Решение № 16410 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7970/2012 г.

Решение № 16410 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7970/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Кюстендил, против решение № 91/2.05.2012 г., постановено по адм. дело № 22/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отменено решение № РД-12-104 от 21.12.2011 г. на директора на РУСО гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6604292840/10.11.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че осигурителният стаж като минен спасител, положен след 26.08.2006 г. - датата на влизане в сила на разпоредбата на § 10 ПЗР ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 76/2006 г./ следва да се зачете за стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО и че следва да се превръща към трета категория по реда на същата разпоредба. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против решение на директора на РУСО. Ответникът по касационната жалба - Николай Атанасов Иванов от гр. Дупница, оспорва жалбата, като излага подробни съображения за правилност на съдебното решение в писмени бележки, представени от пълномощника адв. Йорданка Божкова. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Кюстендил е отменено по жалба на Николай Атанасов Иванов решение № РД-12-104/21.12.2011 г. на директора на РУСО гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6604292840/10.11.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО гр. Кюстендил; административната преписка е изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО за постановяване на административен акт по заявление с вх. № ПП-01-7739/10.05.2011 г. на Николай Атанасов Иванов при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт незаконосъобразно е отказано на жалбоподателя отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 ПЗР КСО по съображения, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на заявителя на 13.10.2008 г. заеманата от него длъжност не е от кръга на тези по чл. 104, ал. 3 КСО. Според съда пенсионният орган неправилно е разделил положения от жалбоподателя труд до 26.08.2006 г. и след тази дата, като за първия период е приел, че трудът, респективно - осигурителният стаж е такъв по чл. 104, ал. 3 КСО, съгласно § 10 ПЗР ЗИД КСО, а за втория период е приел, че не е. Съдът е изложил съображения, че решаващо значение за преценката дали трудът на минния спасител следва да се определени като такъв по чл. 104, ал. 3 КСО или не е дали този труд е полаган под земята, съгласно изискването по посочената разпоредба. Не съществува пречка, ако трудът на минния спасител отговаря на изискванията на чл. 1, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и чл. 104, ал. 3 КСО да се квалифицира по тези разпоредби. Според съда с разпоредбата на § 10 ПЗР ЗИД КСО, на която е придадено ретроактивно действие, е постигната яснота в осигурителните правоотношения, като с нея е обхванат и труда, положен след влизане в сила на КСО на 1.01.2000 г. Нелогично и в противоречие с чл. 104, ал. 1 КСО е същият по характер и условия на полагане труд, но за времето след 26.08.2006 г., да се категоризира по различен начин. Като е анализирал събраните по делото доказателства и се е позовал на заключението на съдебната експертиза съдът е направил извода, че трудът на жалбоподателя като минен спасител е бил свързан с работа под земята през приблизително 80 % от работното време, поради което представлява труд по чл. 104, ал. 3 КСО. Предвид това съдът е приел, че жалбоподателят е отговарял на всички изисквания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 3 ПЗР КСО към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на съдебното решение. Със заявление вх. № ПП-01-7739 от 10.05.2011 г. Николай Атанасов Иванов, ответник в настоящото производство, е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 ПЗР. С разпореждане № 6604292840/20.05.2011 г., потвърдено с решение № РД-12-50/23.06.2011 г. на директора на РУСО - гр. Кюстендил претендираното право му е отказано, по съображения че положеният труд като минен спасител не е такъв по чл. 104, ал. 3 КСО, а само се превръща по реда на тази разпоредба съгласно § 10 ПЗР ЗИД КСО. Тези актове са отменени с решение на Административен съд гр. Кюстендил № 142/11.10.2011 г. по адм. дело № 218/2011 г. /влязло в сила като необжалвано/, а преписката е върната с указание за квалифициране на осигурителния стаж за периода от 1.02.2002 г. до 26.08.2006 г. като такъв по чл. 104, ал. 3 КСО. С разпореждане № 6604292840/10.11.2011 г., потвърдено с решение № РД-12-104/21.12.2011 г. на директора на РУСО, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд, отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Николай Иванов по съображения, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 13.10.2008 г., заеманата от него длъжност минен спасител не е от кръга на длъжностите по чл. 104, ал. 3 КСО. С това разпореждане е прието, че към датата на навършване на 45 години - 29.04.2011 г., Николай Иванов има осигурителен стаж от първа категория - 2 години, 1 месец и 14 дни, от втора - 1 г., 11 месеца и 5 дни, от трета - 4 години и 1 ден, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО - 12 години, 11 месеца и 2 дни, включващ и стажа през периода от 1.02.2002 г. до 26.08.2006 г. Правилни са фактическите изводи на съда, че изпълнението на трудовите функции на минния спасител във "Въгледобив Бобов дол" ЕООД и "Фундаментал" ООД, където е работил Николай Иванов, изисква ежедневен труд под земята. В тази връзка съдът обосновано се е позовал на заключението на вещото лице по изслушаната съдебна експертиза, според която приблизително 80 % от работното време е свързано с работа под земята, което се обосновава освен с наличието на аварийни, така и на профилактични задачи на минноспасителната служба и е причина на минните спасители да се изплащат суми за условия на труд, съпоставими с тези на останалите подземни работници. Трудовото правоотношение на Николай Атанасов Иванов с "Фундаментал" ООД е прекратено със заповед № 26/13.10.2008 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от кодекса на труда /КТ/, на длъжността минен спасител, считано от 13.10.2008 г. Спорът по делото е правен и е свързан единствено с отговора на въпроса дали след влизането в сила на разпоредбата на § 10 ПЗР ЗИД КСО трудът, респективно - осигурителният стаж на минния спасител може да се квалифицира като такъв по чл. 104, ал. 3 КСО. В разпоредбата на § 4, ал. 3 ПЗР КСО, в приложимата за случая редакция, действаща към датата на подаване на заявлението за пенсиониране - съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., е предвидено, че до 31 декември 2014 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. От предвидените в разпоредбата пет кумулативни предпоставки, по делото е безспорно, че са изпълнени четири - 1) трудовият договор на Николай Иванов е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; 2) същият има навършена възраст 45 години към датата на подаване на заявлението за пенсиониране; 3) към същата дата Николай Иванов има осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО повече от 10 години /от пенсионния орган е признат такъв стаж от 12 години 11 месеца и 2 дни до 26.08.2006 г./; 4) има сбор от осигурителен стаж и възраст повече от 90, тъй като признатия от пенсионния орган стаж, превърнат към трета категория е 48 години 8 месеца и 19 дни. Единственият спорен въпрос е дали работата на Николай Иванов на длъжността "минен спасител", която е заемана от него при прекратяване на трудовия му договор, представлява работа при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, като е приел, че от решаващо значение е дали работата на лицето като минен спасител отговаря на изискванията на чл. 104, ал. 3 КСО. Разпоредбата предвижда, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложение на тази разпоредба е необходимо да се установи дали съответния труд е полаган под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието /напр. решение № 1494/4.02.2010 г. по адм. дело № 10649/2009 г. и цитираните в него решения на ВАС/. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от Николай Иванов на длъжността минен спасител през спорния период е полаган под земята и при правилна преценка на събраните доказателства е направил обоснования извод, че този труд е полагат под земята, поради което е такъв по чл. 104, ал. 3 КСО. Правилни са изводите на съда, че разпоредбата на § 10 ПЗР ЗИД КСО не ограничава възможността за квалифициране на труда на минните спасители, положен след влизането в сила на посочената преходна разпоредба, т. е. след 26.08.2006 г., като такъв по чл. 104, ал. 3 КСО. В обсъждания § 10 ПЗР ЗИД КСО, приет с ДВ, бр. 76/2006 г., в сила от 26.08.2006 г., е предвидено, че осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба /пункт/ включително до влизането в сила на този закон, се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. С тази преходна разпоредба не се преуреждат вече възникнали обществени отношения, а се прави тълкуване на приложното поле на чл. 104, ал. 3 КСО /вероятно наложено и поради възникналото в практиката противоречие в тълкуването на чл. 104, ал. 3 относно труда на минните спасители/. С разпоредбата на § 10 не се изключва нито изрично, нито по подразбиране /по-точно по аргумент за обратното/ възможността трудът на минните спасители, положен след 26.08.2008 г. да се превръща при условията на чл. 104, ал. 3, ако условията по тази разпоредба са изпълнени. Подобен извод не се налага и от разграничението, направено в т. 1 и т. 2 на чл. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/. В чл. 1 от тази наредба е определено кой труд се зачита за труд от първа категория при пенсиониране, като в т. 1 са посочени: работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство, а в т. 2 - минни спасители до ръководител на минноспасителна служба /пункт/ включително. Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране е издадена по законовата делегация от чл. 104, ал. 1 КСО, който предвижда, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Наредбата е приета с ПМС № 235/20.10.1998 г. и е в сила от 1.01.2000 г., с няколко последващи изменения, с които разпоредбите на чл. 1, т. 1 и т. 2 не са променяни, т. е. текстът на т. 1 и т. 2 на чл. 1 от наредбата е един и същ, както преди, така и след влизане в сила на § 10 ПЗР ЗИД КСО. От съдържанието на т. 1 и т. 2 на чл. 1 от наредбата се налага изводът, че трудът на минните спасители е определен от първа категория, без да се изисква преценка дали е свързан със заетост под земята, докато трудът на лицата по т. 1 се квалифицира от първа категория, когато е свързан с работа под земята /изискването е изброените лица да се заети на работа под земята/. Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране е подзаконов нормативен акт, с който се определя кой труд към коя категория се причислява. С тази наредба не се регламентира начинът, по който при пенсиониране се извършва превръщане на осигурителния стаж към трета категория. Такава регламентация, при това изчерпателна, се съдържа в разпоредбите на чл. 104, ал. 2 - 8 КСО. В посочените разпоредби от кодекса превръщането на осигурителния стаж е регламентирано по два основни способа - първият е според категорията на осигурителния стаж - в ал. 2 като критерий за начина на превръщане /съотношението, пропорцията/ е използвана категорията на осигурителния стаж, като е определено как се превръща стажа от първа и втора категория към стаж от трета категория. В останалите алинеи като критерий за съотношението на превръщането са посочени или определени видове длъжности, или описателни елементи на условията, при които е полаган определен труд, или като критерий е използвана комбинация от двете. В чл. 104, ал. 3 КСО е използван последния от посочени способи, т. е. като критерий за съотношението, при което се превръща труда на изброените в разпоредбата категории лица /работници и служители/ към трета категория са взети предвид специфичните условия, при които е полагат труда /".... заети на работа под земята в подземни рудници...". Следователно, критерият за това дали определен осигурителен стаж е такъв по чл. 104, ал. 3 КСО не е категорията на осигурителния стаж, така както е определена в НКТП, а специфичните условия, при които е полаган труда от посочените в разпоредбата работници и служители. В тази връзка следва да се подчертае, че трудът на лицата по чл. 1, т. 1 НКТП, както и на тези по т. 2 /минни спасители до ръководител на минноспасителна служба /пункт/ включително/ е все първа категория. Затова посочването на труда на минните спасители в отделна точка на чл. 1 от НКТП - т. 2, която е различна от т. 1, по която е посочен труда на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство, не може да обоснове извод за неприложимост на чл. 104, ал. 3 КСО по отношение на труда на минните работници. Както вече се посочи, с НКТП не се регламентират правила за превръщане на труда при пенсиониране, а такава регламентация и не би могла да съществува, тъй като липсва законова делегация за нормотворческо правомощие на Министерския съвет по този въпрос. В чл. 104, ал. 1 КСО на Министерския съвет е делегирано само правомощието да определи кой труд към коя категория следва да се причислява съобразно характера и особените условия на труд, което е изпълнено с приемането на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, но не му е делегирано и правомощие да определя правила за превръщането на труда при пенсиониране към трета категория. Трудът на минните спасители е определен от първа категория по чл. 1, т. 2 НКТП и това определяне е безусловно, т. е. не е необходимо да са налице някакви други предпоставки, за да се зачете трудът на минните спасители от първа категория. Тази регламентация действа без да е променяна както преди, така и след влизането в сила на § 10 ПЗР ЗИД КСО. Несъмнено е, че характерът и особеностите на труда на минните спасители, които са определящи за категоризирането на труда съгласно чл. 104, ал. 1 КСО, са еднакви както преди, така и след влизането в сила на § 10 ПЗР ЗИД КСО. Предвид тези съображения, няма никакво основание да се приеме, че след влизане в сила на § 10, трудът на минните спасители не може да бъде превръщан при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, ако е положен при условията, предвидени в тази разпоредба. При положение, че с приемането на § 10 законодателят е имал намерение да стесни приложното поле на чл. 104, ал. 3 КСО като безусловно изключи от него труда на минните спасители, то това е следвало да бъде изрично и ясно посочено в същата /или друга/ законова разпоредба. Такова изключване няма, а не може да се изведе и по тълкувателен път, както предвид изложените по-горе съображения, така и предвид общия принцип на правото, според който правни норми, с които се предоставят субективни права /каквато е нормата на чл. 104, ал. 3 КСО/ не следва да бъдат тълкувани стеснително. Изводите на първоинстанционния съд, които са в същия смисъл са правилни. По отношение на труда на минните спасители, положен след влизането в сила на § 10 ПЗР ЗИД КСО е допустимо прилагането на чл. 104, ал. 3 КСО, ако трудът отговаря на условията по тази разпоредба. След като в случая трудът на Николай Иванов като минен спасител отговаря на условията на чл. 104, ал. 3 КСО и трудовият договор за тази длъжност е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, то по отношение на него е изпълнено спорното условие по § 4, ал. 3 ПЗР КСО и същият има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на тази разпоредба. Съдът правилно е отменил оспорения акт и е върнал преписката за произнасяне съгласно дадените указания. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски, но по делото не са представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което не следва да бъдат възлагани такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,