Решение № 77 от 12.05.2021 г. на ВКС по н. д. № 110/2021 г.

Решение № 77 от 12.05.2021 г. на ВКС по н. д. № 110/2021 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е по чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения С. А. А. за възобновяване на производството по нохд № 754/2011 г. на Софийския градски съд. В него се твърди, че е научил за присъдата по делото през месец юли 2020 г., когато е екстрадиран от ФР Германия. Счита, че според решението на германския съд е изтърпял наложеното му наказание и не би следвало да се намира в затвора. Моли делото да се възобнови, за да упражни правата си. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, установи следното: С присъда № 197/22.06.2011 г. по нохд № 754/2011 г. на Софийския градски съд подсъдимият А. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 пр. 4 от НК и по чл. 354а, ал. 3 пр. 2 от НК, за които са му наложени съответни наказания, като на осн. чл. 23 от НК е определено общо наказание от 6 години и 10 месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 70, ал. 7 от НК е постановено да изтърпи отделно още 4 месеца и 11 дни, представляващи неизтърпяната част от наказание, наложено с присъда по нохд № 33/2005 г. на Хасковския окръжен съд. Присъдата е потвърдена с решение № 448/22.11.2011 г. по внохд № 1011/11 г. на Софийския апелативен съд, оставено в сила с решение № 213/29.05.2012 г. на ВКС по к. д. № 49/2012 г. на I н. о. Прегледът на материалите по делото разкрива, че осъденият С. А. е участвал лично във всички фази на наказателния процес. След влизане на присъдата в сила той е напуснал страната и се е укрил. На 07.06.2013 г. по пр. пр. № П-171/12 г. Софийската градска прокуратура е издала европейска заповед за арест за предаването на осъдения на българските власти за изтърпяване на наложените наказания. Осъденият А. е установен на територията на ФРГ, като с решение на Областен съд Франкфурт на М. е задържан с цел екстрадицията му и е предаден на българските власти на 08.07.2020 г. Депозирал е искането за възобновяване на делото на 19.11.2020 г. Горните обстоятелство сочат, че искането на осъдения е подадено в законния шестмесечен срок от фактическото му предаване от чуждата държава, визиран в чл. 423, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Както вече бе посочено, осъдият А. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като е участвал лично във всичките му фази. Не са налице визираните в нормата на чл. 423 от НК предпоставки за възобновяване на производството по нохд № 754/11 г. на СГС, тъй като искателят не е задочно осъден. Аргументите му, че не знае защо все още е в затвора не са предмет на обсъждане от ВКС в настоящото производство. Въпреки това касационният състав само ще отбележи, че очевидно той е в затвора за изтърпяване на присъдата по делото, доколкото тя е приведена в изпълнение едва на 10.08.2020 г./ видно от приложеното писмо на началника на Софийския затвор до ВКП/. Некоректно е позоваването на съдебното решение на немския съд, доколкото с него единствено е преценена необходимостта от задържането на А. с цел екстрадирането му, като съдът е приел, че дългият срок на наложеното наказание лишаване от свобода /6 г. 6 м. и 17 дни/ създава основателни опасения от укриване. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение