Решение № 15186 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2013 г.

ВАСIII отделение15.12.2014 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4564 от 8.07.2013 г., постановено по адм. д. № 10881/2011 г. по описа на Административен съд - София град и, ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № РД-09-205 от 12.09.2011 г. на кмета на СО-район "Връбница" в частта й, в която е отменена заповед за настаняване № ЖН-04-Л-24/18.07.1997 г. на район "Връбница". ОТМЕНЯ заповед № РД-09-205 от 12.09.2011 г. на кмета на СО - район "Връбница" в останалата й част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15186 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Лидия Иванова Шопова от гр. София срещу решение № 4564 от 8.07.2013 г., постановено по адм. д. № 10881/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационната жалбоподателка Лидия Шопова, се явява лично, поддържа касационната жалба, представя ново писмено доказателство, а по същество моли съдебното решение на АССГ да бъде отменено и, вместо него, да бъде постановено друго по същество, с което прекратителната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община - район "Връбница", редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. П. Георгиева по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити съображения за валидност, допустимост и правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на Лидия Шопова срещу заповед № РД-09-205 от 12.09.2011 г. на кмета на СО, район "Връбница", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост е отменена заповед за настаняване № ЖН-04-Л-24/18.07.1997 г. на кмета на район "Връбница" и е прекратено възникналото на база тази заповед наемно правоотношение на Лидия Шопова и домакинството й за имот - общинска собственост - апартамент, находящ се в гр. София,, ж. к. "Обеля", бл. 232, вх. "А", ет. 3, ап. 9. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Посочено е, че дори да се приеме, че уведомителното писмо за дължими от Шопова суми за наем и консумативи от 26.07.2011 г. неправилно е било съобщено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК и в нарушение на чл. 26 от АПК Шопова не е била уведомена надлежно за административното производство, то това нарушение не е съществено, тъй като не би довело до друг правен извод на административния орган - от една страна, а от друга - не е нарушено правото на защита на жалбоподателката. АССГ е приел, че с оглед събраните по делото доказателства са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС - Шопова е наемателка на жилище - общинска собственост, за което не е заплащала наем и консумативи - сметки към топлофикация за повече от 3 месеца. Съдебното решение е неправилно. На първо място - неправилно съдът е оставил в сила прекратителната заповед в частта й, в която е отменена Заповед за настаняване № ЖН-04-Л-24/18.07.1997 г. на район "Връбница". В тази част административния акт е нищожен. Кметът на СО - район "Връбница" не е имал материалната компетентност да отмени настанителната заповед, тъй като същата съставлява влязъл в сила административен акт и по отношение на постановилия я административен орган отдавна са изтекли сроковете за възобновяване на административното производство по чл. 102 във вр. с чл. 99, т. 1 от АПК. Съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено, като ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността на заповед № РД-09-205 от 12.09.2011 г. в тази й част. Неправилно АССГ е приел, че при издаване на прекратителната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са спазени разпоредбите на материалния закон. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК по отношение писмо от 26.07.2011 г., с което Шопова е уведомена за размера на задълженията си за наем и консумативи, даден й е 7-дневен срок да заплати дължимите суми с предупреждението, че при неплащането им в срок, наемните й правоотношения с общината ще бъдат прекратени. С това уведомително писмо всъщност се поставя началото на административното производство по издаване на заповедта по чл. 46, ал. 1, т. 1, поради което същото писмо следва да бъде съобщено на Шопова по реда на чл. 26 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от АПК съобщаването на уведомителното писмо по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК е допустимо, само ако адресът на Шопова е неизвестен. Очевидно е, че адресът на Шопова в конкретния случай съвпада с адреса на наетото от нея жилище, за което същата дължи наем, поради което не е неизвестен по смисъла на чл. 26, ал. 2 от АПК. Обстоятелството, че същият адрес е бил посетен само веднъж от служители на общинската администрация и при неоткриване лицето на адреса се е пристъпило към поставяне на обявление на таблото на общината, не удостоверява "неизвестност" на адреса от една страна, а от друга - не указва на това, че общинската администрация действително е положила необходимите усилия и е използвала всички възможни начини за връчване на уведомителното писмо на известния адрес на Шопова. С оглед гореизложеното, според настоящия касационен състав, не е налице надлежно уведомяване на Шопова за началото на административното производство по издаване на заповедта от 12.09.2011 г. В конкретния случай нарушаването на чл. 26 от АПК съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като, ако не беше допуснато, Шопова, с оглед поведението й след съобщаване на заповедта - желанието й да заплати всички свои задължения и реалното заплащане на наема за 2011 г., би могла в рамките на дадения й 7-дневен срок да заплати всички или по-голяма част от дължимите суми, в резултат на което административният орган би могъл да стигне до друг правен извод и да не постановява обжалваната заповед. Като е приел, че нарушението на чл. 26 от АПК не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не нарушавало правото на защита на жалбоподателката и не можело да доведе до други правни изводи на кмета на район "Връбница", АССГ е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. ВАС следва да постанови в случай решение по същество, с което да отмени заповед № РД-09-205 от 12.09.2011 г. на кмета на СО, район "Връбница", в частта й, в която е прекратено наемното правоотношение на Лидия Шопова с общината по отношение общинското жилище като незаконосъобразно. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че АССГ неправилно е стигнал до извода, че са налице всички материалноправни предпоставки за издаване на заповедта по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС. Административният орган не е представил каквито и да било доказателства като извлечение от счетоводни книги или справки от съответните служби към общинската администрация, установяващи точния размер и периода на дължимост на претендираните от него суми. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна. Съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което частично се обявява нищожността и частично се отменя като незаконосъобразна процесната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

3