Решение № 10236 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10125/2017 г.

Решение № 10236 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10125/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Л. С. П. и С. И. Н., и двете от гр. В., оспорват Решение № 1312/13.07.2017 г. по адм. д. № 1001/2017 г. на Административен съд - В., отхвърлящо жалбата им срещу Заповед № 0663/14.03.2017 г. на кмета на община В., разрешаваща на Д. И. Д., собственик на ПИ № 243 по кадастралния план (КП) на СО "Планова", гр. В., да прокара временен път през ПИ № 1443, собственост на Л. П., по източната граница на имота с обща засегната площ 54 кв. м. и през ПИ № 242, собственост на С. Н., като за този имот се ползва определения вх...д за имота от север с обща площ 160 кв. м.

Ответникът - кметът на община В., изразява становище за неоснователност на оспорването с отговор на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

О. Д. И. Д. не изразява становище по оспорването.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Оспорването е допустимо и основателно.

1. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - без да са установени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза не установява в цялост липсата на пречките за прокарване на спорния временен път, регламентирани в чл. 190, ал. 3 ЗУТ и в частност - в изр. второ на тази разпоредба.

2. Чл. 190 ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Ал. 3 на текста въвежда изискването временните пътища по възможност да следват новите улици по ПУП, т. е. временният път трябва да бъде прокаран така, че да осъществява връзка с вече прокараните, съгласно плана, улици. В случая се установява, че спорният временен път не следва предвидения достъп до имот ПИ № 243 на Д., по ПУП, като по плана достъпът е предвиден по улица - тупик, която да обслужва не само ПИ № 243, а и още няколко имота и преминаваща от юг на ПИ № 243. Временният път е проектиран от северна страна на имота и обслужва само ПИ № 243. Приетото становище на вещото лице, че проектирания по ПУП достъп до ПИ № 243 ще бъде съпроводено с трудности поради терена, не е меродавно с оглед обосноваване наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 3, тъй като и със самия подробен устройствен план е предвиден именно такъв достъп. От заключението на вещото лице не се аргументира невъзможност временният път да премине по проектирания с ПУП достъп до имот № 243. Не е налице категорично заключение за липсата или наличието на техническа възможност пътят да премине по проектирания с ПУП достъп до ПИ № 243, поради което в тази част делото е решено при непълнота на доказателствата.

3. Не са установени и предпоставките по чл. 190, ал. 3, изр. второ ЗУТ за прокарване на временния път, а именно дали с прокарването му се засягат трайни насаждения - дълготрайни декоративни дървета, както и безспорно установения водопровод, наличен в трасето на проектирания временен път. В жалбата и пред първата, и пред настоящата, инстанция се твърди, че в рамките на проектирания път подадат дълготрайна декоративна растителност и водопровод. Вещото лице по приетата СТЕ е посочила, че временният път засяга част от ограда, изградена с телена мрежа и колове, както и растителност, която не може да обозначи точно каква е поради отсъствието на специални знания в тази област. Посочила е и че изграждането на временния път безспорно следва да е придружено с укрепването на съществуващите ВиК мрежи, за които обаче не е установено по делото къде се намират, засягат ли се от временния път и в каква степен.

4. Неизясняването на очертаните по-горе въпроси с използването на специални знания в съответната област е довело до постановяването на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и без да е установено налице ли са били предпоставките по чл. 190, ал. 3 ЗУТ за издаване на заповедта по чл. 190, ал. 6 ЗУТ. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на В. административен съд, който да установи посочените по-горе релевантни за спора обстоятелства, включително с използването на специални знания на вещи лица с компетентност в съответната област.

По претендираните от страните разноски следва да се произнесе Административен съд - В. при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение