Решение № 11922 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2011 г.

Решение № 11922 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е образувано по жалба на Георги Иванов Коджабашийски от с. Дяково и Спасена Стоянова Начева от гр. София, в качеството им на наследници на Йордан Михайлов Коджабашийски, срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за поземлени имоти с пл. № 122003 и № 123002 от землището на село Дяково с ЕКАТТЕ 24791, община Дупница, посочен под № 245 и № 252 в приложение № 1 от решението. Жалбоподателите считат, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В хода на делото по същество, процесуалният представител на жалбоподателите адв. Младенов, поддържа възраженията против законосъобразността на акта, като моли съда да уважи жалбата и да постанови решение съобразно заключението на вещото лице. С жалбата са претендирани разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. са отчуждени части от сочените имоти, а именно: 0,503 дка от имот № 122,3, целият с площ от 1,000 дка и 1,280 дка от имот № 123,2 целия с площ от 1,999 дка представляващи овощни насаждения, намиращи се в землището на село Дяково. Обезщетението за имотите е съответно 86 лв. за първия имот и 218 лв. за втория имот. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административния орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 14.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждаваните имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. На лице са пазарни аналози и оценката за земята е изпълнена по сравнителния метод на база представените от Агенцията по вписванията пет броя нотариални актове и Наредбата за базисни цени на трайните насаждения. Вещото лице Александър Симеонов Александров е определил цена на имотите като равностойното парично обезщетение както следва: за имот пл. № 122003 /земя и овощни насаждения/ - 262,22 лв. и за имот № 123002 /земя и овощни насаждения/ - 569,93 лв. Общо размер на обезщетението за отчуждените части от двата имота възлиза на 832,15 лв. При така установеното и като съобрази, че ответната и заинтересованите страни не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждаваните имот, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя и овощните насаждения, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение от 86 лв. и 218 лв. е неравностойно спрямо характеристиката на отчуждените имоти и пазара на недвижими имоти в района. По изложените съображения настоящият състав, приема, че следва да кредитира и възприеме посочения в приетата по делото съдебно-оценителна експертиза размер на дължимото парично обезщетение и да измени административното решение като увеличи размера на обезщетението за имот пл. № 122,003 /земя и овощни насаждения/ от 86 /осемдесет и шест/ лева на 262,22 /двеста шестдесет и два лева и нула двадесет и две стотинки/ и за имот пл. № 123002 /земя и овощни насаждения/ от 218 /двеста и осемнадесет/ лева на 569,93 /петстотин шестдесет и девет лева и нула деветдесет и три стотинки/. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 700 /седемстотин/ лева - двеста лева депозит за вещо лице и петстотин лева хонорар на адвоката повереник. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,