Решение № 10612 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуален представител срещу решение 1588/11.04.2024 г., постановено по адм. д. 276/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта с което е отменено Решение 3207 от 22.02.2024г. на Председателя на ДАБ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му в обжалваната част. Изтъква,че релевантните факти и обстоятелства в първоинстанционното производство не са обсъдени и че съдът не е събрал служебно необходимата информация от Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/.Счита, че решението на административния орган не противоречи на Решение по дело С-159/21 на Съда на Европейския съюз. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата. Ответникът А. А. М., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. М. гражданин на Сирия, срещу решение 3207 от 22.02.2024г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел за установено, че бежанската история сочи напускане на страната на произход през 2023г. и нелегално влизане в България от Турция. Кандидатът за закрила е задържан на българо-сръбската граница, като намерението му е било да поиска закрила в Германия. Заявил е, че бяга от войната в Сирия и не е посочил данни, свързани с преследване. По преписката е приложено писмо с рег. М-3055/25.01.2024г.(рег. УП 32213/26.01.2024г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция М към Държавна агенция Национална сигурност, съгласно което ДАНС разполага с информация отразена в отделна справка, която не е приложена по делото, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила. При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът е счел жалбата за неоснователна по отношение на отказа за предоставяне статут на бежанец и за основателна в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Изложил е съображения, че в тази част решението на ДАБ противоречи на решение от 22.09.2022 г., постановено от Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ по дело С-159/21, тъй като отказът на органа да предостави на сирийския гражданин хуманитарна закрила е обусловен единствено от даденото от ДАНС немотивирано становище. Решението е правилно. Не са допуснати сочените нарушения, съставляващи касационни основания. Основният спор по делото, повдигнат с касационната жалба, всъщност е кой е следвало да попълни доказателствата по делото със справката на ДАНС, в която се съдържа информация за чуждия гражданин административният орган или съдът. Правилен е крайният извод на съда, че административният орган е нарушил административно-производствените правила, като не е изяснил изцяло спора от фактическа страна, което е пречка за правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че административният орган няма право да събира и обсъжда класифицирана информация, а следва да възприеме и да се съобрази с предоставената му от ДАНС информация. Съгласно чл.3 от Закона за класифицираната информация, административният орган може да се снабди с такава след разрешение за достъп и при спазване на принципа "необходимост да се знае". В случая, съгласно чл.3, ал.2 ЗКИ, такава информация може да бъде предоставена на лица,чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. Вярно е, че преписката е останала непопълнена с относимата към спора справка, цитирана в писмо рег. М-3055/25.01.2024г. на ДАНС, а именно в нея би трябвало да се съдържа конкретната информация дали и защо конкретното лице представлява заплаха за националната сигурност. Изцяло в правомощията на административния орган е служебното събиране на доказателства и тяхната преценка, съгласно чл.35 и чл.36 АПК и чл. 75, ал.2 ЗУБ. Обстоятелството, че в събирането на доказателства се включва и достъпът до класифицирана информация не означава, че последната не трябва да бъде събрана, а че административният орган следва да премине през съответната процедура за получаване на достъп до информацията. Действително, като се е позовал на писмото на ДАНС, без да провери и обсъди конкретните факти, довели до отрицателното становище за предоставяне на международна закрила, административният орган е допуснал процесуално нарушение. Това следва не само от решението на Съда на ЕС по дело С-159/21, /към позоваването на което следва да се пристъпва с внимание, тъй като същото се отнася до тълкуването на чл.17, а не на чл.12 от Директива 2011/95/ЕС от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанец или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила/, а и от посочените по-горе процесуални норми на българското законодателство. При липса на цитираната по делото справка на ДАНС, нито административният орган, нито съдебните инстанции са в състояние да формират извод налице ли са били основанията за изключване на лицето от международна закрила, т.е. проверката за правилно приложение на материалния закон е невъзможна, защото по преписката липсват доказателства. Съществено нарушение на административно-производстветните правила е всяко нарушение, което, ако не беше допуснато, би довело до друго решение на административния орган, както и когато това нарушение води до накърняване правото на защита на засегнатото лице. Ако се окаже, че справката, в която се съдържа необходимата информация за чужденеца, не съдържа достатъчно данни, за да се приеме, че той съставлява заплаха за националната сигурност, това, при формираните в решението на председателя на ДАБ изводи за наличие на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, би довело до извод за необходимостта от предоставяне на статут. Ако справката съдържа достатъчно данни, че лицето съставлява заплаха за националната сигурност, пропускът да се събере това доказателство още в административното производство би довело до накърняване правото на защита на чужденеца, тъй като той няма да е запознат с конкретните факти, във връзка с които се приема, че е недостоен да получи статут, за да ангажира ефективно съдебната си защита. Следователно, каквото и да е съдържанието на справката, бездействието на административния орган да я приобщи към преписката и надлежно да я обсъди, съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. При наличие на такова, правилно съдът е отменил решението в разглежданата част и е върнал делото за ново произнасяне. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и при липсата на установени други негови пороци, представляващи касационни основания по чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,