Решение № 2549 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2020 г.

Решение № 2549 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 771/24.06.2020 г. на Административен съд (АС)-Варна постановено по адм. дело № 783/2020 г. С обжалваното решение по жалба на Община Дългопол, представлявана от кмета Георги Георгиев е отменено Уведомително писмо изх. № 01-0800/294/10.02.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта по раздел ІІ, т. 1 до 7 (с изключение на т. 2, буква "б"), с която са извършени корекции в проектобюджета по проектно предложение от Община Дългопол с идентификационен № BG06 RDNP001-7. 002-0010 в ИСУН по процедура чрез подбор № BG06 RDNP001-7. 002 по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по проектното предложение на Община Дългопол и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че отказаните разходи в раздел ІІ, т. 1 и т. 2, б. "а" от отменения акт не представляват оперативни разходи. Излага подробни съображения какво е оперативен разход. Оспорва извода на съда, че един разход би се определил като оперативен в зависимост от момента на извършването му, че разходите се превръщат в оперативни само ако следват по време окончателното завършване на обекта и касаят неговата експлоатация и текуща поддръжка. Сочи, че този извод е в нарушение на изискванията за допустими разходи, ясно очертани в утвърдените от министъра на земеделието и храните Условия за кандидатстване, според които допустимостта на един разход е обвързана с целта му и дали той служи за пряко изпълнение на инвестицията, а не с времето на извършването му. Твърди, че разходите за доставка, монтаж и демонтаж на скеле не са пряко свързани с изпълнението на строително-монтажните работи (СМР) и независимо, че са нужни за извършването на реконструкцията се явяват недопустими за финансиране по мярката и следва да бъдат извършени от общината. Те представляват оперативни разходи и са недопустими за финансиране, тъй като имат спомагателни функции и не са свързани пряко с извършваната инвестиция. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, ако такова се претендира. Ответникът по касация - Община Дългопол, представлявана от кмета Георги Георгиев не изразява становище касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че е сезиран с допустима жалба – подадена от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на оспорване. За да отмени административния акт е изложил съображения, че същият е издаден от компетентен орган, в надлежна писмена форма и съдържа мотиви - фактическите и правни основания за издаването му, без допуснати в административната процедура съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон. За да достигне до този извод решаващият съд е установил, че с подаденото проектно предложение с идентификационен № BG06 RDNP001-7. 002-0010 по подмярка 7. 2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР 2014-2020 г., от Община Дългопол са представени количествена и количествено-стойностна сметки, в които е предвидена дейност "Доставка, монтаж и демонтаж на строително скеле и предпазни мрежи" в обем от 3373, 56 кв. м. всяко. В количествено-стойностната сметка са заложени разходи за тази дейност съответно от 3 лв., 1, 20 лв. и 1 лв. за 1 кв. м., която цена включва материали и труд. При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1 и чл. 30, т. 5 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 12/2016 г.) и раздел 14. 1, т. І. 1 и раздел 14. 3 и т. 5 от Условията за кандидатстване, от правна страна решаващият съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали заложената в проектобюджета на проектното предложение дейност по монтаж и демонтаж на строителното скеле и предпазни мрежи представлява оперативен разход по смисъла на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 12/2006 г., респ. по смисъла на дефиницията, дадена в обяснителните бележки на Условията за кандидатстване. Посочил е, че легалната дефиниция на понятието "оперативни разходи" дадено в § 1, т. 18 от ДР на Наредба № 12/2016 г. съдържа примерно и неизчерпателно изброяване на разходи, които следват по времето на своето извършване създаването на актива, т. е. приключването на строителството. Приел е, че оперативни биха били разходите, които следват по време завършването на строителството. Монтажът и демонтажът са необходими не за последващи завършването му дейности, а за изпълнение на част от основните СМР, предмет на проектното предложение и конкретно за топлинното изолиране на външните стени на двуетажната общинска сграда. По тези съображения е приел, че заложените разходи за монтаж и демонтаж на скеле и предпазни мрежи не съставляват оперативни разходи, поради което не са недопустим разход. Приел е, че този разход е свързан с прякото изпълнение на строително-монтажните работи, предмет на проектното предложение, поради което с оглед чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12/2016 г. и раздел 14. 1, т. І. 1 от Условията за кандидатстване, е допустим за подпомагане. По тези съображения съдът е отменил уведомителното писмо като незаконосъобразно в частта по т. 1 и т. 2, буква "а", раздел ІІ от същото. Приел е, че отмяната на писмото в тази му част обуславя отмяна на писмото и в частта по т. 3, - т. 7 от раздел ІІ, доколкото предвидените в тези точки разходи съставляват определен процент от общия размер на разходите, свързани с прякото изпълнение на СМР, в които следва да бъдат включени и разходите за монтаж и демонтаж на скеле и предпазни мрежи. Обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна. По фактическите установявания на съда касационният жалбоподател не спори и настоящата инстанция ги възприема. Правилно е определен и предметът на спора – дали заложената в проектобюджета на проектното предложение дейност по монтаж и демонтаж на строителното скеле и предпазни мрежи представлява оперативен разход по смисъла на § 1, т. 18 ДР на Наредба № 12/2006 г., респ. по смисъла на дефиницията, дадена в обяснителните бележки на Условията за кандидатстване и дали е допустим за подпомагане. Съгласно легалното определение на понятието оперативни разходи дадено в Наредба № 12/2016 г. и в обяснителните бележки към Условията за кандидатстване, публично достъпни на https: //eumis2020. government. bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/12 f4 e5 f8-46 ac-4 c11-b57 a-3 c321 ccbe04 d "оперативни разходи" са административните разходи и разходите, свързани с поддръжка, наеми, застраховка, текущ ремонт с поддръжка и експлоатация на активите. Изложените от решаващия съд съображения относно това, че разходите за монтаж и демонтаж на строителното скеле и предпазни мрежи не са оперативни разходи се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 1 АПК и не следва да се преповтарят. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че отказаните разходи в раздел ІІ, т. 1 и т. 2, буква "а" от отменения акт не представляват оперативни разходи. Разходите за монтаж и демонтаж на скеле не могат да бъдат причислени към оперативните разходи по смисъла § 1, т. 18 от ДР на Наредба № 12/2016 г., респ. респ. по смисъла на дефиницията, дадена в обяснителните бележки на Условията за кандидатстване. Този разход не може да се причисли към изброените в легалното определение, доколкото тези разходи се отнасят до вече осъществени СМР. Разходът за доставка и монтаж на строително скеле и предпазни мрежи е пряко свързан с осъществяването на строителните дейности от предмета на проекта и с оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, буква "а" е допустим за финансиране разход. В този смисъл е и съдебната практика – виж Решение № 5763 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2020 г., IV о., Решение № 10534 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2020 г., IV о., Решение № 15071 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2020 г., V о. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е обвързал определянето на един разход като оперативен в зависимост от момента на извършването му, т. е. разходите се превръщат в оперативни само ако следват по време окончателното завършване на обекта и касаят неговата експлоатация и текуща поддръжка. Изложените от съда мотиви са с цел изясняване на понятието "оперативни разходи" съобразно легалното му определение и съотнасянето му към конкретния случай. Разходите за монтаж, демонтаж и предпазна мрежа са такива свързани с изпълнението на СМР и се извършват по време на строителството. Този разход е свързан с повишаване на стойността на дълготрайния материален актив, предмет на инвестицията, но не е оперативен разход. Правилен е изводът на решаващия съд, че отмяната на писмото в частта му по т. 1 и т. 2, буква "а", раздел ІІ обуславя отмяна на писмото и в частта по т. 3 - т. 7 от раздел ІІ. Разходите описани в тези точки са основани на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 12/2016 г., съответно на приетите условия за допустимост на разходите в т. 14. 2 от Условията за кандидатстване (като процентно съотношение) и са обвързани с допустимите за финансова помощ разходи. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение