Решение № 15056 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3664/2011 г.

Решение № 15056 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3664/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център - 1 - Севлиево" ЕООД, гр. Севлиево, обл. Габрово, против решение № 6 от 3.02.2011 г. по адм. дело № 270 по описа за 2010 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлено оспорването на покана на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Габрово, за възстановяване на неправомерно получени суми с изх. № 29-04-766/5.11.2010 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на административнопроизводствени разпоредби и необоснованост. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Габрово, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за отхвърляне на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Габрово е покана изх. № 29-04-766 от 5.11.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Габрово, с която "Медицински център-1-Севлиево" ЕООД, гр. Севлиево - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор № 07-0220 от 12.02.2010 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Габрово сумата 2168.05 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за второ тримесечие на 2010 г. в частта за назначените медико - диагностични изследвания - бл. МЗ-НЗОК № 4. С постановеното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Законосъобразно съдът е приел, че на основание чл. 43, ал. 3 във вр. с чл. 42, ал. 1 от индивидуалния договор за 2010 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за медико-диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения по регулативните стандарти и задължението за компенсиране. Позовал се е на безспорния факт за допуснато превишение на РС в размерите, констатирани със съставения протокол за неоснователно получени суми от 14.10.2010 г. Неоснователно е изложеното в касационната жалба твърдение, че в мотивите на решението си първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че "административният акт няма изискуемите по ЗАП мотиви за издаването му". След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства, съдът законосъобразно е приел, че съставеният протокол за неоснователно получени суми заедно с приложените към него документи (протокол № 9 от 3.06.2010 г. за определяне на РС за изпълнител на СИМП, справка за превишението на РС за процесния период и др.) се явяват фактическите основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за издаването на оспорената покана. Съгласно действащата административнопроцесуална разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактическите и правните основания за издаване на административния акт са негови задължителни реквизити. Не съществува процесуална пречка за излагане на основанията за издаване на акта в придружаващите го документи, съставляващи негова неразделна част. В разглеждания случай оспорената писмена покана препраща към протокола за неоснователно получени суми от 14.10.2010 г., който съдържа подробно изложение на фактическите предпоставки за ангажиране отговорността на изпълнителя на медицинска помощ. Като правно основание за издаване на писмената покана е посочена разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), а не посочената от касатора разпоредба на § 10 от ПЗР на от НРД за 2010 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г.) Издаването на писмената покана след изтичане на препоръчителния 14-дневен срок по чл. 57, ал. 3 от АПК не представлява съществено административнопроизводствено нарушение, което е повлияло върху материалната законосъобразност на поканата или е злепоставило процесуалното право на адресата на защита по административен или съдебен ред. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Доказано е, че изпълнителят на медицинска помощ е назначил МДД с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, с което е причинил плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. Съгласно изричната клауза на индивидуалния договор за 2010 г. той дължи възстановяване на разходите, направени в нарушение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. (отм.). Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Габрово е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,