Решение № 1799 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15205/2009 г.

Решение № 1799 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15205/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Директорът на ОДМВР Шумен е подал касационна жалба срещу Решение № 94 от 23.10.2009 г. по адм. дело № 196/2009 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменена негова Заповед № 1554/12.06.2009 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). По доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон при постановяването му, се претендира неговата отмяна на основание чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Ответникът - Ростислава Калева Рачева е поискала да бъде отхвърлена жалбата по съображения за неоснователността й, подробно развити в представено писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е постановено при наличие на поддържаните пороци, съставляващи основания за касирането му. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на атакувания съдебен акт, с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбата за основателна. Първоинстанционният съд е установил, че със Заповед № 1554/12.06.2009 г. директорът на ОДМВР Шумен е наложил на Ростислава Калева Рачева принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3 от ЗБДС (отм., ДВ, бр. 82/2009 г.). Заповедта е била издадена въз основа на искане изх. № 06671/26.05.2009 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Златева, рег. № 876 с район на действие ОС - Шумен, според което Рачева е длъжник по изпълнително дело № 20098760400615, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. № 551/2008 г. на ОС Шумен за сумата 62 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 11.08.2008 г. до окончателното изплащане; 7 675.55 - мораторна лихва и 7 200.58 лв. - разноски. По същество решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на производствените правила и материалния закон. Административният акт бил обоснован с документи, установяващи задължения в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗБДС, като не са били представени доказателства, че задълженията са отпаднали, били са погасени или за тях е било дадено надлежно обезпечение. Поради това съдът е счел, че към датата на издаването на заповедта са били налице материалноправните предпоставки за постановяването й. За да формира крайния си извод за нейната незаконосъобразност е изложил съображения, че след промяната на ЗБДС и отпадането на нормата на чл. 76, т. 3 (ДВ, бр. 82/16.10.2009 г.) към момента на постановяване на съдебното решение, актът противоречи на целта на закона и на принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК. Решението е неправилно. Изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, делегирани от министъра на вътрешните работи, съгласно Заповед № Iз-1003/19.08.2008 г., е верен. Не е допуснато нарушение и при формиране на преценката за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон към датата на постановяването й. Мярката за административна принуда по чл. 76, т. 3 от ЗБДС в относимата към спора редакция (ДВ, бр. 43 от 2005 г.), се прилага по отношение лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. В случая административният орган се е позовал на искане, което е направено при точната правна квалификация, изхожда от ЧСИ, поради което съставлява и основание за наложеното ограничение. По делото липсват надлежни доказателства, че задълженията, предмет на искане № 06671/26.05.2009 са надлежно обезпечени. В хода на първоинстанционното производство главно и пълно доказване на фактът за наличие на обезпечение на дълга не е било проведено, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Съдът обосновано е приел в мотивите на решението си, че наложените обезпечителни мерки не покриват размера на паричните задължения на Рачева, поради което и не ги обезпечават. Изводът му, че заповедта съдържа мотиви за наложеното ограничение, с препращане към съдържанието на искането, направено от ЧСИ, и следователно към датата на издаването й не е нарушен закона и установените производствени правила, е правилен. При така формулираните фактически и правни изводи Административният съд е следвало да отхвърли жалбата на Рачева срещу оспорения индивидуален административен акт. Приемайки жалбата за основателна е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Съгласно императивното правило на чл. 142, ал. 1 АПК, при проверка законосъобразността на административния акт подлежи на преценка съответствието с материалния закон, действал към момента на издаването му. Действително, след влизане в сила на ЗИД ЗБДС (ДВ, бр. 82/16.10.2009 г.), отменящ разпоредбата на т. 3 от разпоредбата на чл. 76, е отпаднала възможността за налагане на ПАМ на това фактическо основание, в каквато насока са развитите в решението доводи. Към момента на издаване на оспорената заповед обаче (12.06.2009 г.), приложената от органа материалноправна норма е била част от обективното право, поради което налагането на ПАМ е могло да се извърши на основанията, установени в действащата редакция на чл. 76 ЗБДС. Законодателят не е допуснал ретроактивно действие на ЗИДЗБДС, следователно новият закон не може да бъде приложен към един минал момент (този на издаването на административния акт), към който се извършва и съдебната проверка за неговата законосъобразност. В този аспект решението противоречи на чл. 142 АПК, според който съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите към момента на издаването му, а последващи факти се вземат предвид само ако променят съществувалото към този момент правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. Под нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. Отмяната на чл. 76, т. 3 ЗБДС не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право, породи което е ирелевантна за законосъобразността на обжалваната заповед. Правно значение за делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на атакуваната заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. В този аспект законодателната промяна няма правопогасяващо значение досежно осъщественият правопроизводящ юридически факт. Ето защо изменението на ЗБДС не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, респ. не може да бъде квалифицирано като отменително основание по чл. 146 АПК. Поради това, противно на възприетото от съда, този факт е неотносим към спора и касационното оплакване в тази насока е основателно. Приложеното към касационната жалба писмено доказателство - постановление за възлагане на недвижим имот от 11.11.2009 г. на ЧСИ № 876 е издадено след оспорената заповед за прилагане на ПАМ, което означава, че не може да бъдат кредитирано при преценка на нейната законосъобразност на соченото фактическо и правно основание. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 142, ал. 1 от АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 от АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти. От друга страна - представеното постановление хронологически следва както датата на издаване на заповедта (12.06.2009 г.), така и датата на постановяване на оспореното понастоящем съдебно решение (23.10.2009 г.) и само по себе си не води до отпадане на елемент от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на ПАМ. Въз основа на изложените съображения, оспореното решението следва да бъде отменено и заменено с друго, с което жалбата срещу заповедта на директора на ОДМВР - Шумен да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,