Решение № 4162 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11025/2009 г.

Решение № 4162 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11025/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околна среда и водите, Бургас (РИОСВ), против Решение № 602/29.05.2009 г. постановено по а. д. № 308/2009 г. по описа на Административен съд Бургас (АСБ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСБ е отменил Решението за отказ от достъп до обществена информация № 7/16.02.2009 г. на директора на РИОСВ и е върнал административната преписка на същия орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Недоволен от решението, директорът на РИОСВ го обжалва. Твърди неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон. Счита, че в случаите на поискан достъп до обществена информация няма пречки за прилагането и на двата закона едновременно - Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и ЗДОИ. Счита, че съдебното обжалване на спирането на акта, го прави несъществуващ в правния мир. Моли отмяна на решението с отхвърляне жалбата на другата страна. Ответната страна - ВВФ - Световен фонд за дивата природа Дунавско - Карпатска програма България, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът също счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета от АСБ. Тя не се оспорва от касатора. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Фактически в нея липсват доводи с ясно посочени нарушения на материалния закон. Съждението, че липсват пречки по въпроса за приложението на двата закона - ЗООС и ЗДОИ при искане и получаване на обществена информация, касаеща околната среда, е правилно. В същото време обаче, общ закон по посочените въпроси се явява ЗДОИ, а специален такъв - ЗООС. И по двата закона обаче липсват пречки за предоставяне на исканата обществена информация. Законосъобразно АСБ е разгледал посочените правно и фактическо основания за издаването на обжалвания отказ на директора на РИОСВ за предоставяне на обществена информация и е стигнал до извод, че отказът е незаконосъобразен. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, исканата информация се отказва, когато са налице причините по чл. 13, ал. 2 от с. з. Т. е. това може да стане, когато исканата обществена информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение или съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. В конкретния случай липсва което и да е от посочените основания, поради което и отказът да се предостави тя се явява незаконосъобразен. Неоснователен е и втория довод, развит от касатора: че обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка - спиране на строителството на първи етап от ваканционно селище в местността Кладери, землище на с. Емона, община Несебър с възложител "Суис пропъртис" ЕООД, води до положение при което самата заповед е несъществуваща. Без да се преповтарят доводите на АСБ, които настоящият съдебен състав на ВАС споделя, следва да се посочи още, че такава заповед е издадена от административния орган. Тя съдържа обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и това фактическо положение не се променя с оглед нейното процесуално такова - обжалвана преди разглеждане на делото, в процес на разглеждане на законосъобразността `и от съда или вече влязла в сила. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, ВАС констатира, че обжалваното решение на АСБ се явява валидно, допустимо и издадено при спазване на материалния закон и като такива следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение