Решение № 4368 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2021 г.

Решение № 4368 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2021 г., IV о., докладчик съдията Румяна Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на Консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез пълномощника В. срещу решение № 7393 от 18.12.2020 г., постановено по адм. дело № 9314 по описа за 2020 г. на Административен съд София град /АССГ/. С него е отменен отказ на Консулското длъжностно лице в Посолството в Исламабад, Пакистан за издаване на виза вид "С" на лицето М. А., гражданин на Ислямска република Пакистан. В касационната жалба се сочат основания за неправилност на решението на първата инстанция – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – всички по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу отказ за издаване на виза вид "С". Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Всички изложени мотиви се поддържат и в представени по делото писмени бележки от 30.3.2021 г., в които се сочи и съдебна практика. По делото е подаден писмен отговор от М. А., гражданин на Пакистан, представляван от своя баща М. Н. и чрез процесуалния представител адвокат И. В отговора се взема становище за неоснователност на касационната жалба като се излагат подробни доводи и се сочи съдебна практика. Иска решението на първата инстанция да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред първата инстанция е бил отказ на Консулското длъжностно лице в Посолството в Исламабад, Пакистан за издаване на виза вид "С" на лицето М. А., гражданин на Ислямска република Пакистан. Съдът е приел, че не са налице достатъчни мотиви в административния акт, които да обосноват неговия резултат с посоченото правно основание. Решението е неправилно, постановено е в разрез с представените данни по преписката и в нарушение на материалния закон. На първо място, макар и с кратко изложение, административния акт е в достатъчна степен мотивиран, за да може лицето, което го засяга да направи съответните си преценки. Изложени са и фактически и правни основания в съответствие на относимост и яснота. На второ място - няма спор, че лицето е подало искане на 26.11.2019 г. за издаване на виза вид "С" по покана от 26.08.2019 г. на Х. Х., гражданин на Великобритания, който е декларирал, че ще му осигури жилище и финансова издръжка. Спорът о относно предпоставките – наличие на жилище и финансова издръжка за период на престой. Такива надлежни доказателства не са представени от жалбоподателя, нито в административното производство, нито в съдебното, където са допустими всякакви доказателствени средства. Посоченият период за осигуряване на издръжка и жилище е за срок от 30 дни, в посочен период от 15.9.2019 г. до 15.2.2020 г. Видно от представената декларация, копие към преписката, на същата няма дата. Представен е договор за наем на недвижим имот от 1.8.2019 г. и декларация на собственичката, незаверена, че е съгласна лица, между които Х. Х. и А. М. да бъдат адресно регистрирани и да живеят в имота. Според представената справка от МВР ГД "Гранична полиция" лицето Х. Х. е влизал и напускал РБ неколкократно през м. 8.2019 г. през ГКПП "Аерогара" София като последната дата е на 27.8.2019 г. Като проверяваният период е от 2010 г. до 4.11.2020 г. Видно от тези данни деклараторът дори да се приеме, че може да осигури жилище, то е само за период от 30 дни, конкретно посочен и в който той не се намира на територията на Република България. Не може да осигури и финансовата издръжка по същата причина. Липсата на тези две условия, посочени в административния акт, са основание по закон да бъде отказана виза вид "С". Само като допълнение следва да бъдат изтъкнати и данните, посочени в писмото на Държавна агенция "Национална сигурност", че са налични данни относно декларираният адрес от апликанта – посочен е като адрес за регистрация в много заявления за визи на пакистански граждани, за да е налице формално изпълнение на изискванията на закона. При всички тези данни не се установява по надлежен начин нито пребиваване на канещия на територията на Република България, който е и британски гражданин, нито наличието на жилище, нито на финансова издръжка за процесен период на престой. Поради което правилен е отказа за предоставяне на виза вид "С". Постановявайки друг резултат съда е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което жалбата срещу отказа да бъде отхвърлена. На ответника се следват разноски – 200 лв. юрисконсултско възнаграждение и държавна такса 70 лв. – общо 270 лв. за настоящата инстанция, както е поискано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение