Решение № 13839 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6189/2012 г.

Решение № 13839 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6189/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 24/28.03.2012 г., постановено по административно дело № 483/2011 г., Шуменският административен съд е отменил решение № 87 от 05.12.2011 г. на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Тодорка Иванова Ангелова от гр. Нови пазар против разпореждане № РзУ-И-102/25.10.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Шумен, с което Тодорка Ангелова е задължена да възстанови в приход на Държавното обществено осигуряване суми от недобросъвестно получени осигурителни плащания, представляващи парични обезщетения за временна неработоспособност за периодите от 22.02.2010 г. до 25.02.2010 г. и от 20.04.2010 г. до 07.07.2010 г. в размер на: главница - 650.11 лв., лихва по чл. 113, ал. 1 от КСО до датата на издаване на разпореждането - 177,21 лв. и лихва по чл. 113, ал. 1 от КСО до окончателното погасяване на задължението. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил ТП на НОИ - Шумен да заплати на Тодорка Ангелова сумата от 170 лв. деловодни разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Шумен. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Шуменския административен съд и потвърждаване на решение № Реш-87 от 05.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен, като се отхвърли жалбата срещу последното на Тодорка Ангелова. Ответникът по касация Тодорка Иванова Ангелова от гр. Нови пазар не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Шумен, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на производството пред първата инстанция е установено, че Тодорка Ангелова е работила по основно трудово правоотношение с работодател МБАЛ "Д-р Добри Беров" ЕООД гр. Нови пазар и по допълнителен трудов договор с ЕТ "Темпора-10-Славчо Иванов" гр. Нови пазар, като не е спорно, че е била осигурена за осигурителния риск общо заболяване и майчинство и има изискуемия осигурителен стаж. Същата била неработоспособна в периодите 22.02.2010 г. - 25.02.2010 г. и от 20.04.2010 г. - 07.07.2010 г., за което й са издадени болнични листи и съответно й е изплатено обезщетение за временна неработоспособност. Осигурителните органи са приели, че Ангелова през тези периоди, за които при основният й работодател са представени болнични листи и съответно й е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, е упражнявала трудова дейност при втория й работодател и са й начислени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, поради което не е имала право на обезщетение поради временна неработоспособност, защото е нарушила режима на лечение, определен от здравните органи. За да отмени оспореният пред него акт, първоинстанционният съд е приел, че този извод е неправилен и недоказан, защото в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които оборват фактическите констатации на административния орган за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, а освен това е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неразглеждане на възраженията, направени от Ангелова срещу разпореждането и представените по-късно болнични листи пред втория работодател. Върховният административен съд намира, че атакуваното съдебно решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - чл. 40, ал. 1, чл. 46, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от КСО, и чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от отменената Наредба на медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) и от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ, в сила от 19.05.2010 г.). Изводите на първоинстанционния съд са необосновани, тъй като при формирането им не са съобразени доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза. При установеното в хода на първоинстанционното съдебно-административно производство, че Тодорка Ангелова е била страна по две самостоятелни осигурителни правоотношения, като в един и същ период е получавала обезщетение за временна неработоспособност от МБАЛ "Д-р Добри Беров" ЕООД и възнаграждение за работата й по допълнителния й трудов договор с ЕТ "Темпора-10-Славчо Иванов", за което вторият й работодател е начислявал и внасял съответните осигурителни вноски върху осигурителния й доход, е налице достатъчно основание да се приеме, че е нарушен режима на лечение, предписан на ответницата по касация от здравните органи, тъй като дори и да не е изпълнявала трудовите си функции присъствено, то очевидно по някакъв начин те са изпълнявани, защото обратното би означавало, че е получавала възнаграждение за процесния период от време без правно основание. А щом това е така и са били изпълнени в пълен обем задълженията на ответницата по касация като работничка на ЕТ "Темпора-10-Славчо Иванов", то следва, че вторият осигурител законосъобразно е внесъл дължимите осигурителни вноски. Първоинстанционният съд е извел несъответен на установените факти по делото извод за липса на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, приложено от органа по повод процесните правоотношения. В случая законосъобразно е постановено връщане в бюджета на ДОО на недължимо платеното обезщетение по издадените болнични листи за процесните периоди, ведно с предвидената по закон лихва. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО в приложимата му за казуса редакция, осигурените лица за всички социални осигурителни рискове, за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички социални рискове без безработица, имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко шест месеца осигурителен стаж. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност - основание за осигуряване, а получаването на възнаграждение (респ. доход) по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение по този риск, независимо дали осигуряването произтича от едно или повече правоотношения. В случая актовете на осигурителните органи са законосъобразни, предвид правоизключващата норма на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО - обезщетение за временна нетрудоспособност не се изплаща на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението, а е доказано по делото, че за същия период Тодорка Ангелова е получила пълното си възнаграждение. Нарушен е и чл. 16 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, тъй като при изчисляване на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се взема предвид дохода на лицето, формиран от всички договори, т. е. доходът се формира и от двата сключени договора - основание за самостоятелно осигуряване по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Това изискване кореспондира и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НМЕР (понастоящем отменена, но в сила към релевантния за казуса период), съгласно която по искане на осигурените лица, които работят при повече от един работодател, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях, като съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕР (отм.), осигуреният е длъжен да го представи или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. Установява се и нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Закона за здравното осигуряване, която вменява задължение на осигурените лица да изпълняват стриктно предписанията на медицинските органи. За целият процесен период (в който не се включва периода от 06.04.2010 г. до 14.04.2010 г., неправилно обсъден от Административен съд - Шумен, защото за него не е разпоредено връщане на изплатените обезщетения) на временната нетрудоспособност на ответницата по касация е начислено и изплатено възнаграждение по втория й трудов договор, а болничните й листи са представени на втория й работодател едва след издаване на процесното разпореждане от 25.10.2011 г. и няма как да породят желаните от Ангелова правни последици. В самото разпореждане са отразени като неправомерно изплатени само дните, през които лицето е работило по график при втория работодател (видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза), и сумата по него е формирана само от паричните обезщетения, изплатени за дните, които се застъпват с отработените дни при втория работодател. От изложеното следва, че е нарушен режима на лечение, предписан от здравните органи в болничния лист и лицето е получило възнаграждение за периода на удостоверената неработоспособност, което съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осуетява правото му на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение (респ. приравнените на него други възнаграждения, свързани с полагането на труд на друго основание), заместващо това възнаграждение. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него административно решение, Шуменският административен съд е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение. Налице са твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, поради което неправилният съдебен акт следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество от касационния съд, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Тодорка Иванова Ангелова, неправилно уважена от първоинстанционния съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,