Решение № 7059 от 27.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Попов от гр. София срещу Решение 4040 от 16.06.2022 г. по адм. дело 1606/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 433200-ПВ36 от 10.01.2022 г. на началника на отдел Пътна полиция (ПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за прекратяване на регистрация на регистрирано пътно превозно средство. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е преповторил мотивите, изложени в оспорения отказ. Наведени са доводи, че отказът от право на собственост по чл. 99 Закона за собствеността (ЗС), направен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, задължава административния орган да извърши дерегистрация на лекия автомобил. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт, като административният орган бъде задължен да извърши исканата административна услуга. Ответникът началникът на отдел ПП при СДВР, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил от фактическа страна, че аадминистративният орган е сезиран със заявление вх. 433200-133075 от 21.12.2021 г., подадено от Р. Попов, с което иска да бъде снет от отчет водещият се на негово име лек автомобил Олтсит с рег. [номер], тъй като същият е предаден във владение на друго лице през 1999 г., с пълномощно за управление и разпореждане. Към заявлението е приложена декларация по чл. 99 ЗС за отказ от собствеността над лекия автомобил. По заявлението е постановен отказ рег. 433200-ПВ36 от 10.01.2022 г., началника на отдел ПП при СДВР, тъй като в Закона за движенето по пътищата (ЗДвП) не е предвидена възможност за отказ от собственост върху превозно средство. Посочено е, че за отписване на превозно средство са предвидени две хипотези: чрез нотариално заверен договор за покупко-продажба и прекратяване на регистрацията съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба I-45). Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил извод за законосъобразност на акта. Приел е, че от страна на заявителя е налице неизпълнение на изискванията на чл. 143, ал. 6 ЗДвП, във вр. с чл. 18 и сл. от Наредба I-45 и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 6 ЗДвП прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи. Наредба I-45 определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията намоторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства. Съгласно чл. 18 от Наредба I-45 регистрацията на превозно средство може да бъде прекратена: 1. по писмено заявление от собственика или 2. служебно. Редът и условията за прекратяване на регистрация по заявление на собственика се съдържат в чл. 18а от Наредба I-45, съгласно който собственикът следва да представи освен заявление за прекратяване, табелите с регистрационните номера, свидетелство за регистрация на превозното средство и един от изброените в 8 точки документи. Правилни са изводите на административния съд, че в процесния случай касаторът не е изпълнил законовите изисквания. Необосновани са касационните оплаквания, че отказът от право на собственост по чл. 99 ЗС, направен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, задължава административния орган да извърши дерегистрация на лекия автомобил. В тежест на собственика на МПС са редица задължения, свързани с допускането му до движение по пътищата и контрола върху него. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба І-45 собственикът е задълженото лице, което не само трябва да регистрира МПС при придобиването му, но и да извърши и прекратяването на регистрацията. Прекратяването на регистрацията не става само въз основа на отказ от правото на собственост. Законодателят е предвидил изричен ред за извършване на дерегистрацията на превозните средства, чието неспазване не може да породи целения правен ефект. Десезирането на компетентните органи от упражняването на контролно-надзорните им правомощия по отношение на статута и изискванията към процесния лек автомобил изисква представянето на ясни доказателства съгласно установения нормативен ред. Именно това е и целта на посочените в нормата на чл. 143, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 18 и сл. от Наредба І-45 изисквания за представяне на конкретни документи. Както правилно е приел първоинстанционният съд, неизпълнението на законовите изисквания води до постановяване на отказ за снемане от отчет и прекратяване на регистрацията. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение