Решение № 9830 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 3750/02.04.2025 г. по адм.дело 3077/2024 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено негово уведомително писмо /УП/ с изх. 02 -030- 2600/851 от 24.10.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020 г. в частта, с която е прихваната част от оторизираната сума по мярка "Биологично растениевъдство" в размер на 9 125, 01 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в писмено становище иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да отмени УП в посочените по - горе части, е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в писмена форма, но липсват конкретни фактически и правни основания за извършеното прихващане на сумата 9 125, 01 лева от оторизираната с писмото сума, като в пояснението към таблицата "Извършени плащания са отразени множество възможности за евентуални основания за прихващания. Представеното с административната преписка становище от 16.12.2024 г. от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ не може да изпълни функциите на съпътстващ акт, съдържащ мотивите на оспореното УП, тъй като не попада в хипотезите на ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Становището е изготвено по повод постъпила вече жалба до съда срещу УП и не е било връчвано на жалбоподателя. Изложени са и допълнителни доводи за липса на достатъчна конкретизация на твърдените в становището факти. Решението е правилно. Правилно АС е приел, че в оспорения административен акт липсват фактически основания за издаването му, а предвид изброяването на всички възможни хипотези на намаления, не може да бъде направена преценка на какво правно основание в конкретния случай са извършени процесните намаления. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Липсата на фактически и правни основания на уведомителното писмо в частта, с която са направени намаления, е самостоятелно основание за отмяната на акта. Становището от 16.12.2024 година, изготвено след постъпване на жалбата до АС, не би могло да санира липсата на мотиви, още повече, че преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е предвид посочените в него фактически и правни основания, каквито в случая липсват. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение