Решение № 12730 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2020 г.

Решение № 12730 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Немос" ЕООД чрез неговия управител Н. Моллов срещу решение № 2286 от 12.11.2019 г. по административно дело № 2166/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" (БЗ) от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 (ПРСР) за кампания 2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания, посочени в чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от него акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото безспорно се установява факта, въз основа на който е постановен оспорения пред първоинстанционния съд акт – неподаване на заявление за плащане за 2018 г., която е в рамките на петгодишния срок на поетия от него ангажимент по заявление за подпомагане с УРН 657026. Този факт не се оспорва и от подателя на касационната жалба, като за задължението му по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., обн. в ДВ бр. 16/2015 г. – да подава ежегодно заявление за плащане до изтичане на поетия петгодишен ангажимент, същият е уведомен и с уведомително писмо изх. № 02-160-2600/8865/07.12.2016 г. от ответника. При правилно установена фактическа обстановка обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че обжалваният от дружеството акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административно производствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Направеното в касационната жалба тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата е в противоречие с разпореденото в нея, както и в приложимите в случая разпоредби на чл. 63, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета(консолидирана версия). При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от АС Пловдив, като такива са посочени декларативно в жалбата. Решението е и обосновано. Съдът е формирал изводите въз основа на събраните по делото доказателства, които са изложени аргументирано о подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение