Решение № 1805 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2010 г.

Решение № 1805 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 975 от 11.05.2010 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3057 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Лесил" АД, гр. Варна, представлявано от Димитър Неделчев Димитров, е отменен ревизионен акт № 030900932/3.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 589/8.10.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит за данъчен период месец ноември 2008 г. в размер на 4028.20 лв. по фактура № 65/08 г., издадена от ЕТ "Гранит - 22 - Петрана Станкова" и са начислени съответните лихви.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Лесил" АД, гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Радулов, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

С решението си Административен съд- гр. Варна е отменил ревизионен акт № 030900932/3.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 589/8.10.2009 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит за данъчен период месец ноември 2008 г. в размер на 4028.20 лв. по фактура № 65/08 г., издадена от ЕТ "Гранит - 22 - Петрана Станкова" и са начислени съответните лихви с мотив, че от представените в хода на ревизията документи и писмени обяснения не се доказва по несъмнен начин наличие на реална доставка по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗДДС, данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 и 2 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за "Лесил" АД в горепосочения размер. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуално-правните изисквания; описал е подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е описал подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 6 ЗДДС и ограниченията на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70 от с. з., конкретно на това по алинея пета, визиращо "неправомерно начислен данък" и предвид фактите по делото, съдът е изградил изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на доставките, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното:

• органите по приходите са игнорирали и не са обсъдили подкрепени с доказателства обстоятелства, а именно наличието на реална доставка на услуга по фактура № 65/28.11.2008 г. - ремонт на вътрешнозаводски път, изпълнен на около 100 м от бетоновия път- отстранени са 3 броя стоманобетонови панели и на тяхно място са отлети нови стоманобетонови плочи, на няколко от панелите е направен частичен ремонт, отлети са бордюри от двете страни на пътя с височина 25 см над терена, като са оставени фусове за колонки за изпълнение на ограда, като строително - монтажните работи са изпълнени на място, бетонът е приготвян на място като е използван наличния пясък, СМР са извършени ръчно и с ръчни инструменти, като ремонтът е текущ, тъй като не са променяни параметрите на пътя и за него съгласно чл. 151 ЗУТ не се изисква проектна документация. Наред с гореизложеното е прието от съда, че доставчикът по процесната фактура ЕТ "Гранит 22 - Петранка Стоянова" е разполагал с необходимите материали, ДМА и работници за извършване на актуваните СМР; направените разходи за материали, амортизации на ДМА, трудови възнаграждения и социални осигуровки са осчетоводени в счетоводството на ЕТ "Гранит 22 - Петранка Стоянова"; че търговецът е закупил с фактура № 111882/27.05.08 г. 2752 кг, от която е изписал за обект Лесил с искане за отпускане на материални ценности от склад № 112/18.11.2008 г. 1200 кг арматура, като същата е транспортирана до обекта съгласно пътен лист от 18.11.08 г. с негов автомобил; че е закупил от ЕТ "Иван Иванов - ИДИ" цимент по фактура № 860/30.09.08 г. и фактура № 289/14.11.08 г., оскладил е същите съответно със складова разписка № 205/30.09.08 г. и № 289/14.11.08 г., изписал е цимент за обект Лесил съответно с искане за отпускане на материални ценности от склад № 113/19.10.08 г. и № 145/14.11.08 г. и същите са транспортирани до обекта със собствения му автомобил съответно по пътен лист от 19.10.08 г. и от 14.11.08 г., като видно от последния стоката е доставена от магазина на доставчика ЕТ "Иван Иванов - ИДИ"- с. Тополи. Съдът е кредитирал заключенията на изслушаните съдебно-техническа и съдебно- счетоводна експертизи, като е изложил подробно съображенията си защо възприема експертните констатации.

На база на изложеното административният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като данъкът е начислен правомерно от доставчика и ревизионният акт в оспорените части се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд - град Варна е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба се правят всички оплаквания за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържаното оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е бланкетно и не е подкрепено с конкретни доводи. Същото не намира и опора в данните по делото, тъй като не се установява съдът да е процедирал в нарушение на закона при осъществяване на някое от съдопроизводствените действия. По същество основните оплаквания се свеждат до твърдения за необоснованост - игнориране на определени доказателства и неправилна преценка на доказателствената стойност на други, в това число заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи, в резултат на което са формулирани погрешни правни изводи по същество. Правят се и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон.

Направените оплаквания са неоснователни.

Предвид фактите и обстоятелствата по делото правилно е формулиран основният спорен въпрос между страните, свързан с реалността на процесните доставки. Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че при съпоставка на представените доказателства се установяват съществени противоречия, които съдът не е отчел при изграждане на възприетата от него фактическа обстановка. Напротив, представените доказателства от дружеството са безпротиворечиви и действително установяват извършването на услугата "ремонт на пътища". Фактът, че не е представена проектна документация не обосновава извод за противното, доколкото естеството на извършваната дейност не предполага необходимостта от такава проектна документация. Касае се за направата на вътрешнозаводски път, който свързва пристанището на р. Дунав с път от републиканската пътна мрежа и съгласно чл. 151 ЗУТ не се изисква проектна документация. Не отговаря на данните по делото и твърдението, че не са представени счетоводни справки за калкулираната себестойност на услугата и доказателства за осъществен транспорт, като подробни съображения, оборващи посочените доводи, са развити в оспореното решение, и именно с тях е отговорено на поддържаните в идентична насока възражения и в първоинстанционното производство, поради което не се налага тяхното преповтаряне. В реда на изложеното следва да се посочи, че дори и представените пътни листове да бъдат определени като частни документи, без достоверна дата, респективно да се приеме, че същите нямат обвързваща съда доказателствена сила за съда, не е налице основание те да не бъдат ценени, в каквато насока са част от развитите оплаквания в касационната жалба. Именно защото са частни документи, те са били разгледани от административния съд, като последният е дал възможност на ревизираното лице да докаже изразеното в тях, след което и е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност.

Обстоятелството, че определени доказателства са представени в съдебната фаза на спора само по себе си не е пречка същите да бъдат кредитирани, в случай, че бъдат намерени от съда основания за това, както е сторено в процесния случай, още повече, че визираните от касатора доказателства, представени в с. з. на 12.04.10 г. не са били оспорени от ответната дирекция. Нещо повече, поискана е допълнителна възможност за излагане на становище по същество по тях в писмени бележки, като в определения му срок ответникът не е депозирал такова.

Неоснователни са и оплакванията по отношение на възприемане на заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Като несъстоятелно следва да бъде определено оплакването, че заключението на съдебно-техническата експертиза е необосновано, тъй като не било ясно как вещото лице след оглед на място е стигнало до извода, че са извършени СМР - направа на бетон ръчно.

Съобразно събрания доказателствен материал в ревизионното производство и допълнително приобщения такъв в съдебната фаза на спора, вярно и подробно обсъден в мотивите на обжалваното решение, първостепенният съд е приел за опровергано становището на органите по приходите, че е налице "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В закона няма легално определение на това понятие, но по аргумент от противното това може да се приеме, че е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Затова правилно в случая съдът е изследвал реалността на извършената доставка на услуга по процесната фактура, като е счел, че същата се обосновава от наличието на достатъчно доказателства относно изпълнението на доставките от прекия доставчик.

Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

От страна на ответното по касация дружество е направено искане за присъждане на разноски и такива следва да му бъдат присъдени в доказания размер от 600 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо А отделение,