Решение № 6125 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7630/2016 г.

Решение № 6125 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7630/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 699/11.04.2016 г. по адм. д. № 572/2015 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № Р-16-1403454-091-01/07.11.2014 г. на ТД на НАП - П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни събражения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ако се претендира адвокатско възнаграждение в размер над минимума моли да бъде намалено като прекомерно. По съображения в писмена защита моли решението в частта, обжалвана от другата страна, като правилно да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от "Макстер С. О. П." ЕООД против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен и в тази част, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. По съображения в писмена защита моли да бъде оставено в сила решението като правилно в частта, обжалвана от другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16-1403454-091-01/07.11.2014 г. на ТД на НАП - П. във частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 9026 лв за периода м. 5 и 6.2014 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС тъй като фактурираните доставки на стоки не са осъществени. Със същото решение е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е вменена отговорност по чл. 177, ал. 1, 2 и 6 от ЗДДС в размер 70 081,34 лв с лихви за невнесен данък по доставки от доставчика "Мастер СОП" ЕООД, по които ревизираното лице е получател, за което обстоятелство ревизираното лице е знаело. В периода м. 5 и 6.2014 г. доставчикът "Мастер СОП" ЕООД е издал фактури на ревизираното лице за доставка на стоки, с начислен данък, който не е внесен. Плащане по фактурите за доставка не е извършено. В частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по две фактури за доставка на машини и рулони съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури в РА на посоченото основание, след като са представени достатъчно непротиворечиви доказателства за транспорт и приемо-предаване на фактурираните стоки на ревизираното лице. При липса на доводи и доказателства за знание у получателя - ревизираното лице за осъществена данъчна измама от доставчика или неговите доставчици, правилно предвид практиката на СЕС съдът е приел, че правото на данъчен кредит по фактурите за осъществени доставки следва да бъде признато. Доводът на първия касатор, че част от доказателствата за съхранение на стоките от трети лица са представени едва в съдебното производството и са създадени за нуждите на процеса, поради което не следва да се вземат предвид, е неоснователен. В ревизионното производство по фактура № 110/23.05.2014 г. на "Фортиф груп" ЕООД е представен подписан приемо-предавателен протокол и товарителница за доставка на стоките, подписана от превозвач, изпращач и управителя на ревизираното лице за получател, която подкрепя данните в приемо-предавателния протокол за осъществена доставка на фактурираните стоки. В ревизионното производство по фактура № 113/10.06.2014 г. предвид протокола за насрещна проверка на л. 276 от делото е представен приемо-предавателен протокол към фактурата и товарителница. Представените в съдебното производство доказателства за наети помещения от трети лица, заявки за транспорт, фактури за транспорт и платежни документи по тях подкрепят представените още в ревизионното производство приемо-предавателни протоколи и товарителници с подпис за получател на ревизираното лице, които установяват приемо-предаване на фактурираните стоки. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по приложението на чл. 177, ал. 1, 2 и 6 от ЗДДС съдът обосновано е приел, че РА е законосъобразен. "Мастер СОП" ЕООД е издало фактури през м. 5 и 6.2014 г. за доставки на ревизираното лице, по които данъкът не е внесен. Счетоводното обслужване на ревизираното лице се извършва от"Мастер СОП" ЕООД по договор. Двете дружества подават документи в ТД на НАП от един и същ IP адрес, ползват един и същ склад за стоките си. В РА е прието, че управителката на ревизираното лице е дъщеря на управителя на "Мастер СОП" ЕООД, поради което те са свързани лица по § 1, т. 3, б. "а" от ДОПК, а дружествата са свързани лица по § 1, т. 3, б. "л" от ДОПК предвид приложените договори за цесия от 16.05.2014г, . по които доставчикът е прехвърлил на ревизираното лице свои вземания към трети лица на обща стойност 533 165,51 лв срещу заплащане на 42 192,40 лв и свои задължения към трети лица на обща стойност от 517, 616,55 лв за 67 000 лв, платими от ревизираното лице. Видно от преписката на л. 592-593 от делото е приложено извлечение от търговския регистър, в което не е посочен първият запор върху дружествени дялове на управителя на доставчика. В търговския регистър от 16.05.2014 г. е вписан първи запор върху дружествен дял на управителя Д. Б. от частен съдебен изпълнител за обезпечение на вземане на "Новотехпром" от 1 014 875 лв. Данните в търговския регистър са публични и е следвало да са известни на ревизираното лице. Съдът е обсъдил представените договори за цесии и споразумение и обосновано е приел, че ревизираното лице е знаело за финансовите трудности на доставчика. Със споразумение от 10.07.2014 г. ревизираното лице и доставчикът се споразумяват ревизираното лице, което дължи на доставчика 642 258,75 лв да встъпи в дълговете на доставчика към трети лица на стойност 386 103,50 лв. Плащане по доставните фактури не е извършено и обосновано съдът е приел, че данъкът няма да бъде внесен предвид необслужването на собствените задължения към доставчика, чийто размер е посочен в споразумението, включително тези по процесните фактури. Правилен е изводът на съда, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ревизираното лице за неплатения данък от доставчика по чл. 177, ал. 6 от ЗДДС, като в случая е доказано знание, че данъкът няма да бъде внесен по чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Доводите за неяснота на решението коя хипотеза от чл. 177, ал. 2 от ЗДДС приема съд за доказана са неоснователни. Налице са достатъчно доказателства предвид подписаното от ревизираното лице споразумение, че е знаело за финансовите затруднения на доставчика породени и от собственото му неизпълнение на задължения към същия като последица от които е невнасянето на данъка по доставните фактури. Данните в търговския регистър са на разположение на търговците и ревизираното лице е било длъжно да знае за вписания на 16.05.2014 г. запор върху дружествените дялове на управителя на доставчика. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Общо решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,