Решение № 5543 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2018 г.

Решение № 5543 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК . Образувано е по касационна жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1142, ул. "П.. Ф. Н." №..., ет. ..., подадена чрез пълномощник - адвокат Т. Т., против Решение № 191/6.02.2018 г., постановено по административно дело № 1951/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ 5213014642/27.04.2017 г. на старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси", потвърден с Решение № 32/14.06.2017 г. на Началник отдел "МДТ" при О. Ц. В жалбата се сочи неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК - поради допуснати нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и необоснованост. Изложени са доводи за това, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ изисквала размерът на такса битови отпадъци да се определя съобразно количеството на генерираните отпадъци, което не било спазено в случая, респективно незаконосъобразен бил начинът на определяне на ТБО за имотите на дружеството - въз основа на отчетната им стойност. На следващо място се оспорва обстоятелството, че О. Ц. реално е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което следвало да се намали приложената ставка за определяне на ТБО за този компонент. По изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени АУЗД, или на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Б. П. се присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба се поддържа от адвокат Стоянова и адвокат Тодоров, които молят да бъдат уважени по изложените в нея съображения. От страна на ответника - Началник отдел "Местни данъци и такси" при О. Ц., е постъпило писмено становище по съществото на спора, в което се съдържат доводи в подкрепа на оспореното съдебно решение, с молба да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението на Административен съд - Б. да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Акт за установяване на задължение по декларация, потвърден след оспорването му по административен ред, с който в тежест на "И. И. Р. Е. И." ЕООД са определени задължения за такса битови отпадъци за 2017 г. за имот с идентификатор 44094.22.27, в размер на 6 218,55 лева. Съдът е обсъдил и анализирал всички представени по делото доказателства, въз основа на което е извършил следните фактически установявания: Имотът, за който е определена спорната ТБО е собственост на дружеството - жалбоподател и представлява недвижим имот с идентификатор 44094.22.27, находящ се в местността "Смайлов чаир", в землището на с. Л., О. Ц., с площ от 3 154 кв. м., с начин на трайно ползване "комплексно застрояване" и с трайно предназначение - урбанизирана територия. За този имот е подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ, с вх. № 0212000089/08.02.2008 г., с която е декларирана земя с отчетна стойност 1 554 638,20 лева и дата на придобиване 13.12.2007 г., както и декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 0213003114/21.07.2010 г., в която са посочени характеристиките на имота. Процесният акт за установяване на задължения по декларация, е издаден по повод подадено от дружеството заявление по чл. 107, ал. 3 ДОПК и въз основа на подадените декларации. Установено е, че със Заповед № РД-01-662/18.10.2016 г. на Кмета на О. Ц., издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, са определени районите от територията на общината, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през 2017 г. ще се извършват услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо на битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. С посочената заповед е утвърдено разположението на сметосъбирачните съдове тип "Бобър", като в местността "Смайлов чаир" тези съдове са 10 на брой. Налице е одобрена план - сметка за приходите и разходите за дейност "Чистота" за 2017 г. на територията на О. Ц. В хода на съдебното производство е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, като експертът е установил, че размерът на компонентите, формиращи ТБО математически е правилно изчислен и е съобразен с промилите, определени в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в О. Ц., приета от Общински съвет - Ц.. Като основа за изчисляване на таксата е използвана отчетната стойност на декларирания имот, тъй като данъчната му оценка е по-ниска от отчетната стойност, в който смисъл е разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Въз основа на така установените факти, съдът се е произнесъл по спорните въпроси и възражения, като е приложил относимите разпоредби от Закона за местните данъци и такси и от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в О. Ц., която се съдържа по делото. В съдебното решение се съдържат подробни и обосновани изводи относно валидността на оспорения акт, неговата процесуална и материална законосъобразност, които изводи се споделят от касационната инстанция, тъй като съответстват на установените по делото факти и на материалния закон. Административен съд - Б. е описал и анализирал представените от ответника доказателства, установяващи извършване и на трите услуги по чл. 62 ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо или други съоръжения за обезвреждане на отпадъците. Съответно правилно е приел, че О. Ц. реално е предоставяла посочените услуги на дружеството - жалбоподател относно притежавания от него имот през 2017 г. Съобразена е представената заповед на Кмета на О. Ц., определяща, че местност "Сайлов чаир" /къмпинг Корал/, където се намира имотът, е включена в районите, в които се предоставят услугите сметосъбиране и сметоизвозване, установено е, че в тази местност са разположени съдове за изхвърляне на отпадъци, както и честотата на сметоизвозване на съдовете. Представени са пътни листи на сметосъбиращите автомобили за движението им до с. Л. и къмпинг Корал, които документи, ведно с утвърдената план - сметка за дейност "Чистота" за 2017 г. и посочената заповед, установяват реалното извършване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът е съобразил и обстоятелството, че дружеството - жалбоподател не е подавало декларация по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредбата, за това, че няма да ползва имота през цялата календарна година, поради което не следва да бъде освободен от заплащане на такса на този вид услуги. Относно услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не е било спорно, че същата се предоставя в границите на района, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в който район се намира и процесния имот, което определя дължимостта на ТБО за този компонент. Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци също следва да се счита за извършвана през периода, предвид обстоятелството за съществуването на такова депо на територията на О. Ц. Неоснователно се явява съдържащото се в касационната жалба възражение за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като ТБО не била определена въз основа на количеството генерирани отпадъци, а въз основа на отчетната стойност на имота. В тази насока е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ, съгласно която количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Но регламентирано е също така, че общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от този критерии, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането му. В конкретния случай, Общински съвет - Ц. е приел като основа за определяне на такса битови отпадъци за недвижими имоти, собственост на фирми и предприятия, да послужи по-високата стойност между отчетната стойност на активите и данъчната им оценка - чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в О. Ц. Няма данни по делото тази разпоредба да е изменена или отменена, поради което същата се явява приложимото за случая правило. Наредбата представлява подзаконов нормативен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по различен процесуален ред и правила. Поради това, извън предмета на настоящия правен спор е дали цитираната норма е съобразена с разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ, като по този въпрос настоящият съдебен състав не следва да се произнася инцидентно. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като е дал конкретни указания на страните относно фактите, подлежащи на доказване. Проведени са две открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение