Решение № 6425 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6013/2011 г.

Решение № 6425 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6013/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи срещу решение № 1414 от 25.03.2011 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 7770/2010 г.

С обжалваното решение съдът отменил заповед № 84813 от 2.06.2007 г. на началника на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на Васил Сотиров Найденов, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че с наказателно постановление № 1398/2004 г. на Найденов неправилно били отнети девет контролни точки. Съдът не отчел, че наказателното постановление е издадено за извършено нарушение на чл. 47 и 100, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), поради което и на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 и чл. 181, т. 3 ЗДвП са му наложени административни наказания, за които е предвидено в Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (Наредба № I-139) отнемането на девет контролни точки. Като не отчел този факт, съдът направил неправилния извод, че на Найденов не били отнети всички тридесет и девет точки, поради което не била налице хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да остави в сила обжалваната заповед. Касаторът се представлява от юрисконсулт Йонетка Гешева.

Ответникът по касационната жалба - Васил Сотиров Найденов, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и моли съда да го остави в сила. Ответникът се представлява от адв. Сергей Прокопиев, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът правилно установил фактическата обстановка и с оглед на факта, че в наказателното постановление е посочена точно разпоредбата на основание, на която са отнети девет контролни точки на водача, правилно приел, че с това наказателно постановление неправилно са отнети девет контролни точки на водача, поради което не е налице хипотезата на чл. 171, т. 4 ЗДвП.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна, макар и по съображения различни от изложените в нея.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Васил Сотиров Найденов притежавал право да управлява моторно превозно средство. В периода 2004 г. - 2007 г. му били наложени различни наказания за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата.

1. С наказателно постановление № 35359 от 7.04.2004 г., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на Найденов било наложено наказание глоба и отнети, на основание чл. 3, ал. 1, т. 11, б. "б" от Наредба № I-139, шест контролни точки. Наказателното постановление било връчено лично на Найденов на 27.10.2004 г. и влязло в сила.

1. С наказателно постановление № 51140 от 20.05.2004 г., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на Найденов било наложено наказание глоба и отнети, на основание чл. 3, ал. 1, т. 11, б. "б" от Наредба № I-139, шест контролни точки. На наказателното постановление е отбелязано, че било връчено на водача при условията на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) като за дата на връчване е вписана 9.06.2004 г. По делото, л. 29, е приложена докладна записка на длъжностно лице от системата на касатора, посетило на 9.06.2004 г. адреса на Найденов, в която е посочено, че лицето не е открито на адреса. На наказателното постановление е положен печат, че е влязло в сила на 17.06.2004 г.

1. С наказателно постановление № 1398 от 26.07.2004 г., за нарушение на чл. 47 и чл. 100, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Найденов било наложено наказание глоба и на основание Наредба № I-139 отнети девет контролни точки. На наказателното постановление е отбелязано, че било връчено на водача при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН като за дата на връчване е вписана 6.01.2006 г. По делото, л. 46, е приложена докладна записка на длъжностно лице от системата на касатора, посетило на 6.01.2004 г. адреса на Найденов, в която е посочено, че лицето не е открито на адреса. На наказателното постановление е положен печат, че влязло в сила на 14.01.2006 г.

1. С наказателно постановление № 147379 от 07.12.2005 г., за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на Найденов било наложено наказание глоба и отнети, на основание чл. 3, ал. 1, т. 11, б. "г" от Наредба № I-139, шестнадесет контролни точки. Наказателното постановление било връчено лично на Найденов на 28.12.2005 г. и влязло в сила.

1. С наказателно постановление № 67247 от 9.06.2006 г., за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на Найденов било наложено наказание глоба и отнети, на основание чл. 3, ал. 1, т. 11 от Наредба № I-139, две контролни точки. Наказателното постановление било връчено лично на Найденов, той го обжалвал пред съда, но производството по делото било прекратено с влязло в сила определение и наказателното постановление влязло в сила.

При така установените фактически обстоятелства съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че установяването на факта, че наказателното постановление е било обжалвано или отменено е в тежест на жалбоподателя, тъй като той черпи благоприятните правни последици. Приел за неоснователно твърдението на Найденов, че част от наказателните постановления не са му връчени надлежно, тъй като не доказал наличие на образувани съдебни производства. Приел за неоснователно твърдението за изтекъл абсолютен давностен срок, тъй като отнемането на контролни точки не е административно наказание. Приел за неоснователно и твърдението за приложение на разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като последното нарушение на Найденов, заради което са отнети контролни точки било от 24.05.2006 г., а оспорената заповед - от 2.06.2007 г. Посочил, че отнемането на контролни точки става автоматично, с влизане в сила на наказателното постановление. Извършил проверка за съответствието на отнетия брой точки с нормативно определения и установил, че с наказателно постановление № 1398 от 26.07.2004 г. на Найденов били наложени наказания по чл. 179, ал. 2 и чл. 181, т. 3 ЗДвП. За извършените нарушения, за които били наложени тези наказания, Наредба № I-139 не предвиждала отнемане на контроли точки. С оглед на това приел, че отнетите с наказателно постановление № 1398 девет контролни точки не следва да бъдат отчитани, поради което общия брой отнети контролни точки не достигнал изискуемия брой от тридесет и девет. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като за Найденов не било възникнало задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне свидетелството си за управление на моторно превозно средство, и я отменил.

Крайния извод на съда е правилен, мака и по различни съображения.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните по делото факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Спорът по делото е за приложението на материалния закон.

Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, както правилно сочи в мотивите си съдът, е принудителна административна мярка пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движение по пътищата - опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение, чл. 1, ал. 2. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно средство без правоспособност. Видно от хипотезата на правната норма - чл. 171, т. 4 ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, е една - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл. 157, ал. 4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото изпълнение/неизпълнение. Доколкото по делото не се спори, че ответникът по касационната жалба не върнал доброволно свидетелството си за управление съдът е следвало да установи осъществени ли са елементите на фактическия състав на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, т. е. отнети ли са всички контролни точки и изгубил ли е ответника по касационната жалба правоспособността си.

Законодателят, с цел безопасност на движението, е преценил, че извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В релевантния нормативен акт - Наредба № I-139, законодателят е определил максимален размер на контролните точки 39 и конкретният брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл. 3, ал. 1. Постановил е - чл. 4, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в наредбата нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Закона за административните нарушения и наказания. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила, е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно фактът подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване, е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Правото на обжалване, както е известно, възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено, съответно съдебното производство е прекратено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК.

По делото три от наказателните постановления са връчени лично на жалбоподателя. Едно от тях той обжалвал, но с влязъл в сила съдебен акт съдебното производство било прекратено, поради което наказателното постановление е влязло в сила. Две от наказателните постановления органът твърди, че са връчени при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. И за двете е налице докладна записка за посетен адреса на водача, на който той не е намерен. При тези факти съдът приел, че в тежест на адресата на наказателните постановления е да докаже, че наказателните постановления са обжалвани по съдебен ред или отменени, тъй като той черпи благоприятните правни последици. Този негов извод би бил правилен тогава, когато по делото е безспорно, че наказателните постановления са връчени надлежно на наказателноотговорното лице. Т. е. този извод е верен за трите наказателни постановления, които са връчени лично на ответника по касационната жалба. По отношение на двете наказателни постановления, които са връчени при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, този извод е неправилен.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. От доказателствата по делото е видно, че на

9.06.2004 г. и на 6.01.2005 г. ответникът по касационната жалба не е намерен на посочения от него адрес. Няма обаче никакви доказателства, че адресът му е неизвестен. Нещо повече, видно от наказателните постановления, издадени преди и след двете наказателни постановления, които са връчени при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, ответникът по касационната жалба живеел на същия адрес и лично получил наказателните постановления през 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Действително, фактически е възможно към 9.06.2004 г. и към 6.01.2005 г. Найденов да е напуснал адреса и към датата на връчване на другите наказателни постановления - 27.10.2004 г., 28.12.2005 г. и 12.02.2007 г. отново да е на същия адрес, но по делото няма доказателства, че към 9.06.2004 г. и 6.01.2005 г. адресът му е бил неизвестен. Видно, от така установените по делото факти, не може да се направи извод, че наказателни постановления № 51140 от 20.05.2004 г. и № 1398 от 26.07.2004 г. са връчени надлежно на ответника по касационната жалба при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Доказването на този факт е в тежест на касатора, тъй като именно негово е задължението да връчи надлежно наказателните постановления. Съдът, като приел, че тези наказателни постановления са връчени надлежно и следователно са породили визирания в правната норма ефект, т. е. довели са до отнемане на определените с тях шест и девет контролни точки, приложил неправилно закона.

Въпреки, че в мотивите си изрично посочил, че отнемането на контролни точки става автоматично, с влизане в сила на наказателното постановление, така, както изрично сочи и чл. 4 от Наредба № I-139, съдът приел, че нарушенията, за които е съставено наказателно постановление № 1398 от 26.07.2004 г. не предвиждат отнемането на контролни точки и не зачел отнетите с него точки. Следователно съдът извършил проверка за законосъобразност на наказателно постановление, за което приел, че е влязло в сила, независимо че влязлото в сила наказателно постановление е окончателен акт, чието преразглеждане е възможно само при условията на възобновяване на производството по смисъла на чл. 70 - 73 ЗАНН. Като извършил проверката за законосъобразност в частта за определените контролни точки и приел, че те са неправилно определени съдът на практика отменил постановлението в тази му част, тъй като не зачел правните му последици. Влязлото в сила наказателно постановление е задължителен за всички, включително и за съда, акт във всяка своя част на разпоредителния си диспозитив. Фактът, че контролните точки се отнемат по силата на закона, не означава, че съдът, в производство като настоящото може да извършва проверка за законосъобразност на определянето им. Изрично чл. 4 от Наредба № I-139 сочи, че отнемането се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно релевантен е факта на влизане в сила на наказателното постановление. Тогава, когато то е влязло в сила, тогава вече са отнети и определените в него контролни точки. Адресатът му може да защити правата си само чрез способа на възобновяване на административното производство. Ако наказателното постановление не е влязло в сила адресата му може да осъществи защитата на правата си, включително и досежно броя на отнетите контролни точки, чрез съдебно обжалване. Но когато наказателното постановление е влязло в сила съдът не може да преценя правилно ли е определен броя на отнетите контролни точки и по този начин да не признава законната сила на акта.

С оглед на изложеното, без правно значение за предмета на спора, само за пълнота на изложението с оглед на мотивите на първоинстанционния съд следва да се посочи, че в наказателно постановление № 1398 действително са визирани като нарушени чл. 47 и 100, ал. 1, т. 4 ЗДвП, но също така изрично е посочено, че наказанията се налагат на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП, т. е. поради нарушение на чл. 47 ЗДвП водачът причинил пътно-транспортно произшествие. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 Наредба № I-139 за неспазване на правилата за предимство, разминаване, изпреварване и заобикаляне, т. е. неспазване и на правилото на чл. 47 ЗДвП, се отнемат шест контролни точки, а съгласно ал. 2 на чл. 3 Наредба № I-139 за виновно причиняване на пътно-транспортно произшествие, вследствие на тези нарушения, се отнемат още три контролни точки. Точно толкова, колкото са отнети на Найденов.

Видно от изложеното съдът неправилно извършил проверка за законосъобразност и не зачел контролни точки, определени в наказателно постановление, за което приел, че е влязло в сила. Неправилно приел, че всички наказателни постановления са надлежно връчени на ответника и следователно са влезли в сила. Въпреки тази крайният извод на съда е правилен, тъй като, с оглед на доказателствата по делото, наказателни постановления № 51140 и № 1398 не са влезли в сила - те не са връчени надлежно на адресата им, поради което не са породили визираните в тях правни последици. Определените с тези наказателни постановления контролни точки не са отнети на Найденов, поради което към датата на издаване на оспорената в настоящото производство заповед на него са отнети не тридесет и девет контролни точки, а двадесет и четири. Това означава, че не е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 ЗДвП и издадената заповед, както правилно приел с диспозитива си съдът следва да бъде отменена.

Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания макар и основателни, не водят до неправилност на крайния извод на съда. Наред с това, неправилното приложение на материалния закон от съда, също не води до неправилност на съдебния акт. Макар и по други мотиви, постановеният от съда резултат е правилен. При така установеното и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд