Решение № 1373 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2021 г.

ВАСVI отделение15.02.2022 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1104 от 22.02.2021 г., постановено по адм. д. № 3048 по описа за 2020 г. на Административен съд София – град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Бизпортал" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Черни връх" № 70-72, срещу т. 1 и т. 3 - 7 от решение № 9 ИФ-02-3-11/7.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на средните и малките предприятия. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1373 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Бизпортал" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Черни връх" № 70-72, против решение № 1104 от 22.02.2021 г. по адм. д. № 3048/2020 г. на Административен съд София – град в частта, с която е отхвърлена (оставена без уважение) жалбата на дружеството против решение № 9 ИФ-02-3-11/7.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на средните и малките предприятия в частта по т. 1 и т. 3 до 7. Изложените съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на административнопроцесуални правила и на материалноправните норми на ПУСНИФ-2016 г., са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на средните и малките предприятия, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Бизпортал" ООД, гр. София, срещу решение № 9 ИФ-02-3-11 от 7.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на средните и малките предприятия (ИАНСМП), издадено във връзка с извършен мониторинг на последния етап от проект с наименование "Разработка на иновативен процес по извличане на информация и създаване на аналитична технология за установяване на корелация между данните за участие на публични компании в обществени поръчки и движението на цените на техните акции" и сключен договор за финансиране № 9–ИФ-02-3/28.11.2018 г. с бенефициера "Бизпортал" ООД по НИФ, в следните части: по т. 1 - утвърждава се докладът на ЗОУФ (Звено за оперативно управление на фонда) с предложението за одобряване на представения от дружеството отчетен доклад по отношение на постигнатите резултати за последен етап и постигане на крайния резултат по проекта; по т. 3 – одобряват се извършените от бенефициера разходи за последния етап по цитирания проект в размер на 28 438, 34 лв; по т. 4 - разпорежда се доплащане на дружеството като координатор на обща сума в размер на 16 600, 62 лв., в това число 11 067, 08 лв. за одобрена надбавка за МСП (малко предприятие) и 5533, 54 лв. одобрена надбавка за действително сътрудничество към получената субсидия за последен етап; по т. 5 – доплащане на партньор "Икомс" ЕООД на обща сума в размер на 12 783, 96 лв., в това число 8572, 64 лв. за одобрена надбавка за МСП (малко предприятие) и 4261, 32 лв. одобрена надбавка за действително сътрудничество към получената субсидия за последен етап; по т. 6 – одобряват се извършените от бенефициера окончателни разходи за трети последен етап в размер на 28 438, 34 лв.; по т. 7 – изплащане на безвъзмездна финансова помощ за последния етап в размер на 43 603, 75 лв. За да постанови решението си, Административен съд София – град е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби, регулиращи предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (БФП) от финансиращата институция ИАНСМП за изпълнение на одобрени научноизследователските и развойни проекти, насочени към постигане на определени резултати. След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства, вкл. заключения на съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че извършената от финансиращия орган редукция на средствата, дължими за дофинансиране на проекта в частта за третия етап, е в съответствие с договорните клаузи и изискванията на Правилата за управление на средствата на националния иновационен фонд (ПУСНИФ) - 2016. Извършената редукция на заложената по бюджет надбавка (за МСП и ефективно сътрудничество) от 59 165, 83 лв. на 29 384, 58 лв. (29 781, 25 лв.) се дължи на неодобрени разходи сумарно за трите етапа, като за първи етап бенефициерът сам е отчел разходи в размер на 27 293, 27 лв. при договорени 87 573, 32 лв. и не е представил разходооправдателни документи за 60 280, 05 лв. Записаните в договора суми, които представляват БФП, имат предварителен характер и представляват регламентирана финансова рамка на проекта на бенефициера. Финансиращата институция не е длъжна да изплати тази безвъзмездна финансова помощ в същия този размер, а изплаща субсидия само в размер на доказаните от бенефициера действително извършени допустими разходи и по реда на ПУСНИФ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е поддържаният в касационната жалба довод за неправилно прилагане на административнопроизводственото правило за мотивиране (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). Правилно първоинстанционният административен съд се е позовал на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, съгласно което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. В случая фактическите и правни основания, обосновали издаването на оспорения акт, са изложени подробно в подготвителните придружаващи го документи. Представени са заключение от независим експерт по проекта и утвърден доклад на Звеното за оперативно управление на фонда. В изготвения финансов анализ за трети етап от 23.10.2020 г. са отразени мотивите, по които не са одобрени отчетените разходи от координатора и партньора. Финансовият анализ съставлява Приложение 10 към чл. 92, ал. 2 от ПАТОФ - НИФ (Процедурата за административно и финансово отчитане на проекти). В него са разписани отчетените и одобрените разходи по пера и по отделни участници в проекта, а БФП е разписана като отчетена и одобрена по отделни участници. По перо на бюджета "Разходи за персонал" редукцията е извършена поради превишаване размера на планираната БФП за трети етап по бюджет съгласно чл. 92, ал. 4, т. 4. 1. и 4. 2. от ПАТОФ, като са посочени поименно три лица с отчетени повече дни от планираните по бюджет; не е спазено изискването, цитирано в приложение 8. 0 - Отчетените разходи и БФП следва да бъдат до размера на договорените разходи и БФП за отчетния доклад. По перо на бюджета "Разходи за инструменти и оборудване" е отразено, че не е спазено цитираното изискване на приложение 8. 0 и чл. 92, ал. 4, т. 4. 1. от ПУСНИФ (вместо приложимата ПАТОФ) и редукцията е извършена поради неправилно сборуване на разходите по отчет. Допуснатата очевидна фактическа грешка при изписване на наименованието на вътрешните административни правила не е опорочило фактическите установявания и не е довело до процесуалноправна или материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. След посочване на недопустимите за одобряване разходи за трети етап и извършен финансов мониторинг е пристъпено към редуцирането им и коригираната БФП е изчислена на база на тази корекция. Като правни основания за издаването на подлежащия на съдебен контрол акт са посочени разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на ИАНМСП и чл. 66, ал. 1, б. "а" и чл. 66, ал. 2 от ПУСНИФ, утвърдени със заповед № РД-16-812/23.08.2016 г. на министъра на икономиката, изменени и допълнени със заповед № РД-16-654/28.05.2018 г. на министъра на икономиката. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила при извършената преценка на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е кредитирал заключенията на вещото лице, че за трети етап размерът на допустимите разходи е 56 876, 67 лв., заявените при отчитането разходи - 75 512, 79 лв., отчетената с финансов отчет БФП - 31 090, 13 лв. и наличните средства от 56 876, 67 лв. не са достатъчни за покриване на разходната част по представени разходни документи. Отчетената БФП за трети етап в размер на 31 090, 13 лв. превишава с 16 870, 96 лв. заложената БФП по бюджет на проекта за трети етап. Първоинстанционният административен съд е подложил на преценка заключенията на вещото лице наред с останалите събрани по делото доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Касационният довод за неправилно прилагане на материалния закон е свързан с поддържаната от касатора теза, че разпределението по етапи има индикативно значение и неизразходваните средства могат да се прехвърлят между различните етапи в бюджета на проекта. Така направените възражения не намират опора в клаузите на сключения между страните договор, съгласно които БФП се изплаща на части след всеки успешно приключил етап на проекта (чл. 5, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 3). С чл. 42, ал. 2 и 3 от договора страните са се договорили, че за неуредените въпроси се прилагат ПУСНИФ, които имат задължителен характер и действащата ПАТОФ по НИФ, а при противоречие между посоченото в договора и ПУСНИФ предимство има ПУСНИФ. Съгласно чл. 67, ал. 14 от действащите ПАТОФ прехвърлянето на разходи и БФП между отделните етапи се извършва с мотивирано писмо от бенефициера, заведено в Агенцията най-късно един месец преди изтичане срока на етапа, за който се иска промяната. Съгласно ал. 15 на чл. 67 след приключване на даден етап прехвърлянето е недопустимо. След като е установил, че такава промяна е поискана извън месечния срок, Административен съд София – град правилно е приел, че срокът не е определен инструктивно и искането, направено след изтичането му, е недопустимо. Този извод се подкрепя от клаузата на чл. 43, т. 4 от договора за финансиране № 9–ИФ-02-3 от 28.11.2018 г., която определя всеки етап от проекта като негова самостоятелна част с краен резултат. Договарянето и отчитането на БФП се извършва за съответния отделен етап, което е разписано и в дефинитивните правила на § 1, т. 20 и 21 от ДР на ПУСНИФ. Като е приел, че оспореният административен акт е процесуално и материално законосъобразен, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е претендирал разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 6, ал. 1, т. 1 УПИАНМСПМИ