Решение № 9047 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3954/2010 г.

Решение № 9047 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3954/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова "Пътнически превози-Перник" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Станционна" № 6, представлявано от управителя инж. Васил Иванов Василев, обжалва Решение № 320 от 21.01.2010 г. на Пернишки административен съд по адм. д. № 495 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 195 от 16.09.2009 г., потвърден от директора на дирекция "Местни приходи" при Община Перник. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно поради пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в незачитане на влязлото в сила Решение № 52/10.10.2007 г. на Пернишки административен съд по адм. д. № 203 по описа за 2007 г.; обжалваният административен акт бил неясен и немотивиран; неправилно съдът не уважил възражението за погасителна давност за установените задължения за данък върху превозни средства за 2004 г. Иска се отмяна на решението и на обжалвания акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Община Перник, чрез процесуалния си представител адв. Д. Генадиева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият акт на орган при дирекция "Местни приходи" при Община Перник, с който на адресата на акта са определени задължения за данък върху превозни средства за 2004 и 2005 г. в размер на 8 622,47 лв. главница и 7 059,29 лв. лихви. С цитираното в касационната жалба решение е обявена нищожността на Ревизионен акт № 6а/08.05.2007 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Перник, с който на касатора са определени същите задължения за същите данъчни периоди. Неоправдано е оплакването за незачитане на силата на пресъдено нещо на това решение. С него предходен акт е обявен за нищожен, тъй като съдът е приел, че е издаден от некомпетентен орган. След обявяването на посочената нищожност, установяването на процесните задължения е било допустимо на общо основание от компетентния затова орган и това е направено с процесния акт. Неоснователно е оплакването за игнорирането на липсата на мотиви на процесния акт - в него е посочено конкретното задължение за всеки един от декларираните от жалбоподателя автомобили. Първоинстанционният съд правилно е преценил като неоснователно направеното пред него възражение за погасителна давност за установените задължения за 2004 г. Съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. За задълженията за 2004 г. това е 01.01.2005 г. и петгодишния срок изтича на 01.01.2010 г. т. е. след издаването на процесния акт, както правилно е приел и съдът. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 500 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение