Решение № 9326 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3660/2013 г.

Решение № 9326 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3660/2013 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Феникс Строй груп 42" ЕООД със седалище гр. Русе, представлявано от управителя Харалампи Костадинов Ламбев, срещу решение № 48 от 18.01.2013 г. по адм. дело № 370 по описа за 2012 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление от 15.10.2012 г. на инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор в срок до 18.10.2012 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 405а, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе, не е взел становище. Ответникът Мюрвен Рамаданов Ахмедов от с. Бъзън, обл. Русе, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на на "Феникс Строй груп 42" ЕООД, гр. Русе, против постановление на контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе, издадено на 15.10.2012 г. на основание чл. 405а КТ, за обявяване съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя като работодател и Мюрвен Рамаданов Ахмедов от с. Бъзън, обл. Русе, като общ работник в производство по контрол-монтиране на топлоизолационна система на жилищна сграда в гр. Русе, ул. "Ниш" № 16, вх. Б. На работодателя е дадено предписание да предложи на работника сключването на трудов договор в срок до 18.10.2012 г. За да постанови решението си, Ловешкият административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен контролен орган при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Изводите на съда произтичат от преценката на събраните по делото доказателства, при която е установено, че при проверките на 09.10.2012 г. и 15.10.2012 г., извършени от инспектори от "Инспекция по труда" - гр. Русе в присъствието на управителя на дружеството- жалбоподател, три физически лица, сред които и Мюрвен Рамаданов Ахмедов, са извършвали възложените от дружеството строителни-монтажни работи. В подписаната на 09.10.2012 г. писмена декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ Ахмедов е декларирал, че работи като общ работник в дружеството от 01.08.2012 г. с работно време от 8 ч. до 17 ч. и уговорено възнаграждение - 320 лв., като за м. октомври вече е получил 150 лв. На 02.10.2012 г. е сключил с дружеството граждански договор за извършване на работа чрез личен труд. Името на Мюрвен Рамаданов Ахмедов фигурира във формулярите (Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на МТСП за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд) за извършени начални и периодични инструктажи по безопасност и здраве на работа. Доказано е наличието на съществените елементи на трудов договор - изпълнение на конкретна длъжност, определено работно място, работно време, размер на възнаграждение, заплатена сума като възнаграждение за м. октомври 2012 г., проведен инструктаж при постъпване на работа. Законосъобразно съдът е приел за неоснователно възражението на предприятието за съществуващо облигационно правоотношение. Съдът се е позовал на клаузата на чл. 1 от гражданския договор, с която е възложено постигането на определен трудов резултат (монтаж на топлоизолационна система) с материал и по проект на дружеството - поръчител. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на извода на първоинстанционния съд за фактически съществуващо трудово правоотношение между дружеството и общия работник. При извършените проверки е било установено, че Мюрвен Рамаданов Ахмедов изпълнява работата с материали на възложителя по негов проект на обект "Жилищна сграда в гр. Русе, ул. "Ниш" № 16, вх. Б. Налице са убедителни данни, че трудът е бил полаган при установено работно време от 8 до 17 часа. Предприятието води книга за инструктаж, в която са отразени проведените задължителни инструктажи по безопасност на труда. Наетото на работа лице е получавало авансово част от месечното възнаграждение. Според декларацията на работника той е започнал работа в предприятието на 01.08.2012 г., а на 02.10.2012 г. е сключил граждански договор, който е наименован "граждански договор за извършване на работа чрез личен труд", а не граждански договор за изработка съгласно чл. 258 и следв. от ЗЗД (Закона за задължението и договорите). Анализът на така установените обстоятелства води до извод за наличие на фактическо трудово правоотношение, при което физическото лице е било назначено на работа за изпълнение на конкретни трудови функции, с определени от възложителя място на работа и осигурени от него материали за извършване на работата. Не се установява неправилно прилагане на чл. 405а, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), както се твърди в касационната жалба. Сезонният характер и краткотрайността на извършваната работа не може да служи като критерий при квалифициране на правното естество на правоотношението, като се има предвид, че с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидено сключване на трудови договори за определен срок. Предоставянето на работна сила е основание за уреждане на правоотношенията като трудови съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Като е приел, че оспореното постановление е издадено при спазване на чл. 405а, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,