Решение № 11363 от 16.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10466/2012 г.

Решение № 11363 от 16.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10466/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Хърватови" ООД против решение № 1542/14.06.2012 г., постановено по адм. д. № 3579/2011 г. от Варненския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 191101565/28.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 606/27.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 939,26 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК-допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ" - Варна сега с променено наименование дирекция "ОДОП" - Варна оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Спорът пред административния съд се е свеждал до правото на жалбоподателя на данъчен кредит по фактури от доставчици, както следва: ф. № 2125/4.12.2008 г. от "МС" ЕООД за талпи, греди, дъски; ф. № 90/29.10.2010 г. от "Краси билд инкорпорейт 88" ЕООД с предмет на доставката -вал за сламотръсти-2бр., ремък, сита-4 бр.; ф. № 236/21.11.08 г. за поцинкована ламарина, ф. № 237/24.11.2008 г. за кух профил 40х40, ф. № 238/25.11.2008 г. за шфелер № 12 ф. № 239/25.11.2008 г. за шфелер № 12, издадени от" Венелинов" ЕООД; 7 бр. фактури от "Мари финанс консулт 2009" ЕООД, от които 6 за строителни материали и една за СМР. Правното основание за отказа на данъчен кредит е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. с чл. 6 от същия закон. Изводът на приходния орган е, че по фактурите липсват реални доставки. Констатациите, мотивирали този извод са аналогични за всичките доставчици: на връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК, такива не са представени, а впоследствие са входирани документи от доставчиците, които не доказват обезпеченост за изпълнението на доставките. Съдът е възприел като обосновани констатациите на приходния орган и основателни направените от последния изводи. Съдът е посочил, че констатациите в РА не са опровергани в хода на съдебното обжалване. Конкретно са посочени от съда липсващите документи, чието наличие би довело до извод за реалност на фактурираните доставки. Съдът е посочил също така, че доколкото се касае за еднакви родово определени вещи, счетоводното отразяване на такива при жалбоподателя, не може да установи идентичност между стоките по процесните фактури и продадените от същия вид. Ревизионният акт на единия от доставчиците, който включва и периода на спорната фактура, не е доказателство според съда за реалността на доставката по нея. Посочено е, че липсата на корекция на начисления по фактурата данък с оглед разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС не може да бъде възприета като признание за наличие на доставка, още повече, че въпросният РА е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК. Относно фактурата за СМР от "Мари Финанс консулт 2009" ЕООД съдът е посочил липсата на осчетоводени разходи при доставчика за изпълнението й. Съдът е посочил, че за да възникне правото на данъчен кредит за получателя по фактурите, следва предвидените в закона изисквания, да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, което не е установено по безспорен начин в производство пред съда. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за необсъждане от съда на събраните по делото доказателства. Съдът е изложил съображения относно доказателствата по делото, като е обосновал изводите си именно въз основа на съвкупната им преценка. Изводите на съда са обосновани и правилни. Съдът правилно е приложил правилата относно доказателствената тежест, приемайки, че в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства по делото, които да установяват по безспорен и категоричен начин реалността на доставките по фактурите. Такива доказателства действително не са представени по делото. Само фактурите не доказват изпълнението на доставките. Касае се за доставка на родовоопределени вещи, собствеността върху които преминава върху получателя чрез отделянето им от сбора от същите вещи и предаването им на получателя. Доказателства за фактическото предаване на стоките по фактурите не са налице в конкретния случай. Основателно съдът не кредитира РА на двама от доставчиците, представени по делото. Само РА на доставчиците, макар и с непроменени резултати за периодите на спорните доставки, не са достатъчни да обосноват извод за наличие на доставка по фактурите. Налице е съдебна практика по този въпрос. От друга страна, както правилно е посочил административния съд РА на доставчиците вкл. и този на "Венелинов" ЕООД е издаден в хипотезата на чл. 122 от ДОПК поради изискани му, но непредставени документи. След като жалбоподателят не е доказал твърденията си за реалност на доставките по спорните фактури, съдът основателно е преценил като недоказана жалбата и правилно е приложил материалния закон отхвърляйки жалбата срещу РА относно отказа да се признае данъчен кредит по спорните фактури. Решението като правилно следва да се потвърди на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК. Воден от горните съображения, Върховният административен съд