Решение № 793 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 60/2010 г.

Решение № 793 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 60/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 413/19.05.2009 г. по гр. д. № 987/2008 г. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., е отменил решение от 12.11.2007 г. по гр. д. № 2361/2005 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав, и е осъдил К. А. Р. да заплати на Ж. Т. В. сумата 6000 лева, представляваща двойния размер, дадена в задатък сума от 3000 лева при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, построена в дворно място от 376 кв. м - имот пл. № 42 от кв. 204 по регулационния план на[населено място], кв. П., м. Редута, заедно със законната лихва, считано от 03.10.2003 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1360 лева. Срещу влязлото в сила решение на касационната инстанция е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от ответницата по исковата молба К. А. Р. В молбата твърди, че към момента на подаването й са налице нови обстоятелства, както и нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които не са били известни към момента на решаването му. Излага се, че на 05.11.2009 г. е била изготвена съдебно-психиатрична експертиза на молителката, допусната по нохд № 2452/2009 г. по описа на СРС, н. о., 17 състав, от която е видно, че К. Р. страда от налудно разстройство, което представлява психоза в смисъла на "продължително" разстройство на съзнанието. Освен това се твърди, че психичното състояние на молителката не й позволява да възпроизвежда факти и събития, тъй като при нея не е налице съхранена свидетелска годност. Сочи се, че към експертизата има приложена епикриза от О. диспансер за психични заболявания със стационар - София, от която е видно, че К. Р. страда от налудно разстройство и оплакванията датират с давност от около една година, т. е. от 2003 г. Твърди се, че горните обстоятелства не са били известни на молителката, тъй като тя страда от заболяване което я прави недееспособна и неможеща сама да ръководи действията и постъпките си. С оглед изложеното се моли за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред съда по отмяната се представят за сведение протокол от 15.03.2010 г. по нохд № 2452/2009 г. на СРС, н. о., 17 състав, и присъда от 15.03.2010 г. по същото дело. Молбата се поддържа от процесуалния представител на молителката - адв. К. Ответницата по молбата за отмяна Ж. Т. В., посредством процесуалния си представител - адв. В., оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните в настоящото производство, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в сроковете по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Представените по делото с молбата за отмяна писмени доказателства представляват съдебно-психиатрична експертиза по друго дело и епикриза. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Член 303, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. - т. 4 от ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. Не следва да се обсъждат представените в съдебно заседание писмени доказателства, тъй като те се сочат извън срока на процесната молба за отмяна. Ето защо не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,