Решение № 12547 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7007/2021 г.
ВАСПето отделение08.12.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1489 от 10.03.2021 г., постановено по административно дело 11439/2019 г. на Административен съд София-град иВРЪЩА делото като преписка на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне при спазване на дадените указания.ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на РайКредит ЕООД, с ЕИК[ЕИК] деловодни разноски в размер на 2000(две хиляди) лева.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 1489 от 10.03.2021 г., постановено по административно дело 11439/2019 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отменено постановеното от него Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. с изх. 02-220-2600/903/06.08.2019 г., с което е постановен отказ да се изплати финансово подпомагане в размер на 23 258,84 лв. на РайКредит ЕООД. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против посоченото УП бъде отхвърлена като неоснователна и му бъдат присъдени направените в производството разноски, като прави и възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника. Ответникът по касационната жалба РайКредит ЕООД чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира и присъждане на направените в цялото съдебно производство деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било УП на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което дружеството е уведомено, че оторизираната субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., съгласно подаденото от него заявление за подпомагане и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. е в размер на 0 лв. т. е. фактически е отказано изплащане на финансово подпомагане за кампания 2016 г., която е четвърта година от последно поетия от него АЕ ангажимент. В мотивите на УП е посочено, че ДФЗ в качеството му на Разплащателна агенция (РА) на практика отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в посочени в табличен вид на стр. 2 площи, като за данните, които са отразени в тях след таблицата има пояснения за всяка от колоните, в които са посочени съдържанието им и приложимите нормативни разпоредби. В таблицата са отразени площите на парцелите, заявени от дружеството и установената след извършените проверки по чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В обясненията към колона 7 - Площ с неспазени базови и други изисквания, в която са посочени всички заявени площи и която съвпада с тези посочи в колона 6 - установена площ на парцелите след извършени административни проверки е пояснено, че площта, за която не са били спазени базови и/или други изисквания за съответното направление, установени чрез административна или проверка на място от Техническия инспекторат към РА, като са описани предвидените по принцип действия и начина на отразяване на констатациите и действията по уведомяване на земеделския стопанин при констатирано разминаване на предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел и заявеното за същия парцел от последния за нарушеното базово изискване от контролиращото лице, получило разрешение по чл. 18, ал.1 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС, с които той има сключен договор. Цитирана е т.V Намаление при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007 -2013 от Методика за намаляване и отказване та АЕ плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. със заповед РД-09-243/17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (Методиката). Посочено е, че неспазването на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 за условията и реда за прилагане на м.214 АЕП от ПРСРС 2007-2013 г. е установено чрез извършване на административно проверка и в съответствие с т. ІV Изчисляване и налагане на намаления, втори абзац от Методика - след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологичните продукти по отношение на биологичното производство, етикирането и контрола не се предоставя финансово подпомагане на площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейности за преминаване към биологично земеделие (периода на преход) като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. Въз основа на отразеното на стр. 3, отново в табличен вид е показан изчисленият размер на финансово подпомагане от съдържанието на която се установява,че за подпомагане с код АП 07 са заявени 41,96 ха, а с код АП10 - 3,13ха, като са посочени като установени съответно 41,25 ха и 31,13 ха, които площи са отразени и като оторизирани (минало страдателно причастие на оторизиран в превод на български упълномощен, със синоними разрешен, позволен, допуснат и др.) и санкционирани за неспазени базови изисквания, като установената разлика е посочена като наддекларирана площ. В раздел санкции и субсидии в таблицата е посочено, че за заявените площи с код АП 7 е наложена санкция за наддеклариране в размер на 347,18 лв., а за неспазени базови изисквания сума в размер на 20169,18 лв. и общо в размер на 20516,34лв., а за площи с код АП 10 е посочена сума 2742,5лв. за неспазени базови изисквания. При това в обясненията към колоните е посочено, че площта посочена в колона 9 Санкционирана площ за неспазени базови изисквания е недопустима за подпомагане поради тази причина. В обясненията за колона 13 е посочено санкция за неспазени базови изисквания, съгласно т. V Намаление при неспазени базови изисквания за дейността по мярка 214 от ПРСР 2007 -2013 г. от Методика за намаляване и отказване та АЕ плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. със заповед РД-09-243/17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (Методиката). За тези неспазени изисквания се налагат намаления съгласно т.VІ Намаление при неспазване на изисквания по управление за направленията по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. от Методиката. Към преписката е приложено УП за площи, декларирани от повече от един кандидат с из. 02-220-2600/1738/13.09.2016 г., в което отново са изложени общи указания за доказване, че даден земеделски производител е ползвател на определена застъпена площ, независимо, че е адресирано конкретно до РайКредит ЕООД, като в приложението към него е приложена таблица, от която се установява, че в конкретния случай застъпената площ от БЗС 06848-2-2, кадастрален лист 49076-029-004 е в размер на 0,54 ха. При това съдържание на акта, което настоящият състав цитира почти дословно за яснота на това какви точно са фактическите обстоятелства, въз основа на които е постановен акта и кои правни норми е прието, че са приложени от органа, обоснован и правилен е изводът на съда, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото в специалния закон - ЗПЗП липсват изисквания към съдържанието му, тъй от него не може да бъде установено в какво точно се изразяват посочените нарушения на базови изисквания и на изискванията за управление. Базовите изисквания са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.(Наредбата), а от съдържанието на административния акт не се установява кои конкретно от тях са били нарушени в случая. В обясненията към колона 13 е посочено общо неспазване на базови изисквания, съгласно т. V Намаления при неспазване на базови изисквания за дейността от мярка 214 от ПРСРС 2007-2013 г. от Методиката, но отново липсва конкретизация, кои от посочените в този раздел изисквания са нарушени. Вярно е твърдението в касационната жалба, че по преписката липсват доказателства за проведена от жалбодателя процедура по чл. 37, ал.1, т. 4 от наредба 11 за удължаване на периода на прехода от жалбодателя във вр. с чл. 25, ал.2 от Наредба 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата за биологично производство, но в тази насока следва да бъде посочено, по преписката липсват доказателства за информиране на жалбодателя за констатирано разминаване на предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел и заявеното за същия парцел от съответния земеделски стопанин за нарушеното базово изискване от контролиращото лице. Освен това този довод се навежда едва в касационната жалба, а при липсата на такива фактически констатации в акта, установяването на този факт е извън предмета на делото, който е законосъобразността на оспорения пред него административен акт. В тази насока следва да бъде посочено, че по преписката липсват и доказателства за начина на установяване на хипотетично посочените от административния орган нарушения на базови изисквания, които са послужили за постановяването му. Изискванията към формата и съдържанието на индивидуалните административни актове са посочени конкретно и изчерпателно в нормата на чл. 59, ал. 2 АПК и при липсата на други такива в специалния закон са приложими и към процесния индивидуален административен акт. Възприетата от административния орган ДФЗ РА таблична форма, в която се отразяват определени факти, с обяснения към отразеното, които се свеждат до цитиране на приложими норми, но без изрично посочване на конкретните за случая фактически основания и изпълнението на правните норми, послужили за постановяване на акта очевидно не изпълняват изискванията за формата на акта. В тази насока следва да бъде посочено, че и самото наименование на акта уведомително писмо също е неправилно, тъй като с него административния орган не уведомява страната в административното производство за необходимост от предоставяне на информация, за отстраняване на нередовности или за необходимо участие за изясняване на фактите и обстоятелствата по преписката, а се произнася по съществото по направеното със заявлението искане. При тези правилни фактически констатации обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че актът не отговаря на законовите изисквания за неговата форма. Допълнително настоящият състав намира, че следва да бъде посочено, че актът не отговаря и на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, тъй като липсва ясно изразена разпоредителна част в съответствие с изискванията на чл. 14 АПК и тези по чл. 11а, ал. 1 т. 9 ЗПЗП. В последния текст ясно са очертани правомощията на РА и между тях липсва правомощие за оторизиране на суми, а доколкото в акта липсва ясно и категорично разпореждане за отказ да се изплатят такива по заявлението на жалбодателя, настоящият състав намира, че изискванията за формата на акта са съществено нарушени. Постановяването на акта в предвидената от закона форма - с формулирана ясно разпоредителна част на български език и посочване на конкретните, установени по преписката фактически основания и приложимите в случая норми, предполага обичайна за всеки служител, овластен да постановява актове грамотност, за която се пледира на стр. 4, абзац четвърти в касационната жалба. На следващо място настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение, че доколкото Методиката, която e поднормативен акт е утвърдена близо година след подаване на заявлението, в случая не следва да бъде прилагана, доколкото обратното й действие, разпоредено със заповедта за утвърждаването й е в нарушение на Закона за нормативните актове. Посочените нарушения обосновават незаконосъобразност на акта и са основание за неговата отмяна, съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Що се касае до установеното в хода на съдебното производство обстоятелство, че преходният период за заявените култури с АП 07 е нормативно определен минимално на две години, за тези с код АП 10 -три години, което не е спорно по делото, настоящият състав намира, че доводът в касационната жалба, че спорът се свежда до тълкуването на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11/06.04.2009 г. и чл. 36, § 1 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 относно размера на преходния период в случая е неотносим, тъй като актът е отменен поради допуснати нарушения на изискванията за неговата форма, а не поради посоченото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, но съдът е следвало да постанови връщане преписката за ново произнасяне от органа при спазване на дадените указания, което не е сторено. При това преписката следва да бъде върната от настоящата инстанция с указания за постановяване на акта след изясняване на релевантните за спора факти и постановяване на такъв в съответствие с изискванията на чл. 59, ал., т. 4 и 5 АПК като отрази конкретните за случая фактически обстоятелства и правните основания за издаването му, с ясна и недвусмислена разпоредителна част, изразена в съответствие с разпоредбите на чл. чл. 14 АПК и тези по чл. 11а, ал. 1 т. 9 ЗПЗП, кореспондираща с възложените от закона правомощия на органа. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при органа ДФЗ следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски. Претендирани са такива в размер на 5440,76 лв., като настоящият състав намира, че направеното възражение за прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото, направено от ответника е основателно. В случая производството е с материален интерес в размер на 23 259 в., при което минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1228 лв., но предвид фактическата и правна сложност на делото настоящият състав намира, че ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 2000лв., представляващи хонорар за един адвокат, определен по посочения ред. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение