Решение № 9704 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11984/2019 г.

Решение № 9704 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11984/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Л. П. и Д. П. против решение № 1281/08.07.2019 г., постановено по адм. дело № 497/2019 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 136/05.02.2019 г. на зам. кмета по "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж " преустройство на тавански етаж", представляващ самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.185. 8. 3 по КККР на гр. Несебър. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени оспорената заповед, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас. Ответникът не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания за отмяната й по чл. 146 АПК. Счетено е, че с установеното "преустройство" се приобщават част от общите части на сградата (стълбищна площадка и коридор) към самостоятелен обект, като е променено предназначението им, съпътсвано с промяна в натоварванията, което го квалифицира като строеж, за който се изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. При липсата на такива и поради неприложимост на нормите за търпимост е прието, че строежът е незаконен и правилно е разпореден за премахване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорено заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд е установил всички правнозначими факти, но е достигнал до неправилни правни изводи. Установено е премахване на част от съществуваща тухлена стена между стълбищната площадка и самостоятелния обект на четвъртия етаж на сградата и изграждане на нова стена със същите размери и дебелина по границите на стълбищното рамо с оставен отвор за врата, с което стълбищната площадка и балкона се приобщават към самостоятелния обект. С извършените работи не се засяга конструкцията на сградата, според категоричното заключение на вещото лице. Премахнатата и изградената стени са с приблизително еднакви размери и тегло, поради което няма основание да се приеме, че е налице промяна в натоварванията. В административната преписка е приета декларация от С. Г., която има сила и пред съда съгласно чл. 171, ал. 1 АПК и от която се установява, че преустройството е извършено преди 2012 г., когато цялата четириетажна масивна жилищна сграда се е притежавала в тяхна индивидуална собственост. При тези фактически установявания, неправилно първоинстанционният съд квалифицира извършените работи като строеж, за който се изискват строителни книжа. В случая се касае за текущ ремонт в хипотезата на § 5, т. 43, б. "в" ДР ЗУТ, изразяващ се във вътрешно преустройство, при което не се засяга конструкцията на сградата и не се променят натоварванията в помещенията на 4 етаж. Не се дължи преценка относно промяна предназначението на тези помещения, тъй като няма изложени подобни фактически основания в оспорената заповед и съдът не може да допълва мотивите на административния орган. Отделно от това, дори и при променено предназначение на помещенията, когато кумулативно не се променят натоварванията в тях, се касае за текущ ремонт. Решаващо в настоящия случай е обстоятелството, че преустройството е извършено в обект от сградата преди обособяването му като самостоятелен. Едва след прехвърляне на отделни самостоятелни обекти от сградата през 2012 г. и 2014 г. възниква етажна собственост. Затова извършени преди това от единствените й собственици ремонтни работи не би могло да засегнат площи със статут на обща част. Следва да се отбележи, че преустроената стълбищна площадка на четвъртия етаж не представлява обща част, а подход единствено към обекта. Според заключението на вещото лице, сградата няма тавански помещения, т. е. стълбищната площадка обслужва функционално единствено четвъртия етаж. Подобно е и с балкона на този етаж, за който липсват доказателства, нито са направени констатации, че е част от терасовиден покрив. Балконните тераси, които не изпълняват ролята на покрив, са съставна част на отделните самостоятелни обекти и принадлежат на отделните етажни собственици. За извършения от единствените собственици текущ ремонт чрез вътрешно преустройство в собствени помещения, които не са обособени като самостоятелни обекти в сградата, не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което заповедта за премахването му като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконосъобразна. Налице е и другото твърдяно от касаторите основание за незаконосъобразност на заповедта-неправилно определен адресат. При яснота относно действителния извършител на преустройството, именно той следва да е адресат на задължението за премахване, а не настоящите му собственици- по арг. чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ. Като не е приложил правилно материалния закон, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отмени незаконосъобразната заповед. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника и следва да се присъдят в полза на касационните жалбоподатели по направеното своевременно искане и до претендирания и доказан размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,