Решение № 530 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14746/2008 г.

Решение № 530 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14746/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на кмета на община Вършец против решение № 715 от 17.07.2008 г., постановено по адм. дело № 3727 по описа за 2007 г. на Административния съд - София-град. Иска се отмяната му като неправилно на всички посочени в чл. 209, т. 3 основания и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения на основание чл. 1 от ЗОДОВ иск. Ответникът по касационната жалба - "ДАНО-Р" ЕООД, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се с неправилно прилагане на материалния закон - чл. 1 от ЗОДОВ, липса на причинна връзка между отменения административен акт и причинените на ищеца по делото имуществени вреди. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съденият акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административния съд - София-град, е било образувано по иск на дружество "ДАНО-Р" ЕООД със седалище гр. София, предявен против община Вършец, с който на основание чл. 1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение от 148 500, 58 лв. главница, представляваща претърпени вреди и пропуснати ползи и лихва върху сумата от 6711, 00 лева. Твърди се, че в резултат от незаконосъобразен отказ на кмета на община Вършец да одобри подробен устройствен план за имот № 202067 в землището на с. Спанчевци, община Вършец, отменен по съдебен ред, не е осъществена процедура по чл. 14 от Закона за горите за изключване на имота от горския фонд, довело до невъзможност за упражняване на правата по концесионен договор от 05.10.2004 година. В съдебно заседание, след приемане на съдебно-икономическа експертиза, цената на иска е увеличена на 155 211, 58 лева. С решението си по делото Административният съд - София-град, е уважил изцяло исковата претенция, като е осъдил община Вършец да заплати на ищеца исковата сума, представляваща част от установените по делото имуществени вреди с общ размер 359 150, 42 лева. Приел е, че претърпените от ищеца вреди са в резултат на незаконосъобразен индивидуален административен акт - отказ на кмета на община Вършец за одобри ПУП за процесния имот, отменен по съдебен ред с решение от 29.03.2007 г. на Окръжния съд - Монтана. В мотивите си е развил съображения, че фактическият състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ е осъществен, налице са всички елементи от същия, включително и причинна връзка между отменения административен акт и установените по делото вреди. Посочено е, че ако своевременно кметът на общината беше одобрил ПУП за имота, в който се намира находището, дадено на концесия, ищецът е щял да изключи същия от държавния горски фонд и да започне реално изпълнение на предоставената концесия. Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Реализирането на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ освен наличие на елементите по чл. 1 от закона изисква и спазване на правилото на чл. 4 от ЗОДОВ вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането, извършено с незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице. Пряката и непосредствена връзка между вредата като неблагоприятно изменение в имуществената сфера на физическото или юридическото лице и противоправния акт изключва опосредяване на резултата от други волеизявления и действия на администрацията. В случая ищецът претендира вреди поради обстоятелството, че не е могъл да реализира правата си по концесионен договор, сключен между него и държавата в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като по същия договор е заплатил дължимите към концедента парични задължения, а от нереализирания договор е пропуснал ползи, които е предявил за обезщетяване от ответника - община Вършец, по реда на ЗОДОВ. Самият той в исковата молба твърди, че за да започне упражняване на правата и задълженията си по концесионния договор, е било необходимо имотът, предоставен на концесия, да бъде изключен от горския фонд. Изключването на гора или земя от горския фонд е резултат от проведена процедура по чл. 14 и сл. от Закона за горите, завършваща с административен акт на компетентния орган по чл. 14а, ал. 1 от ЗГ. Наличието на подробен устройствен план е само предпоставка за започване на процедурата по изключване на имота като публична държавна собственост от горския фонд. Изграждането на площадка за добив на подземни богатства в имоти, включени в държавния горски фонд, съгл. чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е материалноправно основание за изключване на земя от горския фонд, но не е обвързващо органа по чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията основание за одобряване на подробен устройствен план. Планът следва да е одобрен предварително при спазване на процедурата и при наличие на основанията, посочени в ЗУТ, и на специалните норми, находящи се в други закони, като напр. Закона за защитените територии, Закона за културното наследство и т. н. Кметът на общината като орган по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ не е обвързан нито по силата на ЗУТ, нито по силата на Закона за горите от предварителното съгласуване на проекта за изключване на земя от горския фонд. За него са задължителни всички законови норми, регулиращи основанията и комплексната процедура по одобряване на подробен устройствен план. По тази причина отмяната на отказа на кмета на община Вършец да одобри ПУП за процесния имот поради това, че процесният имот не попадал в защитена местност, не дава основание на ищеца да твърди, че останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания на ЗУТ, ЗЗТ и ЗПКМ (отм.) за одобряване на ПУП са били спазени. С оглед изложеното съдът необосновано е приел, че от незаконосъобразния на посоченото в него основание отказ да се одобри ПУП за имота пряко и непосредствено се е стигнало до причиняване на вреди и пропуснати ползи за ищеца. При липса на пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и увреждането неправилно е прието, че фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ е изпълнен. Установените от настоящата инстанция касационни основания налагат отмяна на обжалваното решение, като спорът следва да се реши по същество. По изложените по-горе съображения, при липса на визираната в чл. 4 от ЗОДОВ пряка и непосредствена връзка между увреждането и вредата, настоящата инстанция намира, че отговорността на ответника - община Вършец, не може да бъде реализирана. Искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,