Решение № 11774 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) гр. Пирдоп действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Х. Николова против Решение 21/09.01.2024 год. постановено по адм. дело 783/2023 год. по описа на Административен съд София-област, с което по жалба на О. Й. Г. е отменено Направление за включване в механизма Лична помощ 23012622/29.05.2023 год. издадено от директора на ДСП Пирдоп; преписката е изпратена на Дирекция Социално подпомагане Пирдоп за издаване на направление за включване в механизма Лична помощ по заявление декларация с вх. ЗХУ-ИО/Д-СО-ПП/39 ОО от 30.01.2023 год. съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски. С процесния административен акт на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с уврежданията (ЗХУ) на О. Й. Г. са определени 68 часа месечно за лична помощ с валидност на направлението до 01.01.2026 год. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебния акт. Ответникът О. Й. Г. [ЕГН] действащ със знанието и съгласието на своята майка Г. Г. Д. и чрез адв. В. Иванова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което същата се преценява като процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Направление за включване в механизма Лична помощ 23012622/29.05.2023 год. издадено от директора на ДСП Пирдоп, с което на основание чл. 25, ал. 2 от ЗХУ въз основа на подадено заявление декларация с вх. ЗХУ-ИО/Д-СО-ПП/39 ОО от 30.01.2023 год. и заключенията в Индивидуална оценка на потребностите изготвена на 25.05.2023 год. на О. Й. Г. са определени 68 броя часове месечно за лична помощ с валидност на направлението до 01.01.2026 год. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил процесното направление като е приел, че същото е издадено при спазване на процедурата по гл. трета от ЗХУ и на гл. трета от ППЗХУ, както и на Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл. 22, ал. 3 от ЗХУ, но при неизпълнение на задълженията от органа на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Установено е по делото, че по отношение на Г. е издадено направление за включване в механизма Лична помощ 20009518 от 28.04.2020 год., в което са определени 107 часа месечно за лична помощ въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и срок на валидност до 01.01.2023 год. Административният орган не е изложил мотиви поради какви причини се намаляват отпуснатите часове за лична помощ с направлението издадено през месец април 2020 год. в сравнение с това издадено през месец май 2023 год. като не е преценено действителното здравословно състояние на лицето и липсата на данни същото да се е подобрило. Не е изяснено и защо след навършване на [възраст], но оставайки в рамките по чл. 10, ал. 3, т. 1, б. б от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания, е последвала такава промяна в определения брой часове. Процесното направление е издадено въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите изготвена по реда на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания въз основа на информация за самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях, увреждането/здравословното състояние, вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане, степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане, степента на включване в социалната среда на човека с увреждане, мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома и други обстоятелства. В случая административният орган е дал приоритет на данните от формуляра попълнен от служител водещ случая /и по-точно оценката на този служител относно степента на функционален дефицит на лицето с увреждания/ вместо да вземе предвид задължителната информация във формуляра за самооценка и в медицинските документи. Налице е разминаване в данните попълнени от служителя на Агенция Социално подпомагане , данните от формуляра за самооценка на лицето с увреждания и тези от ЕР на ТЕЛК, касаещи функционалния дефицит на лицето. При съобразяване на всички доказателства по делото, а именно данните от формуляра попълнен от служителя на Агенция Социално подпомагане , данните попълнени от лицето във формуляра за самооценка, приложените медицински документи отразяващи здравословното състояние на лицето съдът е извел извод, че определените часове месечно за лична подкрепа в размер на 68 часа не са съобразени с индивидуалните потребности на лицето, което е в разрез с принципите заложени в ЗХУ. Като е установил всичко гореизложено съдът е отменил обжалвания акт и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по заявлението-декларация на О. Г. от 30.01.2023 год. при съобразяване с указанията дадени със съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при съобразяване с материалноправните разпоредби на ЗХУ, ППЗХУ и Приложение 2 към чл. 3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение напълно споделя изводите на Административен съд София-област, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. Спорът е правен и се свежда до това дали въз основа на критериите за самооценка и медицинската документация правилно са определени съответния брой точки, които съобразно Методиката са послужили за определянето на 68 часа месечно за лична помощ на детето О. Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 2 ЗХУ направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа се издават въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Индивидуална оценка на потребностите е комплексна и съобразно чл. 20 от ЗХУ изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата и съгласно чл. 22 от ЗХУ се изготвя въз основа на информацията за 1. самооценката на човека с увреждания за затруднения в домашни условия и извън тях; 2. увреждането/здравословното състояние; 3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; 6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома; 7. други обстоятелства. Споделя се и изводът на първоинстанционния съд относно допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като при издаване на оспорения акт се установява, че органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. При изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите служителят водещ случая е попълнил формуляра /приложение 2 към чл.3 от методиката/ като отразените точки за всеки едни от показателите явно не съответства на действителното положение на лицето с увреждания, което се установява от приложените медицински документи. Дадените точки и съответно определените брой часове месечно за лична помощ коренно се различават от тези определени от същия орган при изготвяне на предишна оценка на потребностите на същото през месец април 2020 год. По делото се съдържат всички документи, които касаят детето, включително и издаденото направление през месец април 2020 год. и изготвената тогава индивидуална оценка на потребностите, съгласно което лицето е получило 107 часа месечно лична помощ. Категорично е доказано, че оценката, с която се намаляват значително часовете за лична помощ на О. Г. не са съобразени с ЕР 90095 от 11.01.2023 год. на ТЕЛК към Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Анна София, според което детето страда от [заличен текст], с определена 80 % ВСУ с чужда помощ и има нужда от целодневно наблюдение и грижа. Административният орган по никакъв начин не е обосновал извода си, че състоянието на лицето с увреждания се е подобрило спрямо предходното направление от 2020 год. и то има нужда от значително по-малко броя часове месечно лична помощ. Този извод се опровергава от информацията от самооценката съдържаща реалните потребности на детето имащо нужда от целодневна грижа, макар и навършило [възраст]. Поради тази причина първоинстанционният съд основателно е приел, че от страна на административния орган е налице незачитане на задължителната информация по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗХУ и правилно е квалифицирал последното като нарушение на чл. 146, т. 3 вр. с чл. 35 от АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. В тежест на касатора следва да бъдат поставени направените и заявени пред касационната инстанция деловодни разноски от ответника по касационната жалба, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 15.06.2023 год. приложен по делото) възлизат на сумата от 1000 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение