Решение № 12712 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8361/2016 г.

Решение № 12712 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8361/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Г." ЕООД, представлявано от управителя Е. Ж. М., чрез адв. П. Б. против решение № 1129/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3412/2015 г. по описа на Административния съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031303708/19.11.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 894/28.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и да се отмени ревизионният акт, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП. С писмена молба от 07.09.2017 г., депозирана преди датата на съдебното заседание, процесуалният представител на касатора е оспорил РА с доводи за нищожност, поради това, че ЗВР, РД и РА не са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис /КЕП/ по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ и липса в РА на съществен елемент от съдържанието му - този по чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК, а именно подписи на органите по приходите, които са ги издали. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031303708/19.11.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 894/28.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, с който на "Г." ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер на 44630 лв. и лихви в размер на 5 676.03 лв. за периода м. 12.2011 г., м. 01, 04, 05, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2012 г. и м. 01.2013 г. и корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 20 906.66 лв. и лихви в размер на 1 480.26 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Изводът на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че ревизираното дружество не е доказало, че е налице реалност на фактурираните доставки на услуги по фактурите, издадени от "В. с." ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Правилно е приел първоинстанционният съд, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма. От приложената по делото преписка по издаване на оспореният РА е видно, че ревизионният доклад /л. 481/, ревизионният акт /л. 491/ и заповедта за възлагане на ревизията /л. 15/ не са създадени като електронни документи, поради което не е необходимо представяне на удостоверние по чл. 24 от ЗЕДЕП. Същите са подписани саморъчно от лицата които са ги издали, а не както се твърди адв. Б. с електронен подпис. Обосновано е прието, че по фактурите, издадени от "В. с." ЕООД, с предмет - услуга съгласно договор от 05.01.2012 г., не са събрани доказателства, установяващи извършване на фактически действия от изпълнителя за изработка и доставка на такива услуги, предаването им и съответно приемането им от получателя, липсват данни изпълнителят изобщо да разполага с възможности - работници, материали и машини - за осъществяване на доставки от този вид. Наличието на краен резултат не обосновава извод, че услугите са извършени именно от лицето, което е издало фактурите. Относно фактурите с предмет търговско оборудване, обоснован е изводът на съда, че от представения договор за изработка на търговско оборудване и приемо-предавателен протокол се установява, че уговорките в договора са много общи и при сравнение с информацията в протокола не може да се направи извод, че приемането и предаването на вещите, посочени в протокола, е извършено именно във връзка с изпълнението на договора за изработка. Не са представени доказателства, от които да се установи разходът, направен за материали и труд, както и калкулация на себестойността на произведеното оборудване, въпреки че насрещната престация по процесната доставка влючва цените на вложените материали и цената на извършената услуга (чл. 2 от договора). В приемо-предавателния протокол е посочена единична цена на рафт, но не е възможно установяването на елементите на фактически направени разходи за материали и труд, предвид договора за изработка. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки и следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, следва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка, тъй като за да възникне изискуемост на данъка и задължението за начисляването му в издадена от доставчика фактура, следва услугата е завършена. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по G. H. С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". В този смисъл е и т. 53 от решение с дата 19.09.2000 г. на СЕО /сега СЕС/ по дело № С-454/98 г./, както и решение по дело № С-285/11 на СЕС в т. 31, от което е прието, че за да се установи, че доставките на стоки са основание за право на приспадане, е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени. В същия смисъл е и т. 33, според която, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано. В т. 20 от решението е посочено, че са налице доказателства, установяващи осъществяването на доставките. Посочените т. 31 и т. 33 от цитираното решение на СЕС потвърждават трайната практика на СЕО в решението по дело С-152/02 г., че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесните фактури, издадени от "В. с." ЕООД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Относно частта на РА по ЗКПО за 2011 г. и 2012 г. правилно е прието, че с оглед констатациите по ЗДДС и по конкретно за липса на реалност на доставките от "В. с." ЕООД, се налага изводът, че са налице основанията за да бъде преобразуван към увеличение финансовият резултат на дружеството поради непризнаване на разходите по процесните фактури, за които не е установена документална обоснованост. Заплащането на възнаграждения за услуги, без те да са реално извършени, е отклонение от данъчно облагане, поради което ДФР на РЛ се определя, без да се вземат по внимание съответните сделки. Съответно е начислен допълнително корпоративен данък върху увеличението. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС - В. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи и за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Процесуалният представител на директора на Дирекция "ОДОП" В. не се е явил на проведеното по делото открито съдебно заседание, а само е изготвил и депозирал писмено становище по съществото на спора, с което е оспорил касационната жалба. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 3, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери адвокатските възнаграждения, като юрисконсултското възнаграждение следва да се редуцира и да е в размер на 3/4 от възнаграждението, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата, или 1 872 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,