Решение № 6935 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4618/2015 г.

Решение № 6935 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4618/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Бургас, чрез пълномощника му - юрисконсулт Ламбов, против решение № 437/09.03.2015 г. по адм. дело № 2629/2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено негово решение № 4402-1148-АВ/06.11.2012 г. към ЕАД № 10BG 001009Н0010698/20.09.2010 г., с което на "Експрес-2Д" ЕООД, гр. Сливен, са определени допълнителни митнически задължения - митни сборове върху селскостопански стоки в размер на 2727.92 лв. и ДДС - 545.60 лв. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - "Експрес - 2Д" ЕООД, гр. Сливен, чрез пълномощника му - адв. Горанов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение на началника на Митница Бургас, с което в резултат на последващ контрол по реда на чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митнически Кодекс на Общността, към ЕАД № 10BG 001009Н0010698/20.09.2010 г., на "Експрес - 2Д" ЕООД, са определени допълнителни митнически задължения - митни сборове върху селскостопански стоки, в посочените по-горе размери. Решението е издадено на основание доклада от проверката, при която е установено неправилно посочени тарифни кодове за част от получените стоки по процесната ЕАД и фактура № 72652/17.09.2010 г. издадена от "Шишмек"-Турция, въз основа на което е определена нова митническа стойност и допълнителен код на Мьорзинг. Прието е от митническия орган, че определения код на Мьорзинг съответства на анализните сертификати на внесената стока, както и на идентични стоки по други ЕАД на същото дружество, в които то е декларирало тарифен код на Мьорзинг. За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че същото е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Според съда при установеното от митническия орган несъответствие между данните в ЕАД № 10BG 001009Н0010698 и фактура № 72652/17.09.2010 г., както и между описанието на стоките в кл. 31 на същата ЕАД и в счетоводната отчетност на "Експрес-2Д" ЕООД, са достатъчно основание за осъществяване на последващо контролно производство по чл. 78, § 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на МК на Общността, респ. по чл. 84 и сл. от ЗМ. В случая, позовавайки се на данните от последващия контрол и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е приел, че по отношение на извършения внос по процесната ЕАД, са налице "неверни или непълни данни", по смисъла на чл. 78 от цитирания Регламент. По съществото на спора за наличие на основания за определяне на допълнителен код по Мьорзинг, като е взел предвид и заключението на съдебно-техническата експертиза, е направил изводи, че такива основания липсват. Според съда възможностите за определяне на този код са в зависимост от наличието на данни за средното съдържание на млечни мазнини, млечни протеини, захароза, глюкоза, скорбяла или нишесте от общото съдържание на продуктите от посочените позиции във фактурата, каквито в случая липсват. На стоките по процесната ЕАД, не е извършван химичен анализ за тяхното съдържание, такова липсва и в приложените за стоките 12 бр. анализни свидетелства, а поради освобождаването им от митнически надзор, такъв анализ не е възможно да бъде направен. Поради това съдът е извел извод, че допълнителния код на Мьорзинг не може да бъде определен, вкл. и по критерия "идентичност" с други стоки, поради което оспорения акт е незаконосъобразен. Решението е правилно. По делото е установено, че на 20.09.2010 г. ответното дружество е представило пред МБ-Сливен ЕАД № 10BG 001009Н0010698 за оформяне на митнически режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление Р. България" на следната стока - 4126 картона бисквити, шоколади и кейкове, с произход Р. Турция, доставчик "Шишмек"-Турция, за което е издадена фактура № 072652/17.09.2010 г. Съответната митническа проверка на внесената стока е удостоверена с подпис и печат на митнически служител върху ЕАД, заплатен е от вносителя дължимият ДДС и стоката е освободена. Не е било спорно, че от внесената на 20.09.2010 г. стока, не е вземана проба за анализ на съдържанието й. Установено е, че по друг внос на стоки, от същия асортимент, от страна на ответното дружество са оформяни ЕАД, в които самия вносител е дакларирал тарифен код по Мьорзинг, без да бъдат извършвани анализи, на база анализни сертификати от доставчика. При извършената последваща проверка на декларираните данни по процесната ЕАД, митническите органи са установили, че съответния митнически режим по тарифиране на стоките е приложен на основание неверни или непълни данни, което е дало основание за взимане на мерки, чрез издаване на оспореното решение, с което са определени допълнителни митнически задължения - митни сборове за част от стоките, поради неправилното им тарифиране. С решението на началника на Митница-Бургас е определен нов тарифен и допълнителен код на Мьорзинг на внесените с ЕАД № 10BG 001009Н0010698 стоки от Турция, допуснати за "свободно обращение". Поради това основният въпрос по делото е за характеристиките на внесената стока и в съответствие с това, правилността на извършеното ново и допълнително тарифиране на същата от митническите органи. Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г., при внос на стоки в Общността се прилага Комбинираната номенклатура, заедно с размерите на митата и другите съответни такси, и тарифните размери, включени в TARIC или в други споразумения на Общността, които представляват Общата митническа тарифа. Според Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, класирането на стоките се подчинява на следните принципи: т. 1. "Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите..."; т. 6. "Класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите...". Съгласно Обяснителните бележки към съответните позиции, на глава 19 от Комбинираната номенклатура "Хранителни продукти, приготвени на базата на житни растения, брашна, скорбяла, нишесте или мляко, тестени сладкарски изделия", в позиция 1905 се класират "Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитени продукти, дори с прибавка на какао; нафора, празни капсули от тесто за медикаменти, тесто за запечатване, сухи тестени листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни продукти". По делото е допусната и приета съдебно - техническа експертиза, според която в документите към делото /ЕАД, анализни удостоверения, сертификат за движение на стоките от 17.09.2010 г/, по отношение на внесените стоки, липсват данни за средното съдържание на млечни мазнини, млечни протеини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла или нишесте от общото съдържание на продуктите от посочените позиции към фактурата. При липсващи или непълни данни за посочените съставки на продуктите, вещото лице заключава, че кодът по Мьорзинг не може да бъде определен. Въз основа на тази експертиза и след анализ на относимите към спорния въпрос доказателства, съдът правилно е приел, че за да бъде определен допълнителен код по Мьорзинг на внесените с ЕАД стоки под № 1,3,5,6,7,9,10-23 вкл., които попадат в позиция 1905 по КН, следва да са налице данни за средното съдържание във всеки от тях на описаните по-горе съставки, каквито данни по делото няма. В тази връзка необосновано се поддържа от касатора, че такива данни се съдържан в анализните удостоверения -12 бр., издадени от доставчика - турската фирма, както и на база посочения код по Мьорзинг за идентични стоки, декларирани от "Експрес-2Д" ЕООД за режим "допускане за свободно обращение", в други ЕАД. В анализните удостоверения на стоките, обсъдени подробно от вещото лице Лъвчиева, липсват такива данни, а в някои от тях данните са непълни, което прави невъзможно кодирането по Мьорзинг. Правилен е извода на съда, че не е доказано и наличието на "идентични стоки" по процесната и други ЕАД, в които ответното дружество е тарифирало стоките по Мьорзинг. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ППЗМ, "идентични стоки" са стоки, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и добро име; наличието на минимални различия не следва да бъде пречка за това стоки, които по принцип отговарят на определението, да бъдат разглеждани като идентични". Понятието е предвидено "за целите на тази глава", а именно от ППЗМ - Глава осма "Общи разпоредби", намираща се в Дял четвърти "Митническа стойност" и е приложимо при определяне на митническата стойност на внасяни стоки, но не и относно тарифното им класиране. В § 1, т. 4, б."а" от ДР на ППЗМ е дефинирано понятието "данни за идентификация на стоките", като "данните, използвани в търговската практика за идентификацията на стоките, които позволяват на митническите органи да определят тяхното тарифно класиране". В случая, наличните данни относно процесната стока не я идентифицират в достатъчна степен и не могат да послужат за определяне на нейното допълнително тарифиране по Мьорзинг, както неоснователно се поддържа от касатора. Поради недоказана "идентичност" на стоката по ЕАД № 10BG 001009Н0010698, с посочените стоки по други ЕАД внесени от Турция, по критерия, посочен по-горе, а именно средно съдържание на посочените съставки, извършеното с оспореното решение ново тарифно класиране и определяне на допълнителен код по Мьорзинг, се явява незаконосъобразно. Като е установил тази незаконосъобразност на решението и го е отменил, съдът е приложил правилно материалния закон, поради което обжалваното решение, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход по спора на ответника по касация се дължат направените пред касационната инстанция разноски - платено адвокатско възнаграждение, съгласно представена фактура на АД "Денкова, Горанов и партньори" гр. София, в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,