Решение № 218 от 11.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1778/2013 г.

Решение № 218 от 11.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1778/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. К. Ж. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение от 13.07.2012 г. по в. гр. д. № 1621 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 136 от 16.06.2006 г. по гр. д. № 8258/2005 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. К. Ж. за предаване на владението и с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договора, сключен с н. а. № 21, т. VI д. № 1022/2004 г., предявен срещу Б. Ж. Д., Р. В. Л.-Д. и С. К. А. - малолетна, действаща чрез законния си представител Д. Й.-А. относно апартамент № 23 на IV етаж в жилищна сграда, блок № 4 вх. "Б", построен върху държавна земя в [населено място][жк] [улица], като са присъдени следващите се разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 674 от 30.05.2013 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, само по въпроса за начина и доказателствените средства, въз основа на които следва да се установи знанието на длъжника и лицата, с които е договарял за увреждане на кредитора, като предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, и по-специално - дали знанието за увреждане следва да се установи с преки доказателства или е възможно то да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до извод за наличие на знание. Не е допуснато касационно обжалване /съответно няма да е предмет на разглеждане на настоящето изложение/ поставения от касатора въпрос относно иска за предаване на владението. /В свое определение № 674 съдът вече посочи, че правилно въззивният съд е приел като коректно правното основание по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, вместо по чл. 108 от ЗС и доколкото и в двата случая се касае до иск за предаване на владението, а съдилищата са съобразили наведените в исковата молба доводи и са се произнесли съобразно тях, не съществува вероятност постановеният въззивен акт да е недопустим поради произнасяне по непредявен иск/.

С оглед предмета на допуснатия касационен контрол, производството е висящо само досежно иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. В останалата част въззивният акт е влязъл в сила /относно развалянето на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на сключения между Ц. К. Ж. и Д. Д. Й.-А. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с н. а. № 38, т. I д. № 37/1999 г. относно гореописания апартамент и за отхвърляне на иска за предаване на владението/.

Искането на касаторката е за отмяна на постановения въззивен акт в невлязлата в сила част и вместо това или да се постанови нов с уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД за сделката, осъществена с н. а. № 21, т. VI дело 1021/04 г. или алтернативно - да се върне делото за ново разглеждане в тази част от въззивния съд.

В съдебно заседание лично се явяват касаторката и ответниците Д., които и се представляват от процесуалните си представители. К. поддържа, а ответниците оспорват подадената касационна жалба. Двете страни представят писмени бележки и претендират направените по делото разноски.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:

На 14.06.1999 г. с н. а. № 38, т. I д. 37/99 г. ищцата е прехвърлила на първата ответница А. /която е нейна племенница/, по време на брака й с втория ответник А., процесния имот срещу задължението: "да поеме издръжката и гледането й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега". Със същия акт прехвърлителката си е запазила "правото на безвъзмездно ползване върху целия недвижим имот до края на живота си". Същата година А. са се преместили да живеят заедно с прехвърлителката. Постепенно отношенията между тях са се влошили и през 2003 г. и 2004 г. ищцата е отправила две нотариални покани до ответниците А. с искане да й заплащат ежемесечна издръжка съответно от 50 лв. - през 2003 г. и от 100 лв., считано от 1.07.2004 г. На последната ответницата е отговорила /с връчена на 8.07.04 г. нотариална покана/, че се е задължила да я гледа, но не и да й плаща издръжка в размер по-голям от вече заплащаните 30 лв.

Ищцата понастоящем е на 77 години, от 2003 г. е инвалид с 93.3% намалена работоспособност и признато право на чужда помощ с ЕР на ТЕЛК № 2999/23.06.03 г. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза същата страда от множество хронични заболявания: артроза, артериална хипертония, нефролитиаза с усложнения, хронична форма на пиелонефрит, уроинфекции и захарен диабет II тип. Здравословното й състояние изисква спазване на специален хранителен режим и постоянен медикаментозен прием.

На 29.09.2004 г. с н. а. № 169, т. I д. 154/04 г. приобритателите А. са прехвърлили чрез замяна на ответниците Б. и Р. Д. придобития процесен имот, срещу което са придобили собствеността върху собствения на Д. апартамент № 2, находящ се в [населено място] [улица] вх. А ет. 1.

На 12.10.2004 г. са извършени две сделки. Ответниците Д., които по силата на гореописаната замяна са придобили собствеността върху процесния имот са го прехвърлили на дъщерята на ответниците А. с н. а. № 21, т. VI д. 1021/04 г., а ответниците А. са прехвърлили на дъщерите на ответниците Д. с н. а. № 20, т. VI д. 1021/04 г. придобития от замяната апартамент № 2, находящ се на [улица].

При тези факти въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като е приел, че ответниците А. и Д. /между които е извършена увреждащата кредиторката сделка/ не са се познавали и не са имали общо намерение да я увредят, защото по делото не е установено Д. да са знаели или да са могли да предполагат, че А. възнамеряват да увредят ищцата. Решаващите мотиви се свеждат до това, че не е установено при условията пълно и главно доказване намерението за увреждане на третото лице спрямо ищцата Ж. и че недействителността не засяга придобитите от третите добросъвестни лица възмездно права преди вписването на исковата молба.

По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД са: наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска, извършването на увреждащо кредитора действие и ако то е възмездно - лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката. Това знание на приобритателите на недвижимия имот за увреждане на кредитора на техния прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, който в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. За наличие на знание е достатъчно приобритателите по транслативните сделки да са съзнавали, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори от стойността на имота.

Имайки предвид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. В конкретния случай е безспорно наличието на първите две предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД относно посочената в исковата молба сделка, осъществена с н. а. № 21, т. VI дело 1021/04 г. Спорът е за третата. Настоящият съдебен състав намира, че лицето, с което длъжникът е договарял, е знаело за увреждането, което би могъл да понесе кредитора в резултат на сделката поради следните установени по делото факти:

1. Ответниците А. са придобили собствеността върху процесния имот срещу поето задължение за издръжка и гледане, което задължение те не са изпълнявали по начин, удовлетворяващ кредиторката им, поради което тя е поискала считано от 1.07.2004 г. да й заплащат парична издръжка.

1. Само два месеца след тази дата /на 29.09.2004 г./ А. са прехвърлили чрез замяна на ответниците Б. и Р. Д. придобития процесен имот. Неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане и близкия срок на последвалото прехвърляне сочат, че А. са съзнавали и целели последиците на увреждащото кредитора им прехвърляне на собствеността.

1. Преди извършването на разпоредителна сделка на 29.09.2004 г. с н. а. № 169, т. I д. 154/04 г. ответниците Д. са се запознали с акта за собственост на ответниците А. Това е логично и необходимо, с оглед собствената им правна сигурност преди извършване на сделката за замяна със собствения им имот. Ответниците А. са се легитимирали като собственици с н. а. № 38, т. I д. 37/99 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Следователно - най-късно на датата на сделката 29.09.2004 г./когато акта им е прочетен от нотариуса/ - ответниците Д. са узнали, че придобиват имот, който е предоставен на техните прехвърлители срещу поето задължение за издръжка и гледане и с това прехвърляне прехвърлителите им /които са длъжници по договора за издръжка и гледане - при неизпълнението му и последващо евентуално разваляне на договора - ще увредят кредитора си/.

1. Независимо от това знание, само две седмици по-късно след така извършената замяна - на 12.10.2004 г., в един и същи ден и непоследствено един след друг /видно от номерата на нотариалните актове/, страните по замяната - ответниците Д. и А. почти са възстановили положението със собствеността отпреди замяната - като са прехвърлили имотите на децата си - съответно ответниците Д. са прехвърлили процесния имот на дъщерята на ответниците А. с н. а. № 21, т. VI д. 1021/04 г., а ответниците А. са прехвърлили апартамента, находящ се на [улица] на дъщерите на ответниците Д. с н. а. № 20, т. VI д. 1021/04 г.

Така описаните последователно следващи факти в своята взаимна връзка логично водят до несъмнен извод, че ответниците Д., с които ответниците А. са договаряли - са знаели за увреждането, което понася ищцата /в случая кредитор/ в резултат на сделката. Гореизложените факти и по-специално - кратките срокове между поканата на ищцата за издръжка и прехвърлителната сделка в полза на третите лица, както и между сделката, с която е осъществена замяната и последващите сделки, с които имотът е прехвърлен обратно на децата на заменителите, вида на осъществените сделки, с който се постига ефектът на "защита" по чл. 88, ал. 2 от ЗЗД и лицата, на които е прехвърлен имотът, обстоятелството, че ответниците Д., като са се запознали на 29.09.2004 г. с основанието, на което ответниците А. са придобили имота, две седмици по-късно са се съгласили да извършат нови сделки, с които са възстановили чрез децата си положението от преди замяната -възпрепятстват настоящия съдебен състав да приеме за достоверна тезата на ответниците Д. /подкрепена със свидетелски показания/, че те са предприели описаните действия с цел да осигурят децата си, защото чрез тази поредица от сделки, в труден за брака им момент, са искали апартаментът на [улица], който е бил лична собственост на съпруга, след евентуално прекратяване на брака да остане за дъщерите им.

Като е достигнал до обратен извод, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен в тази част, а въпросът - разрешен по същество с уважаване на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение