Решение № 2445 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14520/2017 г.

Решение № 2445 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14520/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР срещу решение № 6658 от 14.11.2017 г. по адм. д. № 9019/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 15-4332-002028 от 11.08.2015 г. на началник на Отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на Г. Милушев на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Счита решението за недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че жалбоподателят пред съда не е имал правен интерес да оспорва заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като видно от справка в АИС АНД, свидетелството за управление на МПС му е било върнато на 1.02.2016 г., действието на принудителната административна мярка е приключило към момента на постановяване на решение № 6658/14.11.2017 г. на Административен съд София- град, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-4332-002028/11.08.2015 г., чието действие е било прекратено на 30.01.2016 г. - след изтичането на шест месеца от изземването на свидетелството за управление на МПС. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 24.11.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 15.11.2017 г. Разгледана по същество е основателна. Съдът е установил от представените писмени доказателства към преписката, че на 30.07.2015 г. против Г. Милушев е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т966240, за това, че около 21, 25 часа в гр. София, на бул. "Гоце Делчев" от бул. "България" към ул. "Костенски водопад" управлява лек автомобил Хюндай Атос Прайм с [рег. номер на МПС], след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 промила, като при извършената проверка с техническо средство алкотест дрегер 7410 с № 0003, проба 554, която е с резултат 0, 53 промила, е издаден талон за медицинско изследване № 0349445 за ВМА, въз основа на който е издаден протокол за химическа експертиза № 3852/31.07.2015 г., с резултат 0, 46 промила. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение № 966240/30.07.2015 г., който жалбоподателят е получил без възражения и го е подписал. На жалбоподателя е издаден и талон за медицинско изследване № 0349445, връчен в 21, 55 часа на 30.07.2015 г., с който му се указва да се яви в ВМА до 40 минути. В представения и приет протокол за медицинско изследване, извършено в ВМА на 30.07.2015 г. в 22, 50 ч. е вписано потвърждение на жалбоподателя, че е употребил алкохол /1 бира/ на дата 30.07.2015 г. около 21 часа, като е подписал и без възражение протокола за медицинско изследване, въз основа на който е изготвен и протокол за химическа експертиза № 3852/31.07.2015 г., който сочи, че се установява етилов алкохол в кръвта на Г. Милушев в количество 0, 46 промила. На жалбоподателя е издадено и наказателно постановление № 15-4332-015227/13.08.2015 г., отменено с влязло в сила на 3.08.2017 г. съдебно решение по нахд № 15982/2015 г. на СРС. Съдът направил извод, че от събраните писмени доказателства се установява, че на 30.07.2015 г. Г. Милушев е управлявал моторно превозно средство, след употребата на алкохол в рамките на 0, 46 промила, поради което не са налице изискуемите от закона предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Приел, че в конкретния случай действително вземането на пробата от кръвта на Милушев е в 22, 50 часа на 30.07.2015 г., а не 22, 35 часа на същата дата, както е указвал талона за медицинско изследване, но не се установява това да се дължи на виновно поведение на водача на МПС, който твърди в жалбата си, че се явил навреме в болничното заведение /22, 25 часа/, след което чакал лекарят около 20-25 минути за взимане на кръвната проба. Според съда обстоятелството, че пробата е взета в 22, 50 часа не променя нейната достоверност, тъй като Наредба № 30/27.06.2001 г. предвижда време за придвижване от 45 минути в населено място и до 120 мин. извън населено място, поради което и указаното време е за транспортиране до болничното заведение, а не за годност на пробата. Решението е неправилно. Съдът неправилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Налице е необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката - установяването концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда на водач на МПС. При извършената проверка с техническо средство алкотест дрегер пробата е с резултат 0, 53 промила алкохол в съдържанието на кръвта. След издаването на талон № 0349445 за водача е възникнало задължението по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отменена 29.09.2017 г.), да се яви в лечебното заведение в срока по т. 2 от същата алинея. Съдът неправилно е счел, че часът на вземане на пробата не би променил нейната достоверност, както и неправилно е приравнил предвидения срок, съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за явяване в болничното заведение в населено, с това в извън населено място. Както е посочено в мотивите на акта водачът е закъснял за извършване на медицинското изследване, независимо дали се е явил навреме в лечебното заведение. С оглед на това правилно административният орган е приел, че не е извършено редовно медицинско изследване. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед за прилагане на принудителната административна мярка. Неоснователни са доводите, че поради отпадане на действието на принудителната мярка, изтичането на срока за който е наложена, е липсвал правен интерес от нейното оспорване - основание за прекратяване на производството и предпоставка за която съдът следи служебно, тъй като жалбоподателят пред съда има правен интерес да установи незаконосъобразност на принудителната административна мярка, с оглед възможността да претендира обезщетение. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение