Решение № 7353 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2016 г.

Решение № 7353 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Казино Елит" АД гр. София, подадена чрез адв. Симеонов, срещу решение № 64 от 04.01.2016 г. по адм. дело № 4032 по описа за 2015 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2225-1400111-091-01 от 05.01.2015 г., издаден от Й. Д. М., на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" при ТД на НАП София, възложила ревизията и Л. Х. Р., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 439/25.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, като правилно, законосъобразно и мотивирано, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Казино Елит" АД против Ревизионен акт № Р-2225-1400111-091-01 от 05.01.2015 г., издаден от Й. Д. М., на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" при ТД на НАП София, възложила ревизията и Л. Х. Р., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 439/25.03.2015 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП. Предмет на спора са допълнително установените с ревизионния акт задължения за данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения съгласно раздел V на глава 32 от ЗКПО за данъчни периоди: от 01.10.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 6 000,00 лв. и съответстващите лихви в размер на 1 139,37 лв., от 01.04.2013 г. до 30.06.2013 г. в размер на 15 000,00 лв. и съответстващите лихви в размер на 2 092,10 лв., от 01.07.2013 г. до 30.09.2013 г. в размер на 12 000,00 лв. и съответстващите лихви в размер на 1 366,44 лева. Задълженията произтичат от констатираното от органите по приходите несъответствие между броя на декларираните за съответните тримесечия игрални съоръжения в експлоатираните от дружеството игрална зала и казино и броя на тези съоръжения, отразен във валидните към началото на тези тримесечия разрешения за организиране на хазартни игри, издадени от Държавната комисия по хазарта. За да отхвърли жалбата съдът е анализирал приложимите за казуса разпоредби на чл. 242, 244 и 245 от ЗКПО. Приел е, че задължението за данъка е неделимо, като в закона не е предвидена възможност за разделяне на задължението по броя на дните от тримесечието, през което е използван съответният игрален автомат или съоръжение. Не е предвидена възможност за намаляване на размера на задължението, поради настъпване на последващи обстоятелства - в случая намаляване на броя на работещите автомати в залата след началото на съответния тримесечен период. Позовал се е на съдебна практика - решение № 9112/30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10933/09 г. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Според касатора приходният орган и съдът неправилно не са съобразили извършените промени в съответните тримесечия, а именно намаление на броя на игралните съоръжения. Дружеството се позовава чрез пълномощника си на чл. 245, ал. 3 от ЗКПО, съгласно който данъкът се дължи в пълен размер, за тримесечието, в което е издадено разрешение/лиценз, независимо колко дни от този данъчен период е експлоатирано игралното съоръжение. Според касатора в противоречие с цитираната норма, органите по приходите са определили задълженията за процесните периоди, на база на издадени разрешения за предходни данъчни периоди, неотчитайки, че в текущия период има издадени разрешения, отразяващи промени в броя на игралните съоръжения. Възраженията са неоснователни. В случая спор по фактите не е налице. Спорът е правен и е свързан с тълкуването и прилагането на материалния закон относно допълнително определените задължения на дружеството за процесните периоди във връзка с организиране и провеждане на хазартни игри и броя на използваните игрални места, чиито брой е намалял след издаване наразрешението. Настоящият съдебен състав намира, че даденият от първоинстанционния съд отговор на тези въпроси е правилен. Мотивиран е въз основа обсъждане на обективно установените факти по делото и в съответствие с приложимия материален данъчен закон. Съгласно разпоредбите на чл. 242 и чл. 244, т. 1 от ЗКПО хазартната дейност с хазартни игрални автомати се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен и се определя за вписаните в разрешението и експлоатирани автомати и съоръжения. На основание чл. 245, ал. 3 от ЗКПО данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издадено или е отнето разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение. В ал. 2 на същата норма е предвидено, че за тримесечията преди издаване и след отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение данък не се дължи. Видно е от посочените нормативни основания, че данъчният закон не предвижда правна възможност за намаляване размера на дължимия данък за организиране на хазартни игри със съответните съоръжения, извън разпоредбата на чл. 245 ЗКПО. Предвид липсата на други разпоредби в ЗКПО не съществува възможност за заплащане на данъка пропорционално на дните, в които съоръженията са били в казиното. Това произтича и от естеството на данъка по чл. 245, ал. 3 ЗКПО, който е окончателен и неделим данък. Съобразно изложеното, решението на административния съд не е засегнато от пороците релевирани с касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1657,94 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, а. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,