Решение № 10534 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2018 г.
ВАСIII отделение05.07.2019 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4 от 26.03.2018 г., постановено по адм. д. № 440 по описа на Административен съд - Русе за 2015 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Русе. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10534 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Русе, чрез главния юрисконсулт на общината, срещу Решение № 4 от 26.03.2018 г., постановено по адм. д. № 440 по описа на Административен съд - Русе (АС – Русе) за 2015 г. С него по жалба на "Овергаз мрежи" АД е отменена Заповед № РД-01-2176 от 3.09.2015 г., издадена от кмета на Община Русе и преписката му е върната за извършване на исканата от това дружество административна услуга при съобразяване на дадените с мотивите на първоинстанционното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Определен е 14-дневен срок за извършване на административната услуга, считано от датата на влизане в сила на решението. Наред с това, Община Русе е осъдена да заплати на "Овергаз мрежи" АД сума в размер на 250,00 лв. за разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради неговата необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че "Овергаз мрежи" АД се явява заинтересовано лице по чл. 149 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) като такова имащо право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Твърди се неотносимост на факта, че Разрешение за строеж № 268/2014 г. и Разрешение за строеж № 270/2014 г. са му съобщени, което било по погрешка и не създавало качество на "заинтересовано лице". По тези съображения се поддържа становище, че изводът на съда за наличие на законен интерес за "Овергаз мрежи" АД да участва в административното производство е неправилен. Поради това, че дружеството не е имало качеството на страна в административното производство по издаване на административните актове, не може да се позове и на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 АПК. Наред с това, не е обосновало и обществен интерес с оглед евентуалното приложение на правилата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Неправилен бил и изводът на съда, че административният орган не е дал ясни указания дали искането е за извършване на административна услуга или е приложим редът по ЗДОИ, предвид което неправилно приел, че е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – "Овергаз мрежи" АД не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения, касаещи допустимостта на съдебното решение. Първоинстанционният съд е сезиран от настоящия ответник по касация с жалба срещу Заповед № РД – 01 – 2176 от 3.09.2015 г., издадена от кмета на Община Русе. С нея, на основание чл. 59, ал. 1 АПК, във вр. с пар. 1, т. 2, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията (ЗА), искане с вх. № 30-6475-5 от 9.07.2015 г. на "Овергаз мрежи" АД, писмо с вх. № 30-6475-5#6 от 21.08.2015 г. и писмо с вх. № 30-6475-5#1 от 20.07.2015 г. на кмета на Община Русе, е отказано извършването на административна услуга: предоставяне на копия на хартиен носител от всички документи, съдържащи се в преписките по издаване на Разрешения за строеж № 270 от 11.06.2014 г. и Разрешение за строеж № 268 от 11.06.2014 г. на "Овергаз мрежи" АД. За да издаде този акт, административният орган се мотивирал, че "Овергаз мрежи" АД няма качеството на страна в административните производства по издаване на посочените разрешения за строеж, които били издадени по искане на "М-газ" ЕООД, в качеството му на възложител по ЗУТ. Административният орган мотивирал и извод, че "Овергаз мрежи" АД няма и качеството на заинтересовано лице в административното производство, поради което не притежава "законен интерес" да получи исканата административна услуга. В молбата, с която "Овергаз мрежи" АД е поискало да му бъдат предоставени копията на хартиен носител от всички документи, съдържащи се в преписките по издаване на Разрешения за строеж № 270 от 11.06.2014 г. и Разрешение за строеж № 268 от 11.06.2014 г. по реда на чл. 34 АПК, дружеството обосновало искането си с качеството си на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. С писмо от 20.07.2015 г. кметът на Община Русе уведомил "Овергаз мрежи" АД, че няма качеството на страна в административното производство по издаване на разрешенията за строеж и му указал да направи уточнение представлява ли за дружеството законен интерес представянето на исканата документация, както и с каква точно информация иска да се сдобие в случай, че същата представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ. В отговор "Овергаз мрежи" АД се позовало на издадените му от КЕВР лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ на територията на Община Русе. На следващо място се позовало на факта, че е уведомено за издаването на разрешенията за строеж, тъй като било заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Накрая обусловило правния си интерес и с издаденото му Разрешение за строеж № 462 от 7.06.2005 г., с което било предвидено изграждане на съоръженията, разрешени с посочените по – горе разрешения за строеж. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приел жалбата за допустима, а по същество за основателна. Изложил съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Квалифицирал подадената от "Овергаз мрежи" АД молба като такава с правно основание чл. 34 АПК. Като взел предвид отправените питания от административния орган до дружеството, както и до "М-газ" ЕООД и "Булгартрансгаз" ЕАД, и ги отнесъл към чл. 31 ЗДОИ, съдът направил извод, че органът не е преквалифицирал искането като такова по ЗДОИ и постановил отказ за извършване на административна услуга. Приел, че кметът на Община Русе е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила като не е дал ясни указания на заявителя дали искането е за предоставяне на административна услуга или е такова по смисъла на ЗДОИ, като по този начин е смесил двете производства. Съдът приел, че исканата административна услуга е по пар. 1, т. 2, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗА, предвид което следвало да се изясни дали "Овергаз мрежи" АД притежава законен интерес да се запознае с материалите по преписката за издаване на двете разрешения за строеж. Последното, според съда, се обуславя от отговора на въпроса доколко Разрешение за строеж № 462 от 7.06.2005 г., издадено на "Овергаз мрежи" АД и презаверката му са валидни. Посочил, че въпросът е разрешен с влязло в сила Решение от 25.09.2014 г., постановено по адм. д. № 280 по описа на АС – Русе за 2014 г., като въз основа на него приел, че разрешението за строеж е валидно и има действие до 26.06.2018 г. Предвид последното обстоятелство и това, че трасето на газопровода, разрешен с Разрешение за строеж № 462 от 7.06.2005 г. преминава през същите имоти, в които преминава и трасето на обектите, разрешени с Разрешения за строеж № 268 и № 270, съдът приел, че за "Овергаз мрежи" АД е налице законен интерес да получи търсената информация. Дружеството, според съда, се явява заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ в хипотезата – лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон – Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвид това отменил заповедта и върнал преписката на административния орган за извършване на исканата административна услуга, при съобразяване на указанията, дадени в решението, вкл. това, че органът следва да прецени кои от документите по преписките съдържат информация, която е защитена. Предвид изхода на спора, съдът присъдил и разноски на "Овергаз мрежи" АД. Решението е валидно, но е недопустимо. Оспорването пред първоинстанционния съд е инициирано от "Овергаз мрежи" АД срещу Заповед № РД-01-2176 от 3.09.2015 г., издадена от кмета на Община Русе. С нея било отказано извършването на административна услуга: предоставяне на копия на хартиен носител от всички документи, съдържащи се в преписките по издаване на Разрешения за строеж № 270 от 11.06.2014 г. и Разрешение за строеж № 268 от 11.06.2014 г. на "Овергаз мрежи" АД. Видно от представените в административната преписка документи се установява, че тези разрешения за строеж са издадени на "М – газ" ЕООД и "Булгартрансгаз" ЕАД. Установява се, че с Разпореждане от 18.12.2015 г. първоинстанционният съд е насрочил открито съдебно заседание по делото и е конституирал страните, както следва: оспорваща страна – "Овергаз мрежи" АД и ответна страна – кмет на Община Русе. Тези страни били призовани за първото по делото съдебно заседание и взели участие в производството пред първоинстанционния съд в проведените две съдебни заседания. Постановено е обжалваното съдебно решение, с което е уважена жалбата на "Овергаз мрежи" АД и е отменена Заповед № РД-01-2176 от 3.09.2015 г., издадена от кмета на община Русе, като преписката му е върната за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на решението. По предписанието на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В съдебното производство съдът конституира страните служебно (чл. 154, ал. 1 АПК). В настоящия случай първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК да конституира всички надлежни страни по делото. Както се посочи по-горе, с Разпореждане от 18.12.2015 г. съдът е конституирал страните в съдебното производство, както следва: оспорваща страна – "Овергаз мрежи" АД и ответна страна – кмет на Община Русе. Само тези страни са призовавани по делото за проведеното първо открито съдебно заседание и са взели участие в производството. При съобразяване на цитираната правна регламентация, неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила в производството пред АС - Русе не са конституирани като заинтересовани страни "М-газ" ЕООД и "Булгартрансгаз" ЕАД. Именно на тези дружества са издадени Разрешения за строеж № 270 от 11.06.2014 г. и Разрешение за строеж № 268 от 11.06.2014 г., от преписките по издаването на които "Овергаз мрежи" АД е поискало предоставяне на копия на хартиен носител от всички документи, съдържащи се в тях. Евентуалната отмяна на спорната заповед би засегнала техни права и законни интереси. В този смисъл конституирането им в съдебното производство по нейното оспорване е задължително и представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството пред АС - Русе. Разглеждането от съда на правен спор и постановяване на съдебно решение без участието на надлежна страна, какъвто е настоящият случай, е довело до постановяване на недопустимо решение. Следователно, налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. В касационната жалба не е направено оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок. Въпреки това, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това, след като констатира такъв порок (недопустимост), настоящият състав намира, че на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало. По делото в АС - Русе следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни "М-газ" ЕООД и "Булгартрансгаз" ЕАД и то да бъде разгледано и с тяхно участие. При този изход на спора, по разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение