Решение № 7248 от 3.7.2023 г. на ВАС, I о.

от 08.07.2021 г., издаден от орган по приходите старши инспектор в Отдел ОП Искър в Дирекция Общински приходи към Направление Финанси и здравеопазване при Столична община (СО), с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2016 г. 2020 г. общо в размер на 87768,84 лв., от които ДНИ и ТБО в общ размер от 68113,58 лв. и 19655,26 лв. - лихви за забава към 08.07.2021 г., потвърден с Решение СФД 21-РД28-272 от 25.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция Общински приходи към Направление Финанси и здравеопазване при СО. Наред с това, Астелс АД е осъдено да заплати на СО юрисконсултско възнаграждение в размер на 3163,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като предвид изложеното в нея и направените искания, следва да се приеме, че се поддържа становище за постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът без основание не е съобразил подадените от Астелс АД декларации през 2015 г., доколкото с тях са декларирани данните за процесните периоди, а тези, които са подадени през 2020 г. касаят времето занапред от подаване на декларацията. Съдът не изяснил редица факти, вкл. това каква служебна корекция била извършена по партида 7206F135801 и не съобразил, че в АУЗД не се съдържали мотиви как са определени данъчната оценка и отчетната стойност на имотите, както и коефициентите за инфраструктура, за индивидуални характеристики, за височина, за овехтяване, площта, а и по какъв начин административният орган е достигнал до крайните стойности и по какви изчисления. Тоест, съдът не взел предвид, че в АУЗД не се съдържа посочване как приложимите материалноправни разпоредби са приложени към установените факти и събраните доказателства. В този смисъл не било съобразено, че АУЗД е издаден при липсата на правни основания и мотиви, което е накърнило правото на защита на дружеството. Наред с това, съдът не отчел и не коментирал въобще разликата между размера на данъчната оценка на процесните имоти по издаденото от СО удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК и тази, вписана в АУЗД. Без основание съдът не кредитирал (което не е еднозначно) приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза и не дал отговор на въпроса защо не са съобразени отчетните стойности на имотите, вписани в декларациите от 2020 г. Неизяснено е взети ли са предвид подадените от настоящия касационен жалбоподател декларации за ползванe на контейнер. В допълнение на изложеното, в обжалваното решение не се съдържа произнасяне по въпроса за лихвите и тяхното правилно изчисление. Въз основа на подробно изложеното в касационната жалба, вкл. по същество на спора, се прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, предмет на касационен контрол и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или решаването на спора по същество. Претендира се присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. По същество се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на АУЗД по съображенията, изложени в касационната жалба. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за първоинстанционното производство. Ответникът оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Твърди, че данните от декларациите, подадени през 2020 г. са съобразени при определяне на размера на ДНИ и ТБО за 2021 г., а не за задълженията по АУЗД. Обръща внимание, че на страница четвърта от АУЗД е описан начинът на изчисляване на размера на данъчната оценка на недвижимите имоти, а размерът на отчетната стойност се декларира от дружествата данъчнозадължени лица, тоест не се определя от органа по приходите. Оспорват се направените твърдения, че от АУЗД не ставало ясно взети ли са предвид подадените от дружеството декларации за ползване на контейнери, като се подчертава, че същите са взети предвид при изчисляване на размера на ТБО. Иска се оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва същата. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

от 08.07.2021 г., издаден от орган по приходите старши инспектор в Отдел ОП Искър в Дирекция Общински приходи към Направление Финанси и здравеопазване при СО, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 г. 2020 г. общо в размер на 87768,84 лв., от които ДНИ и ТБО в общ размер от 68113,58 лв. и 19655,26 лв. - лихви за забава към 08.07.2021 г., потвърден с Решение СФД 21-РД28-272 от 25.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция Общински приходи към Направление Финанси и здравеопазване при СО. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил правен извод, че спорният АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предписаната от закона форма и е мотивиран посочено е кои имоти следва да се обложат; те са идентифицирани относно площ, местоположение и предназначение, съобразена е приложимата нормативна уредба, като в раздел VIII е направено подробно описание по какъв начин установеното, относимо към нея, е послужило за определяне на процесните задължения. Съдът приел, че в АУЗД е посочен начинът на изчисляване на данъчната оценка на земята и на сградите и са изложени мотиви относно приложимите коефициенти към данъчната оценка от удостоверението от 14.04.2021 г. съгласно Приложение 2 ЗМДТ - използвана e базисната данъчна оценка плюс посочените там и съобразени с приложението корекционни коефициенти. Според съда, по аналогичен начин е определена и ТБО. Като съобразил чл. 19 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и доколкото установил, че данъчната оценка е по-висока от отчетната стойност, съдът направил извод, че правилно е приложена посочената разпоредба. Първоинстанционният съд не кредитирал заключението на ССЕ, тъй като в него като основа за отговор на поставените задачи е възприета данъчната оценка на имотите, без да са приложени цитираните по-горе корекционни коефициенти. Същевременно, доколкото е приложима по-високата данъчна оценка, съдът счел, че ирелевантно за определяне на задълженията е твърдението на настоящия касационен жалбоподател, че е следвало да се приложи отчетната стойност по декларацията от 2015 г., а не тази по декларацията от 2020 г. За неприемане заключение на ССЕ съдът се аргументирал и с това, че то дава изводи въз основа на декларация от 2015 г., която е неотносима, доколкото предмет на спора е облагането с ДНИ за периода 2016-2020 г. По отношение на задълженията за ТБО за 2016-2020 г. съдът взел предвид, че на страница 10 и сл. от АУЗД са изложени мотиви за това, че като основа са послужили подадените декларации за съответните години, както и приложимите разпоредби от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО, като са съобразени съответните коефициенти за съответния период. Приел, че е взета предвид отчетната стойност по подадената декларация от 30.11.2020 г. по партида 7206F135801. По другата партида, за която е посочено, че определени декларации не са обработвани, е взета предвид отчетна стойност от 18397,00 лв., която е отчетната стойност по декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 13.01.2015 г. По така изложените съображения първоинстанционният съд отхвърлил жалбата и присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СО. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Астелс АД по отношение на определените задължения за ТБО за имот сграда, находяща се в гр. София, ул. Поручик Неделчо Бончев 8, за който е образувана партида М1409208 060919 14, за периодите, за които са установени суми за внасяне от 2017 г. до 2020 г. От мотивите на АУЗД по отношение на този имот се установява, че са съобразени подадените от дружеството декларации от 2006 г. и 2015 г., вкл. декларираната отчетна стойност на имота в размер на 18397,00 лв. При отчитане на последната е определено задължението за ТБО за процесните периоди в размер на 735,88 лв. и в размер на 178,03 лв. - лихва за забава към 08.07.2021 г., като сумата по АУЗД за ТБО за този имот съответства на направените от вещото лице изчисления и на твърденията и исканията на настоящия касационен жалбоподател. Ето защо, обжалваното съдебно решение в така посочената част като правилно следва да остане в сила. В останалата част обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е направил неправилна преценка на основното възражение на настоящия касационен жалбоподател за немотивираност на АУЗД в тази част. Въпреки, че неоснователно Астелс АД твърди, че неясно било по АУЗД за кои имоти са установените за внасяне суми, предвид индивидуализирането им с партиден номер, оплакванията срещу акта по причина липсата на ясни фактически основания за издаването му са основателни. Фактът, че АУЗД е издаден на четиринадесет страници не е достатъчен, за да се приеме, че съдържа пълноценни мотиви, в частност фактическите основания, които са причина за издаването му. При определяне на задълженията за ДНИ за всеки от имотите за всяка от процесните години, административният орган е следвало поотделно да се позове освен на декларацията, с която е деклариран той, като при това се обоснове защо съобразява съответната декларация при определяне на задължения за всяка от годините, така и на размера на данъчната оценка за всяка от петте години за всеки от имотите и на начина на формирането й. По отношение на установените за внасяне задължения за ТБО в тази част същото се отнася за отчетната стойност на имотите, така както е декларирана от дружеството с конкретната декларация, като съобрази коя декларация следва да вземе предвид и се обоснове за решението си. В случая цитирането на правните основания за издаването на АУЗД от ЗМДТ, Наредбата за определяне на местните данъци на Столичен общински съвет (СОС), Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община и решения на СОС във връзка с размера на ТБО, не е достатъчно и не може да замести посочената липса, относима към фактическите основания за издаването на акта. Съдът не е отдал значимостта на така посоченото, което е било достатъчно да отмени спорния АУЗД в така обсъжданата част на това основание поради липса на посочени фактически основания за издаването му. Касае се за порок в съдържанието на акта в тази част липса на посочено фактическо основание за издаването му, което следва да е вписано в него или в друг документ, към който той препраща. В този случай то ще се включи в предмета на доказване като материална предпоставка за издаването му, респективно следва да бъде съобразено при извършения контрол за законосъобразност от съда в контекста на проведеното доказване от страна на административния орган на фактическите основания, посочени в АУЗД, съобразно дадените му с определението за насрочване указания по разпределението на доказателствената тежест. Пропускът на администрацията да включи правно релевантни факти като фактически основания за издаване на АУЗД е неотстраним в производството по оспорването му и изключва допустимостта на установяването на тези факти, а съответно и решаването на правния спор с обвързването на правни последици с тях. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК изисква обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на правната норма, каквото в случая отсъства. Това е било достатъчно основание АУЗД да бъде преценен като незаконосъобразен в така обсъжданата част при извършения контрол за законосъобразност от първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се посочи, че въпреки конкретните възражения, които Астелс АД е направило във връзка с очевидната разлика в размера на данъчната оценка на имотите по издаденото през месец април 2021 г. удостоверение за данъчна оценка и размера на АУЗД, първоинстанционният съд не им е дал никакъв отговор и не е обсъдил този факт. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частите, с които е отхвърлена предявената от Астелс АД жалба срещу АУЗД СОА21-ТД26-4870-

от 08.07.2021 г., издаден от орган по приходите старши инспектор в Отдел ОП Искър в Дирекция Общински приходи към Направление Финанси и здравеопазване при СО, с който за периода 2016 г. 2020 г. са установени задължения за внасяне за ДНИ и ТБО за недвижими имоти, заведени с партиден номер 7206F135801 в общ размер на 85600,67 лв. (главница и лихва към 08.07.2021 г.) и за периода 2017 г. 2020 г. за ДНИ за недвижим имот с партиден номер М 1409208_060919_14 в размер на 1254,26 (главница и лихва към 08.07.2021 г.), потвърден с Решение СФД 21-РД28-272 от 25.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция Общински приходи към Направление Финанси и здравеопазване при Столична община, като при това се отмени и АУЗД в тези части. В останалата част, с която е отхвърлена предявената от Астелс АД жалба срещу спорния АУЗД, в частта, в която са установени задължения за внасяне за ТБО за недвижим имот с партиден номер М 1409208_060919_14, за периода 2017 г. 2020 г. в размер на 735,88 лв. - главница и в размер на 178,03 лв. - лихва за забава към 08.07.2021 г., потвърден с Решение СФД 21-РД28-272 от 25.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция Общински приходи към Направление Финанси и здравеопазване при Столична община в тази част, обжалваното съдебно решение следва да остане в сила. Предвид изхода на спора, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта която Астелс АД е осъдено да заплати на СО юрисконсултско възнаграждение за сумата в размер на 3130,06 лв., а в останалата част относно разноските за присъдената в полза на СО сума от 32,94 лв. следва да остане в сила. В касационното производство, разноски на Астелс АД не се присъждат, доколкото такива не се претендират предвид изрично направеното в този смисъл изявление на процесуалния му представител адв. Д. Пеков в съдебното заседание пред настоящия съд.