалбоподателя. Налице е реалност на фактурираните от "Рики" ЕООД доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС с получател дружеството жалбоподател. За него през процесните периоди е възникнало право на данъчен кредит за тези у услуги, което право е било надлежно упражнено в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Неоснователни са и изводите на приходната администрация по отношение на липсата на реално осъществени доставки по фактури издадени от "Рики" ЕООД с предмет на доставка стоки - плат, тъй като не са налице доказателства за произхода на стоките при този доставчик, тяхното съхранение за периода до продажбата и последващото прехвърляне на собствеността върху тях. В хода на съдебното дирене са представени инвойс фактури и единни административни документи за внос на платове от Република Турция през периода 22.01.2007 г. - 3.04.2007 г. с получател "Рики " ЕООД. Налице са и придружаващи документи- митнически манифести, платежни документи, декларации и др. Представени са и 7 бр. мемориални ордери на "Ванива" ООД град Трявна и приложени към тях документи за изписване на плат. В подкрепа на приетото то съда е заключението на вещото лице при изготвената, приета и неоспорена от страните ССЕ, където е посочено, че стопанските операции по процесните фактури за доставка на платове са намерили съответното отражение в счетоводството на жалбоподателя. Стойността на процесните стоки е участвала при формирането на месечната себестойност на произвежданата от него продукция. Тази продукция впоследствие е намерила реализация чрез вътреобщностни доставки с получатели, регистрирани в държави членки на ЕС, като реализирания от тях приход е участвал при формиране на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно в тази част. С оглед установената реалност на доставките на стоки и услуги по процесните фактури неправилно органа по приходите е преобразувал финансовия резултат на дружеството с обща стойност 49 015,00 лева и е начислил допълнителен КД. Няма и доказателства дружеството да е извършило неоправдани икономически разходи, намаляващи финансовия му резултат за 2007 и 2008 г. Не са налице основания за коригиране на финансовия резултат на дружеството за тези периоди на осн. чл. 26, т. 2 вр. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. По жалбата на "Ванива" ООД: Не са оправдани касационните оплаквания в жалбата на ревизираното лице. Решението в тази му част е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Налице са предпоставките за приложение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като съдебното решение, с което е отменен РА е обосновано с ангажирани от жалбоподателя пред съда писмени доказателства, които той безспорно е могъл да представи и в хода на административното производство. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,