Решение № 460 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2023/2008 г.

Решение № 460 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2023/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Л. м. 2005" ЕООД, гр. С., срещу въззивно решение от 11.12.2007 г. на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 253/2007 г. с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че въззивният съд е игнорирал представените пред него писмени доказателства - Резолюция по гр.д. № 1660/1947 г., Резолюция по гр.д. № 1670/47 г. на Софийския околийски съдия за вписване на съдебни решения за обявяване за окончателни на писмени договори от 1942 г. и 1943 г., по силата на които М. "Б" е продала на С. И. Р. недвижими имоти - градина в м."Б" от 5 дка, още една градина в същата местност от около 5 дка и градина от 10 дка с къща. Ето защо е направен и неправилен извод, че собствеността върху имотите е възстановена на ищците по силата на ЗВСОНИ поради национализацията им по реда на ЗНЧИМП и имотите не подлежат на реституция по ЗСПЗЗ. Освен това процесните земеделски земи не могат да се считат за принадлежност към подлежащите на национализация предприятия, тъй като не попадат измежду изброените в чл. 6 от него. Реституцията не е по ЗВСОНИ, но дори и да е по този закон, не са налице предпоставките за това - имотите не съществуват в размерите, в които са отчуждени. Още към 1956г. процесните градини не са съществували, тъй като приетият кадастрален план ги е трансформирал в урегулирани имоти, върху които са изградени промишлени обекти и мероприятията по градоустройствения план са реализирани. Ответниците С. М. Д., Т. Р. И., М. Р. И., С. Р. И., М. Р. И., О. О. Д. Р., Г. Л. П. и М. Л. К. оспорват жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Ловешкият окръжен съд е оставил в сила решение № 39 от 02.04.2007 г. по гр.д. № 415/2003 г. на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск, предявен от "Л" ЕООД против С. Д., Т. Р. И., М. Р. Инфнте, С. Р. И., М. Р. И., Т. Р. И. (Валенсия, В.), О. О. де Р. (Венецуела), Г. Л. П. и М. Л. К., че ответниците не са собственици на: 1. градина от 5 дка в.м. "Б" при граници: небетчийски двор, общинска мера, път, вада; 2.градина от 5 дка в м. "Б", при граници: глуха вада, В. И., В. М., път, вада; 3.градина от 10 дка в същата местност при граници: продимска бара, глуха мелнична вада, мелнично здание и общинска мера и е отхвърлен иск по чл. 431, ал. 2 ГПК за отмяна на констативни нот. актове на ответниците. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че ответниците са наследници на братя Р, които са притежавали мелница "Б" АД-Ловеч, национализирана по ЗНЧИМП, нарочен баланс на предприятието от 23.12.1947 г. в актива му са били включени като земи мелничен двор от 3000 кв. м на стойност 15 000 лева и овощна градина на стойност 25 000 лева. В описа - инвентар на държавно индустриално предприятие М. "Б" към 31.12.1948 г. размерът на овощната градина е вписан около 20 дка. Със записки № 32/24.12.1947 г. и № 33/24.12.1947 г. са вписани съдебни решения за обявяване на окончателни договори между С (акционер и наследодател на ответниците) и М. "Б", по силата на които Р. е закупил градина в Б. от 10 дка с находящата се къща, две градини от по 5 дка. С акт № 440/67 г. е актуван като държавна собственост имот - дворно място застроено и незастроено от 76 300 кв. м като имотът е отстъпен за ползване от ДПЗХ "23 септември". Съгласно удостоверение на Община Л. имот № VI, кв.285 по рег.план на Ловеч, състоящ се от мелнична сграда, склад за млевни продукти, двор от 3000 кв. м и овощна градина за 25 000 лева от 1947 г. е записан на името на АД Братя Р. Със заповед от 1992 г. на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ е наредено отписване от актовите книги на държавните имоти имот, бивша собственост на Братя Р., находящ се в кв.285, парцел **** по плана на северна промишлена зона на гр. Л., а именно мелнична сграда, склад за млевни продукти, двор от 3000 кв. м и овощна градина за 25 000 лева от 1947 г. Ответниците по иска -наследниците на акционерите братя Р през периода 1998 г. -2000 г. са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост съобразно идеалните си части в съсобствеността. Ищецът е закупил с нот.акт № 134/2002 г. от Банка"Х" АД -Пловдив имот, придобит от нея чрез възлагане с постановление от 12.07.2002 г. по т.д. № 78/1999 г. на Пловдивския окръжен съд - 47000/53870 ид.ч., а целият по скица 43 870 кв. м, съставляващ парцел ****, кв.285,"М" при граници: парцели Х и ХI, път, парцел ****, училище "Д", заедно с построените в имота мелница и складова база. При тези данни въззивният съд е направил законосъобразен извод, че ответниците в качеството си на наследници на братя Р са собственици на основание ЗВСОНИ освен на мелнична сграда, място от 3000 кв. м, но и на процесните овощни градини, тъй като са налице предпоставките на чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ за реституиране на имотите. Отчуждените имоти съществуват като обекти на собственост, собственост са били на еднолично дружество по чл. 61 ТЗ и са съществували реално до размерите, в които са отчуждени. Извършените промени в тях във връзка с функционалното им предназначение са без правно значение. Неоснователни са доводите на касатора, че имотите не са били национализирани като собственост на акционерното дружество. Процесните градини са били включени в нарочния баланс на дружеството към момента на национализацията, предадени са с протокол и описани от комисията по § 65 ПП ЗНЧИМП от 13.03.1952 г., описани са и в последваща докладна записка от 1956 г. за проверка на нарочния баланс на национализираната М. "Б" АД на братя Р, съставен към 23.12.1947 г., по който не са постъпили възражения от бившите собственици. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че е налице национализация на процесните имоти по ЗНЧИМП, поради което макар имотът да е имал земеделски характер към момента на национализацията, това не е основание да се иска реституция по ЗСПЗЗ. Доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Това е така, защото приложимият реституционен закон се определя в съответствие с основанието за преминаване правото на собственост върху имота в държавата. След като в случая е налице национализация на основание ЗНЧИМП, то реституцията е по реда на ЗВСОНИ при наличие на предвидените в последния предпоставки. Имотите са описани в документите по национализацията, вкл. на протокола на комисията по § 65 ПП ЗНЧИМП. Предмет на национализацията е било цялото предприятие, вкл. и процесните градини, които влизат в понятието принадлежност на предприятието по смисъла на чл. 6 ЗНЧИМП и национализацията ги обхваща като част от недвижимата собственост съобразно чл. 9 от същия закон, поради което дори преди това да са били земеделски земи, е приложим редът за реституция по ЗВСОНИ. Ответниците като наследници на бившите собственици имат правата по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като собствеността се възстановява на лицата, от които е отнета, поради което и наличието на разпоредителни сделки е ирелевантно. При това положение правилно е прието, че ответниците, чиято е доказателствената тежест, са установили правото си на собственост по реституция. Неоснователни са доводите, визиращи пречки за реституцията поради това, че имотите не съществуват реално като обекти на собственост в размерите, в които са отчуждени. За да приеме обратното, въззивният съд се е позовал на неоспорената техническа експертиза, която е проследила кадастралните и регулационни промени на терените и е установила актуалния им статут. По делото не е било установено върху процесните имоти (бивши градини) да са изградени промишлени обекти. Не са налице посочените в касационната жалба основания за касиране на въззивното решение и то като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация С. Д. следва да се присъдят и направените в настоящата инстанция разноски в размер на 400 лева - платено адвокатско възнаграждение по договор № 05167/14.09.2009 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.