Решение № 12276 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14834/2018 г.

Решение № 12276 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14834/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Величкова от [населено място], срещу решение № 1878/10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1821/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение на административния съд, като вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Дирекция за национален строителен контрол, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – община Варна, не изразява становище. Подадена е и частна жалба от община Варна срещу определение 11324/31.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1821/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. Ответникът по частната жалба - И. Величкова, счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Варна (АС – Варна) е отхвърлил предявените от И. Величкова искове: против община Варна за сумата от 92 204 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.03.2013 г. до 21.07.2015 г., общо за 28 месеца, през което време е била лишена от възможността да си служи със собствената си вещ по предназначение, представляваща търговско заведение-бистро, находящо се в [населено място], [адрес], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2016 г. (на която дата е бил окончателно отменен постановеният от община Варна незаконосъобразен административен акт) до окончателно изплащане на сумата; против Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) за сумата от 50 995 лв., представляваща обезщетение за периода от 21.07.2015 г. до 15.11.2016 г., общо за 16 месеца, през което време е била лишена от възможността да си служи със собствената си вещ по предназначение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2016 г. (на която дата е бил окончателно отменен постановеният от началника на РДНСК - североизточен район - Варна незаконосъобразен административен акт) до окончателно изплащане на сумата; против община Варна и ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 80 000 лв., представляваща обезценка на бистрото, в резултат на допуснатото от ответниците незаконно строителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2016 г. (на която дата са били окончателно отменени незаконосъобразните административни актове) до окончателно изплащане на сумата; против община Варна и ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършените към датата на завеждане на исковата молба в съда необходими разноски за отстраняване на последиците от наводняванията на собствения й обект - бистрото, ведно с необходимите, но неизвършени към този момент разходи за възстановяването на процесния имот, в това число труд, материали и други разноски по актуални цени на строителните и монтажни работи; против община Варна и ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, повишена тревожност, стрес и трайна мигрена, дължащи се на невъзможността да ползва притежаваното бистро по предназначение, да погасява кредитните си задължения, да живее в родината си и да се грижи за своята майка и син, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2016 г., до окончателното й изплащане. Съдът е приел, че се претендират обезщетения за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие отмените незаконосъобразни актове - разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г. на главния архитект на Район "Приморски" - община Варна и заповед № ДК-10-СИР-40/21.07.2015 г. на началника на РДНСК-СИР-Варна. С издаденото разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г. е разрешено извършването на строеж: "Монтиране на 2 бр. врати от PVC дограма с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [адрес]. С решение № 590 от 17.03.2016 г. по адм. дело № 2546/2015 г. по описа на Административен съд – Варна са отменени заповед № ДК-10-СИР-40/21.07.2015 г. на началника на РДНСК – СИР – Варна и разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г. на главния архитект на Район "Приморски" – община Варна. Решението по на АС - Варна е оставено в сила с решение № 12382 от 15.11.2016 г. по адм. дело № 5374/2016 г. на ВАС. За периода от датата на постановяване на разрешението за строеж- 21.03.2013 г. и заповедта от 21.07.2015 г. до окончателната им отмяна като незаконосъобразни административни актове, Величкова е била възпрепятствана да ползва собствения си недвижим имот по предназначение, поради извършеното въз основа на тях незаконно строителство и е била лишена по силата на тези два самостоятелни и незаконосъобразни административни акта, от възможността да отдава за временно и възмездно ползване заведението си или да го ползва самостоятелно като търговски обект. Съдът е приел, че са налице отменени по надлежния ред административни актове, но ползването на имота не е било възпрепятствано по време на действието им. Приел е, че не са представени доказателства, че ползването по предназначение на имота е препятствано поради невъзможност да бъдат издадени разрешения за ползването му като търговски обект, поради поставените врати, от съответните държавни институции. АС е обосновал извод, че така твърдените пропуснати ползи не са пряка последица от отменените актове, а са следствие от характеристиките на самия обект. Обстоятелството, че стойността на имота в различни периоди от време е по-ниска не обосновава автоматично извод за претърпени вреди от собственика му. Приел е също за неоснователен иска за претендирано обезщетение в размер на 8000 лв., за претърпени вреди, представляващи направени разходи за отстраняване на последиците от наводняване на обекта. Приел е за недоказани твърденията, че отменените административни актове са довели до невъзможност на Величкова да живее в България, да се грижи за своята майка, невъзможност да плаща кредит, причинили са й морални страдания, трайно влошаване на здравето. Съдът е обосновал извод, че не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на касационните ответници по делото, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпените вреди и е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно неизпълнението на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат. Законосъобразно съдът е приел, че невъзможността процесния търговски обект да бъде ползван от ищцата лично или чрез отдаването му под наем не е породена нито от издаденото разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г., чийто предмет е единствено монтирането на две PVC врати в двата края на прохода за автомобили, нито от заповедите на началника на РДНСК - Североизточен район, с които това строително разрешение е потвърдено. Претенцията на И. Величкова за присъждане на обезщетение от община Варна и от ДНСК, заради причинени имуществени и неимуществени вреди, се обосновава единствено с твърденията, че с преграждането на прохода, посредством поставените от етажните собственици врати, била възпрепятствана възможността собственият "бар-бистро" да функционира като заведение за хранене, тъй като бил лишен от авариен изход. Изискване за наличие на евакуационен изход е наложено с чл. 31 от Наредба № 1 з-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като на основание § 4 от Предходните и заключителни разпоредби /ПЗР/, контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от органите за държавен противопожарен контрол съгласно ЗМВР и от контролните органи по реда на ЗУТ. Видно от одобрените проекти на строежа и съгласно заключенията на вещите лица по допуснатите от АС-Варна СТЕ, бистрото разполага с два входа/изхода - един към улицата, който се води официалния вход за посетители и един към вътрешния двор (открито пространство) на жилищната сграда. И двата отговарят на условията на Наредба № 1 з-1971/29.10.2009 г., включително този към вътрешния двор, понеже видно от цитираните по-горе разпоредби, изискванията за евакуация са свързани с отвеждането на хората до безопасна зона, която е всяко открито пространство (околна среда), разположено на кота терен. Правилно АС-Варна е приел, че невъзможността на И. Величкова да ползва по предназначение като "бар-бистро" собственото си помещение, разположено в подземния етаж на жилищна сграда, находяща се на [адрес], [населено място], не се намира в причинно-следствена връзка с потвърденото от началника на РДНСК-Североизточен район разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г. на главния архитект на район "Приморски" при община Варна. Правилно компетентният съд е приел, че искът на И. Величкова за претендираното обезщетение за претърпени вреди, представляващи направени разходи за отстраняване на последиците от наводняване на собствения й обект, е неоснователен. Съгласно представеното по делото конструктивно становище, въз основа на което е издадено разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г., при изпълнението на строежа не се предвиждат никакви конструктивни промени - нито такива свързани с промяна на наклона и с повдигане на подовата настилка на автомобилния проход, нито пък такива, с които се засяга отводняването на прохода и на вътрешния двор на жилищната сграда. Ако и да са били извършени някакви допълнителни строително-монтажни работи (СМР), при които да е било задигнато нивото на автомобилния проход и да е била запушена отводнителната ВиК инсталация, то тези СМР излизат извън предмета на издаденото, респ. на потвърденото, от началника на РДНСК-СИР разрешение за строеж, поради което същите не могат да се вменят във вина на административния орган. Правилно решаващият състав е приел, че твърденията на ищцата за възникнали здравословни проблеми през сочения период не се доказват, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези твърдени здравословни проблеми и отменените актове - разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г. издадено от главния архитект на община Варна и заповеди № № ДК-10-СИР-21/18.05.2015 г. и № ДК-10-СИР-40/21.07.2015 г. на началника на РДНСК-Североизточен район. От доказателствата по делото не са установени по безспорен и категоричен начин претендираните вреди от пропуснати ползи. Пропуснатите ползи представляват неблагоприятно въздействие, осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. В случая не е доказана вредата, както по основание, така и по размер, предвид претенцията пропуснатите ползи да са в резултат от възпрепятстване на ищцата да ползва имота лично, чрез отдаването му под наем, или да се разпореди с него. Не са налице доказателства, че ползването на имота е било препятствано от издадените административни актове. Разрешението за строеж е било единствено за монтиране на 2 бр. врати от РVС дограма с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на жилищна сграда, но не и за повдигане на подовата настилка на автомобилния проход, не е било предвидено с тях отнемане или промяна на наклона на автомобилния проход, както и поставяне на подов сифон за отводняване на двора. Намерението в един бъдещ момент имота да се отдаде под наем не е достатъчно, за да се приеме, че тези вреди са доказани. Липсват доказателства, че ищцата е имала намерение да се сключат договори за наем и това не е могло да стане поради монтирането на двете врати. В случая самите характеристиките на обекта са били пречка той да функционира като заведение. Видно от представения приемо-предавателен протокол от 05.01.2012 г. към договор за наем от 03.12.2010 г. е, че "ВИП Груп БГ" – наемател е върнал на ищцата – наемодател имота, описан в договора във вида, съобразно посоченото в протокола. В протокола изрично е отразено, че имотът се връща във вид, който не позволява помещението да функционира като заведение. От тук може да се направи категоричен извод, че не отменените актове са пречка имотът да се ползва според изразените намерения на ищцата. Предвид това, е правилен изводът на съда, че са недоказани претендираните вреди от отмените актове и наличието на причинна връзка между отменените актове и претендираните вреди, изразяващи се в невъзможността ищцата да си служи с вещта по предназначение, като я ползва като търговски обект или да я отдава под наем като търговски обект, т. е. обоснован е изводът за липсата на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал съгласно приложимата правна уредба. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. АС – Варна правилно е оставил без уважение молбата за допълване на решението, в частта за разноските. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ, при отхвърляне изцяло на исковата претенция, ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. По отношение на претенцията на Дирекция за национален строителен контрол по настоящото дело за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита същата за неоснователна. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение