Решение № 2972 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2012 г.

Решение № 2972 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2012 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ади Маркетинг и Консултации" ЕООД, подадена чрез адв. Б. Славова, срещу решение от 23.02.2012 г. по адм. дело № 139 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 222/29.08.2005 г. на Началника на Митница-София, потвърдено с решение № А-148/01.12.2006 г. на Директора на РМД-София. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата моли да бъде отменено решението на СГС и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да прогласи нищожността на обжалваното решение на началника на Митница-София, алтернативно да отмени същото като незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответниците - Началникът на Митница Столична и Директорът на Агенция Митници, чрез процесуалния им представител юрк. Крумова, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - НАП не е взела становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред настоящата инстанция е решението на СГС, с което е отхвърлена жалбата на "Ади Маркетинг и Консултации" ЕООД срещу ППСПДВ № 222/29.08.2005 г. на Началника на Митница-София, потвърдено с решение № А-148/01.12.2006 г. на Директора на РМД-София. На първо място съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че ППСПДВ № 222/29.08.2005 г. на Началника на Митница-София е нищожно като подписано от некомпетентен орган. В тази насока са изложени мотиви, че по делото е представен болничен лист, от който се установява, че началникът на митницата Маргарита Пецанова е била в отпуск за времето от 07.08.2005 г. до 06.09.2005 г., а съгласно т. 4 от длъжностната характеристика на длъжността "заместник-началник на митница", утвърдена от директора на Агенция "Митници" и връчена на зам. началника Ваня Клифова на 15.04.2003 г. при отсъствие на началника на митницата същата изпълнява функциите му. В този смисъл доколкото не е спорно, че положеният подпис върху обжалвания акт е на зам. началника Ваня Клифова е изграден извод, че решението е издадено от компетентен орган и не е нищожно. След това съдът е разгледал по същество и останалите оплаквания на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон и е изложил подробни мотиви защо приема същите за неоснователни. В касационната жалба оплакванията на касатора са систематизирани в две групи. В първата от тях се излагат такива за неправилност на решението на градския съд, тъй като последният в нарушение на закона е приел, че ППСПДВ № 222/29.08.2005 г. на Началника на Митница-София е валиден акт и поражда правни последици. Втората група оплаквания са развити като алтернативни, в случая, че не бъде уважена първата група, и съдържат доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно. Доколкото правилното приложение на материалния закон предполага наличие на правно валиден административен акт, то на първо място следва да се разгледа възражението за неговата нищожност. В случая няма спор за факти, а за приложение на закона. Процесното ППСПДВ № 222/29.08.2005 г. на Началника на Митница-София е подписано със запетая, без да има означение от кого е подписано. Не са представени доказателства за издаване на нарочна заповед за оправомощаване на лицето, издало решението. В хода на съдебното производство са ангажирани доказателства, въз основа на които градският съд по изложените по-горе мотиви е приел, че то е подписано от зам. началника на Митницата Ваня Клифова, която черпи правомощия и компетентност по силата на служебното си правоотношение, поради което издаденият акт не е нищожен и поражда правни последици. Настоящата инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и намира, че същият е изграден в противоречие със закона. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗМ, решенията по прилагането на митническите разпоредби са писмени индивидуални административни актове на компетентните за издаването им митнически органи. Съгласно чл. 30 от същия правилник, когато в закона или в правилника не е определен компетентния за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение. Определената от закона компетентност на началника на митницата е персонална и не може да бъде делегирана при липса на изрично нормативно овластяване за това. В конкретния случай няма спор, че процесното ППСПДВ е издадено и подписано от заместник началник на митницата, като са представени доказателства, че към момента на издаването му началникът на митницата се е намирал в отпуск по болест. По отношение на овластяването в такива случаи Върховният административен съд се е произнесъл в свое тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г., където се приема, че предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, като за определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. При така даденото тълкуване заместник началника на митницата може да издаде административния акт само в случай на надлежно овластяване чрез нарочна писмена заповед, но не е да извърши същото по заместване, произтичащо от длъжностната му характеристика. По делото липсват доказателства за издадената заповед за овластяване на зам. началника на митницата да изпълнява функциите на началник митница към момента на издаване на обжалваното решение. От това следва изводът, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган, което има за последица нищожност на същия. След като е стигнал до други изводи и е приел, че издаденото решение е действително и поражда правни последици, Софийски градски съд е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което бъде прогласена нищожността на ППСПДВ № 222/29.08.2005 г. на Началника на Митница-София, потвърдено с решение № А-148/01.12.2006 г. на Директора на РМД-София. С оглед изхода на делото, решението следва да се отмени и в частта за разноските, като на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 775 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,