Решение № 8657 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11814/2019 г.

Решение № 8657 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11814/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. П., чрез адв. Стойков като процесуален представител, срещу решение № 1166/21.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2820/2018 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед № РД-01-435/03.08.2018 г. на кмета на община Ц.. Касаторът прави искане за присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на община Ц., чрез пълномощника си адв. Николов, в писмен отговор и защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Ц. М. не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор и ответника Ц. М. срещу заповед № РД-01-435/03.08.2018 г. на кмета на община Ц., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж: "Масивна постройка", находящ се в ПИ 48619.45.729 по КК на гр. Ц., м. "Плаката" с трайно предназначение на имота - горска територия. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Излага съображения, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, описан в заповедта и констативния акт, който е извършен върху терен – горска територия, без надлежно одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. При тези данни обосновава извод, че обектът, предмет на премахване е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. С оглед времето на извършването му приема, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за определянето му като търпим, както по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като липсва ПУП към момента на построяване на сградата и към настоящия момент. Решението е валидно, допустимо и правилно. Данните по делото сочат, че установеният строеж, представляващ масивна едноетажна постройка, е изпълнен без строителни книжа в имот - горска територия, собственост на касатора и ответника Маринов, при липса на одобрен ПУП за него. Констатациите на извършилите проверката длъжностни лица, направени в констативен акт № 4/22.05.2017 г. не са оборени в съдебното производство. За строежа не са издавани изискуемите строителни книжа. В оспорването до съда се твърди, че постройката има белезите на преместваем обект. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че се касае за едноетажна сграда с конкретни параметри, описани в заповедта и констативния акт, разположена свободно в ПИ 48619.45.729 по КК на гр. Ц., м. "Плаката", представляващ горска територия, без да е променено неговото предназначение и при липса на одобрен ПУП. Начинът на изпълнение на монолитната постройка с конструкция от стоманобетон, тухли и камък, както и предназначението й за вилни нужди определят същата като строеж съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ. При тези данни правилно съдът приема, че обектът няма характеристиките на преместваем обект. Следователно, безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225 а, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразно и обосновано е направеното заключение, че сградата не е търпима. В случая разпитаните по делото свидетели установяват различно време на извършване на строежа, съответно 2000 г. и след 2004 г., като преценката на съда е извършена спрямо двата периода. По отношение на първия период е приложима хипотезата на § 16, ал. 3 ЗУТ като освен липсата на ПУП, не се твърди и не се установява нормативното изискване за деклариране на незаконния строеж пред одобряващите органи. Той не е допустим и по сега действащия ЗУТ, поради което не е търпим. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗУТ застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Ако се приеме като време на изпълнение на постройката 2004 г., то разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, изскваща строежът да е изграден до 31.03.2001 г., е неприложима. Основният довод в касационната жалба за неправилност на извода на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, основани на ненадлежно връчване на констативния акт, е неоснователен. Установената в ЗУТ процедура по установяване и премахване на незаконни строежи е специална, като при провеждането й административният орган действа служебно независимо от подадените до него сигнали. Според чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ заповедта се издава въз основа на констативен акт. С него се поставя началото на административното производство по установяване и премахване на незаконния строеж. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Законосъобразен е изводът на съда, че при липса на изрично указание за връчване на констативния акт по реда на АПК, то това следва да се извърши чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица по реда на § 4, ал. 2, изр. 1 ПР ЗУТ. В случая констативният акт е изпратен на адреса на извършителите и собственици на строежа по пощата, като върху обратната разписка е направено отбелязване, че пратката не е потърсена. В резултат на това съобщението за съставения акт е залепено на вх...дната врата на недвижимия имот, в който е изпълнен незаконния строеж и на таблото на община Ц.. Правилно съдът приема, че посоченият ред е приложим, когато в хипотезата на известен за администрацията адрес заинтересуваните лица не са намерени на него, каквато е настоящатата, като това обстоятелство следва да се удостовери с подписите на две длъжностни лица. В конкретния случай не са представени доказателства и не е удостоверено от административния орган, че лицата са отсъстващи по смисъла на § 4, ал. 2, изр. 2 ПР ЗУТ, поради което връчването на акта чрез залепване на съобщение на недвижимия имот и на таблото за обявления в сградата на общината е извършено в противоречие с посочената норма. Допуснатото нарушение при съобщаването на констативния акт правилно е определено от съда като несъществено. Правните последици от неизпълнението на регламентираната в чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ процедура следва да се преценяват с оглед спецификата на това производство. В случая адресатите като възложители и собственици на строежа надлежно са упражнили правото си на оспорване на административния акт, поради което в съдебния процес са могли да направят всички свои възражения относно възприетите от административния орган фактически и правни основания за незаконност на строежа. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което би обусловило друг резултат, различен от постановения от административния орган. Предвидената в чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ процедура, предвиждаща връчване на констативния акт, с който се установява извършено незаконно строителство има за цел да даде възможност на заинтересуваните лица да оспорят направените констатации и да подадат възражение. Независимо от депозирането или не на такова органът издава заповед за премахване при наличие на някоя от хипотезите по чл. 225, ал. 2, т. 1 - 6 ЗУТ. В случая адресатите на акта не сочат наличието на одобрен и влязъл в сила ПУП за имота, в който да е предвидено строителство и не представят строителни книжа за сградата. В тази връзка доводите за допуснато при издаването на заповедта съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото им на участие в административното производство, са неоснователни. Направените от органа констатации, определящи строежа като незаконен, не са оборени нито в първоинстанционното производство, нито пред касационната инстанция. Не се установява и неговата търпимост. В тази връзка възражението в касационата жалба за допуснато от съда нарушение на чл. 168, ал. 4 АПК, изразяващо се в незаконосъобразна преценка относно липсата на основание за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 3 АПК, която последица изрично е предвидена в чл. 168, ал. 5 АПК, е неоснователно. Неправилното посочване на бащиното име на касатора Георгиева вместо по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед. С нея е разпоредено премахването на незаконния строеж да се извърши от В. П. и Ц. М., с посочване на техните ЕГН и точен адрес, поради което липсва съмнение относно двамата й адресати. Както в съобщенията за констативния акт и за издаване на заповедта, така и в известията за доставянето им трите имена на касатора и на ответника Маринов са посочени вярно, съответно са отправени до действителния им адрес. К. се за очевидна фактическа грешка в изписване бащиното име на касатора, допусната в административния акт, която може да бъде поправена от органа по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на община Ц. в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,